Решение № 8085 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2015 г.

Решение № 8085 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ против Решение № 3098 от 4.05.2015 г. постановено по адм. дело № 1417/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му. Ответникът, О. И. К. чрез процесуалния си представител адв. Д. С., в писмен отговор и в съдебно заседание, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на О. К. против решение № 2-282/08.01.2014 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: регистрационен дневник, картон обр. 6, писмо вх. № 1035/28.02.1990 г., за унищожаване с протокол № 193/1990 г. материалите на агенти и съдържатели на явочни квартири, сред които "Берое". С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното решение, като е приел, че е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила но при неправилно приложение на закона, тъй като в хода на съдебното производство е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежността на О. К. към органите на Държавна сигурност. Този извод на съда се основава на приетото за установeно от представената по делото трудова книжка и показанията на разпитания по делото свидетел противоречие между съдържанието на представения по делото картон обр. 6 и действителните обстоятелства, както и че притежаваното от Колев жилище не би могло да отговори на изискванията на т. 6 и сл. от Заповед № I-3900/11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи относно дейността на органите на Държавна сигурност по вербуването и работата с агентура. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, за секретен сътрудник, като редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение да са от кръга на изброените и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона, а именно: регистрационен дневник, картон обр. 6 и писмо с протокол за унищожаване. Решението е със съдържанието, предписано от чл. 29, ал. 2, т. 2 от с. з. Неправилно е прието в обжалваното решение, че е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежност на О. К. към органите по чл. 1 от Закона. Установеното несъответствие на едно от вписванията в картон обр. 6, а именно местоработата на Колев към посочената дата на регистрация и вербовка, не основава възприетата неистинност на целия документ. Такъв извод не следва от показанията на разпитания по делото свидетел, който потвърждава положения подпис под документа, а невярното му съдържание основава на твърдение, недоказано по делото, че не го е попълвал лично. Изявленията му са декларативни, не се основават на конкретни факти и противоречат и на останалите доказателства, а именно вписано в регистъра лично дело, както и унищожаването на материалите по същото дело с протокол от 1990 г. Обстоятелството, дали притежаваното от ответника по касация жилище е отговаряло на изискванията на т. 6 и сл. от Заповед № I-3900/11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи относно дейността на органите на Държавна сигурност по вербуването и работата с агентура е ирелевантно в случая. Предмет на производството пред Комисията не е установяване на извършвана дейност от дадено лице като секретен сътрудник, в случая съдържател на явочна квартира, а наличието на документи, установяващи принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от Закона. Изложеното основава законосъобразността на обжалваното пред съд решение на Комисията. Като го е приел за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на О. К. против решение № 2-282/8.01.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение