Решение № 6981 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2017 г.

Решение № 6981 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "П. мес" ООД - гр. Р., ЕИК *********, подадена чрез адв. Р. Н., против решение № 730 от 09.02.2017 г., постановено по адм. д. № 6318/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-22000114002240-091-001/15.09.2015 г., потвърден с Решение № 824/20.05.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С.. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразно начисляване с РА на ДДС за периода м. 06 - м. 09.2014 г., въпреки представяне по делото на всички необходими документи за доказване на ВОД, съгласно чл. 45 от ППЗДДС. Касаторът се позовава на съдебна практика, вкл. на решение на СЕС по дело С-273/11 г. и решение по дело С-409/04 Teleos. Моли за отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, оспорва чрез юрк. Г. касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "П. мес" ООД против Ревизионен акт № Р -22000114002240-091-001/15.09.2015 г., потвърден с Решение № 824/20.05.2016 г. на директор на Д "ОДОП" - С., с който допълнително е начислен ДДС в размер на 286 050,50 лева, ведно с лихви за забава - 29 755,44 лева, в резултат непризнаване на декларирани от ревизираното лице ВОД на стоки за периода от м. 06.2014 - м. 09.2014 г. към чешкото дружество Evropska directmarketingova s. r. o. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на приложимите правни норми, на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания на Г. И. Г., /пълномощник на управителя на чешкото дружество Evropska directmarketingova s. r. o./, включително на заключението по ССчЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразно доначисляване с РА на ДДС във връзка с декларирани от дружеството ВОД. Според решаващия състав в случая липсват доказателства, сочещи на реално натоварване процесните МПС. К. е съществено противоречие между датите, на които ДЗЛ твърди, че е осъществило ВОД и датите на излизане на превозните средства, с които е осъществено транспортирането на стоките до Чехия, като не е доказано физическото им напускане от територията на Р България. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал и на Решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos. Решението е валидно допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Постановено е след подробно и съвкупно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са обосновани правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът по делото се концентрира върху обстоятелството дали процесните стоки, /пилешко месо/, са напуснали страната и са транспортирани от Р България до Р Чехия, за да бъде прието наличието на ВОД към Evropska directmarketingova s. r. o.. Вътреобщностното придобиване на стока е осъществено, респ. освобождаването на ВОД е приложимо, само когато правото да се разпорежда със стоката като собственик е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка, и че вследствие на това изпращане или превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка, (т. 26 от решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 Teleos). Доказването на ВОД се осъществява чрез представяне на документи по чл. 45 ППЗДДС, в редакцията на текста - доп., ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г. Нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС регламентира, че доставчикът трябва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Съществено за отбелязване е, че в случаите на транспорт, извършен от трето лице за сметка на получателя /какъвто е настоящият случай/, способите на доказване са дадени алтернативно. По време на административното и на съдебното производство ревизираното дружество поддържа довод, че е депозирало всички необходими документи за доказване на ВОД - инвойс фактури, ЧМР и приемо-предавателни протоколи за получаване на стоките от чешкото дружество. Установено е, че ДЗЛ се е разпоредило впоследствие с процесните стоки, е потвърдено и от констатациите на в. л. по ССчЕ. При ревизионното производство, органите по приходите са инициирали процедура за обмен на информация с държавите- членки на ЕС в областта на ДДС. О. отговора получен от Чешката данъчна администрация е установено, че данъкоплатецът е без регистрирани търговски обекти, не се е явил, не е комуникирал и не е сътрудничил на чешката приходна администрация. Пълномощник на дружеството е изпратил документи по пощата, които обаче според приходната администрация не удостоверяват действителна доставка на територията на Ч. Р., не били представени доказателства за осчетоводяването на доставките, както и данни за последващата им реализация, не било възможно установяването на данни за транспортиране на стоките и за извършените разплащания. Проверка, извършена от чешката приходна администрация на декларирана пред тяхна банкова сметка, показала липса на икономическа активност от страна на дружеството през проверявания период. Установено било също така, че банковата сметка, от която е нареден превода към "П. мес" ООД във връзка с декларираните ВОД, е регистрирана /открита като сметка на българско дружество на клиент Evropska directmarketingova s. r. o., пълномощници на клиента, опериращи с банковата сметка са Г. И. Г. и Т. Р. Т., който е съдружник и управител на "П. мес" ООД. Анализ на полученото банково извлечение е показал, че банкова сметка е захранвана с вноски на каса от същото лице. Управителят на "П. мес" ООД е захранвал банкова сметка, от която след това сам е нареждал плащания към ревизираното дружество, съответстващи на декларираните продажби към Evropska directmarketingova s. r. o. От друга страна е доказано, че управителят С. Г. А. на чешкото дружество, дал сведения пред органите на МВР на 02.12.2014 г., не знае и не е могъл да даде информация за дружества на които е собственик и управител, като към този момент за пръв път разбрал, че управлява такова дружество. Симеонов е сключил трудов договор с "Трайстар" ЕООД, /на длъжност общ работник, строителство на сгради/, за който няма данни да е прекратен. След извършена справка в информационната система на НАП е констатирано, че Симеонов е управител на още две български дружества, които са с прекратена регистрация по ЗДДС и са с непогасени задължения вкл. по ЗДДС в особено големи размери. Гореописаните факти подкрепят направените от чешката и българската приходни администрации изводи за участие в схеми за данъчни измами. Упълномощеното от Evropska directmarketingova s. r. o. лице - Г. И. Г., който присъства при предаването на стоката с право да оперира с банковата сметка на дружеството, е назначен на трудов договор в МБАЛ Б. С., на длъжност "лекар", има регистрация като земеделски производител и е съдружник и управител на "Делта - 2ГА" ООД, като за процесната 2014 г. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Не е декларирал получени доходи от източници в страната и чужбина. Това е индикация за неправомерни действия от страна РЛ и чешкия му клиент. Неоснователно е оплакването в жалбата във връзка с некредитирането на приложените към фактурите ЧМР, които според касатора доказвали, извършване на транспорта на стоките от македонските дружества - Lemeks transport и Joker, както и показанията на св. Г. - пълномощник на чешкото дружество. Международните товарителници се ползват, като частни удостоверителни документи с формална доказателствена сила относно авторството на документа, същите удостоверяват наличието на облигаторно, (превозно) правоотношение, но не и доставката на тази стока, респективно нейното предаване на крайния получател. Частните свидетелстващи документи са ценени от съда в съвкупност с останалите събрани доказателства. Извод за наличие на ВОД не може бъде обоснован и чрез приложените по делото приемо-предавателни протоколи, както и въз основа показанията на св. Г., който не е могъл да си спомни периода на доставките и е посочил, че те са през 2012 г., докато процесните сделки са в периода м. 06. - м. 09.2014 г. В случая не е доказан транспортът на стоките до Чехия. В идентичен смисъл е приетото в Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по д. С-273/11, според което разпоредбата на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че на продавача може да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото обосновава извод за неизпълнение на предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както правилно е приел административният съд, поради което законосъобразно с РА допълнително е начислен ДДС в размер 286 050,50 лева, ведно с лихви за забава в размер на 29 755,44 лева. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5688 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,