Решение № 418 от 25.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 386/2010 г.

Решение № 418 от 25.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 386/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Е. И. срещу присъда от 27.01.2010 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4852/09 г. Жалбата съдържа доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НК. Твърди се, че подсъдимият е осъден по предположение и не е извършителят на престъплението. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Чеуз) поддържа жалбата. Прокурорът от В. касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 27.01.2010 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4852/09 г. е отменена присъдата на Софийския районен съд от 3.10.2006 г. по н. о. х. д. № 10393/02 г. и подсъдимият К. Е. И. е признат за виновен в това, на 8.01.1999 г. в гр. София да е причинил средна телесна повреда на З. Г. Й. (избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето), поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на наказание пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца и при периодичност от два пъти седмично за пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК. В тежест на подсъдимия са оставени разноските, направени по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Развита е позицията, че съдът е пренебрегнал изискванията на чл. 303 НПК и присъдата се основава на предложение, защото фактическите констатации са били изведени от противоречиви и косвени доказателства, които не установяват по безспорен начин подсъдимият да е извършил престъплението. Поначало косвените доказателства са напълно допустими в наказателния процес, респективно обвинението може да бъде доказано и само въз основа на косвени доказателства. В конкретния случай Софийският градски съд е изпълнил процесуалните си задължения и аналитично е обсъдил всички доказателствени материали, в т. ч. и обясненията на подсъдимия. Задълбочено е изследвал съществуващите противоречия в показанията на св. Й. на досъдебното производство и пред съда. В тази връзка е установил, че различията не касаят съществените факти и обстоятелства, затова отчитайки също, че показанията на св. Й. са в съответствие с други представени по делото доказателства (показанията на св. С., св. Николов, св. К., св. Н., св. П. и констатациите на експертите), Софийският градски съд не се е усъмнил в тях и ги е приел за достоверни. Следователно, неоснователен е упрекът на защитника, че осъждането на подсъдимия И. почива по недопустим начин на предположения. Липсва необходимост да се обсъждат съображенията на защитника, свеждащи се до негативната му оценка за въззивната жалба на частния обвинител и за въззивния протест, доколкото те не могат да бъдат предмет на касационното обжалване (чл. 346 НПК). На проверка подлежат само оплаквания за нарушения, които е допуснал Софийският градски съд, чиято присъда се обжалва. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК