Решение № 10430 от 10.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2008 г.

Решение № 10430 от 10.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14703/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Велислав Мощев, Стою Стоев, Кирил Иванов, Емилия Асенова Димитрова, Петър Асенов Цанков, Илия Ото Маринович, Юлияна Маринович, Стефанка Георгиева Чехларева, Елена Атанасова Стефанова, Ася Атанасова Стоянова, Богомила Карл Власкова, Павлина Щромайер, Ганка Минчева Дачевска, Момчил Гончаров, Александър Гончаров, Пепа Найденова Стоянова, Здравко Кирилов Каров, Лина Здравкова Кирова, Кирил Здравков Киров, Борис Коларов, Георги Коларов, Панайот Богомилов Койчев, Иван Любомиров Княжевич, Стоянка Любомирова Спасова, Даринка Павлова, Радка Георгиева и Кирил Кузманов Ташков против решение № 8378/07.07.2008 г., постановено от тричленен състав от трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата им срещу утвърдената експертна оценка, изготвена по реда на ЗОСОИ на основание Заповед № РД 24-289/29.04.1999 г. на министър на промишлеността.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като релевираните касационни основания са - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните:

• взетият предвид "нарочен баланс" при изчисляване на обезщетението по ЗОСОИ не съдържа данни касаещи дружеството, поради което те неправилно са взети за база от съдебната експертиза за извършените от нея изчислявания;

• съдът е направил неправилен извод, че по делото липсват данни за одържавени, но разрушени и невъзстановени сгради;

• по делото са представени множество писмени доказателства относно съществуващите, национализирани недвижими имоти, които съдът не е обсъдил.

Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата.

Ответникът в касационното производство - министърът на икономиката, енергетиката и информационните технологии не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът изтъква, че приетите по делото съдебно-технически експертизи (единична и тройна) не се различават помежду си. Съгласно закона, жалбоподателите се обезщетяват по активното салдо на нарочния баланс, който не може да се променя, да се добавят или изключват имоти от него.

Върховният административен съд, първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване от заинтересовани лица.

Досежно основателността на жалбата, съдът приема следното:

Обжалваната заповед е издадена по повод молба вх. № 94-Р-107/18.08.1998 г. С молбата е поискано обезщетяване със съсобственост за национализираните, но разрушени сгради и за движимото национализирано имущество.

Със заповед № РД-24-289/29.04.1999 г. на министъра на промишлеността е отказано обезщетение чрез съсобственост, а е признато право на обезщетение на акционери и наследници на акционери с права върху 81,59% от капитала на бившето Акционерно пивоварно дружество "Македония", съобразно акционните им права и наследствените им дялове с компенсаторни записи по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 5 от ЗОСОИ за активното салдо по нарочния баланс, намалено със стойността на реално възстановения терен и стойността на сградите за които е определено обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОП. Със същата заповед е наредено искането да се предаде за оценка на вещо лице.

Във връзка с нареждането е изготвена експертиза от експерти при "Тера" ООД. Заключението е, че активното салдо, намалено със стойността на възстановената земя и сградите, за които е определено обезщетение е с отрицателен знак, поради което за заявителите не следва да бъде определено обезщетение.

Именно тази експертиза е обжалвана пред тричленния състав на ВАС.

В хода на съдебното обжалване е назначена единична и тройна съдебни експертизи. Единичната съдебна експертиза потвърждава крайното заключение на обжалваемата експертиза. Тройната съдебна експертиза потвърждава изводите и заключението на единичната експертиза, но по задача, поставена от жалбоподателите определя стойността на разрушените сгради на 303 875 лева. До този резултат експертизата стига, определяйки квадратурата на разрушените сгради като разлика между всички сгради при национализацията минус площта на възстановените сгради. За общата площ на сградите при национализацията, експертизата е черпила информация от представено по делото писмо изх. № 293/05.11.1948 г.

С решението на тричленния състав на ВАС жалбата срещу експертната оценка е отхвърлена. Мотивите на съда са, че не възприема заключението на тройната експертиза с оглед доказателствата по делото, а от заключението на единичната експертиза се установявало, че по делото не са налице доказателства, от които да е видно, че има невъзстановени разрушени сгради, които са съществували към момента на одържавяването, както и че по делото няма приложена отчуждителна преписка.

Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно, тъй като е резултат от допуснати съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на представени по делото относими писмени доказателства и необсъждане на възражения, направени от жалбоподателите.

От съдържанието на заповедта, във връзка с която е изготвена оценката и молбата по повод на която е издадена тази заповед следва, че компетентният орган е приел наличието на одържавени, но невъзстановени поради разрушаването им недвижими имоти, като и за тях включително е разрешено обезщетяване с компенсаторни записи. В случай, че органът по чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ е счел, че на жалбоподателите не се следва обезщетение за невъзстановени разрушени недвижими имоти, той изрично е щял да откаже обезщетяване за такива имоти. Подобен диспозитив липсва в Заповед № РД-24-289 от 29.04.1999 г. на министър на промишлеността. Видно от съдържанието на заповедта е, че административният орган е възприел молбата за обезщетяване за съборените одържавени сгради, но не е възприел поисканият начин на обезщетяване.

Първоинстанционният съд приема, че жалбоподателите нямат одържавени, но невъзстановени поради разрушаването им сгради. За да направи този извод, съдът е възприел изявленията на единичната съдебна експертиза при разпита на вещото лице в съдебно заседание, а именно, че по делото няма доказателства, че има невъзстановени разрушени сгради, които са съществували към момента на одържавяването им. Този извод на съда е необоснован. От една страна по делото е прието заключение на тройна съдебна експертиза, което приема наличието на одържавени, но невъзстановени имоти, позовавайки се на писмо от 1948 г. представено по делото. Този документ не е обсъден от съда. Не са обсъдени от съда и други документи, налични по делото, в които е налице информация за наличните сгради и тяхната квадратура към момента на национализацията на пивоварната. Останал е неизяснен въпроса кои и в каква квадратура са национализираните сгради. На жалбоподателите определено ли е обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОП, за кои недвижими имоти (в каква квадратура) е определено това обезщетение. Останали ли са национализирани сгради, които не са възстановени реално и за които не е определено обезщетения по реда на чл. 18 от ЗППДОП.

Отговорите на тези въпроси са от съществено значение за изхода на спора, тъй като ако се установи наличието на национализирани сгради, които не са възстановени реално поради разрушаването им и за които не е определено обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОП то резултатът, изчислен по реда на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ би бил различен .

За целта следва да се назначи нова съдебна експертиза, която въз основа на информацията от документите, събрани по делото даде отговор на въпросите- какъв е общият размер на национализираните сгради, за каква част от тях е определено обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОП, налице ли са национализирани, невъзстановени поради разрушаването им сгради, ако да, каква е тяхната квадратура и каква е стойността им към момента на национализацията, след което активното салдо по нарочния баланс да бъде намалено само със стойността на реално възстановените имоти и стойността на сградите, за които е определено обезщетение по реда на чл. 18 от ЗППДОП. За целите на експертизата, на жалбоподателите следва да се даде възможност да представят по делото писмени доказателства за кои сгради, в каква квадратура е разпоредено обезщетяването им по реда на чл. 18 от ЗППДОП.

Неоснователна е претенцията на жалбоподателите за определяне на отделно обезщетение за одържавените, но невъзстановени поради разрушаването им имоти. В конкретния случай обезщетението е за национализирано предприятие по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, поради което реда за определянето му е визиран в чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, т. е. лицата или техните правоприемници се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, а недвижимите имоти са част от този баланс.

По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение следва да се отмени, а место това делото се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС.

Воден от горното Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, на осн. чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК