Решение № 5775 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12662/2015 г.

Решение № 5775 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12662/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 185-196 АПК. Образувано е по жалба на Николай Благоев Лазаров от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Деспина Караилиева, срещу чл. 3 и 4 от Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64 от 1998 г. с последно изменение и допълнение, ДВ, бр. 50 от 2011 г. В жалбата се твърди, че оспорените текстове противоречат на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България. За обосноваването на тези твърдения се сочи, че с оспорените текстове е въведена рестрикция относно собствениците на земеделските земи. На следващо място Николай Лазаров твърди, че оспорената наредба е в противоречие с чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз за справедливо и своевременно обезщетяване на понесената загуба. За обосноваване на твърдението Николай Лазаров сочи, че определеното му обезщетение като наследник на реституирана собственост върху земеделска земя, не било справедливо и в пъти по-малко от пазарната цена на бившия имот, определена според приложеното заключение на вещото лице. Сочи, че определеният метод за обезщетяване по реда на наредбата е единственият метод за този вид обезщетяване за земи, които попадат в урбанизираната територия, който изключвал приложението на средните пазарни цени. Това било в противоречие с принципа на пазарната икономика, което от своя страна противоречало на чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Николай Лазаров твърди, че с отмяната на чл. 5 от Наредбата за определяне на цени на земеделските земи и приложението към него, който е регламентирал прилагането на пазарен аналог при оценяването на земеделските земи, се създавал дискриминационен ред от страна на държавата, за плащане на обезщетенията на собствениците, с възстановено право на собственост върху земеделски земи в урбанизираните територии. По този начин бил нарушен и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, защото макар да било предвидено право на жалба срещу определения размер на обезщетението, това право не можело да се реализира ефективно, поради предварително установения дискриминационен режим. На последно място се твърди, че оспорените текстове от Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, наричана само "Наредбата" били в противоречие с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения жалбоподателят моли, да се отменят като незаконосъобразни оспорените текстове от Наредбата. Ответните страни - Министерския съвет на Република България и министърът на земеделието и храните, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата. Намират я за неоснователна по съображения, които излагат в представените писмени бележки, с почти идентично съдържание. Процесуалният представител на Министерския съвет претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът счита, че в хода на съдебното производство не се е доказало противоречие на оспорените текстове от Наредбата с чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията, включително и международноправните актове. Предлага жалбата да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от лице, което е доказало правния си интерес от оспорването, съобразно приложените съдебни решения по реституция на земеделската земя. Според чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовите нормативни актове е безсрочно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 114 от Конституцията на Република България (КРБ) Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления приема правилници и наредби. Според чл. 6, т. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) Министерският съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. - чл. 7, ал. 2 ЗНА. Наредбата за определяне на цени на земеделските земи е приета с ПМС № 118 на МС от 1998 г., което многократно е изменяно и допълвано, а постановлението е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Към делото са приложени доказателствата, които сочат на спазването на реда за приемане на Наредбата, включително и постановленията, с които тя е изменяна. От това следва, че цялата наредба е издадена от компетентен орган, в кръга на законовата му делегация и при спазване на установения ред. Според чл. 35, ал. 1 ЗСПЗЗ обезщетяването на собствениците на земеделските земи, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове. Според чл. 36, ал. 1 общинските служби по земеделие определят паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица по чл. 35, ал. 1. Според ал. 2 на същия член, размерът на обезщетенията по ал. 1, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет. А според § 5 ПЗР на Наредбата, тя е издадена на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. От това следва, че нормите на Наредбата, включително и тези, с които се определя размерът на обезщетението за земеделски земи, включени в урбанизираните територии на населените места, в които собствеността върху земеделските земи реално не може да се възстанови, са приложими. От приложените доказателства по делото от страна на жалбоподателя се установява, че собствеността върху земеделските земи на неговите наследодатели е възстановена, но тя реално не може да се върне, защото попада в урбанизирана територия, поради което общинската служба по земеделие е определила паричен размер на обезщетение и съответния му брой поименни компенсационни бонове. Правното основание за това е включването на правото на обезщетение в кръга на чл. 1, т. 1 от Наредбата. В чл. 2 от Наредбата е посочено, че цените на земеделските земи изразяват цената в левове на декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори. В чл. 3 от Наредбата е определен размерът на началната цена на декар, според размера на капитализираната поземлена рента, съобразно категориите на земеделските земи и пазарните условия в страната. От таблицата към нормата е видно, че категорията на земеделската земя е разделена на десет вида и един вид - некатегоризируема земя, с посочената начална цена на декар. Определена е и бонификация според бониететния бал на земеделските земи с ориенталски тютюн и тези с картофи. В чл. 4 е посочена началната цена и диференциацията й чрез коефициенти за: площ на имота; поливност- при наличието на предпоставките, визирани в т. 2; отстояние от основни пазари; отстояние от морските плажове; начин на измерване на отстоянието и относно имоти, граничещи с път с трайна настилка (без автомагистрали). Ал. 2 и 3 на чл. 4 са свързани с начина на изчисляване на тези корекционни коефициенти. Началните цени, както и коефициентите за диференциране по чл. 3 и 4 от Наредбата са посочени изрично. Те са свързани само с качествата на земите, като земеделски и характерът им като такива е предмет на оценяване. По този начин е спазено изискването обезщетяването за земите, да е съответно на тяхното състояние в един минал момент, този на включването им в ТКЗС или ДЗС. Наредбата определя само методиката за определяне на размера на дължимите обезщетения. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с нея, не означава, че Наредбата е незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Тя се прилага за всички обезщетения, включени в обхвата на чл. 1 от нея, в т. ч и за обезщетенията по чл. 10б, ал. 1 и 3 ЗСПЗЗ. Няма различен метод за определяне на паричния размер на обезщетяване между отделните групи, посочени в обхвата й. Първото твърдение в жалбата е, че чл. 3 и 4 от Наредбата противоречали на чл. 4, ал. 1 КРБ. Според него Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Между оспорените текстове на Наредбата и посочената норма от основния закон няма противоречие, защото Наредбата е издадена въз основа на законова делегация и в изпълнение на чл. 114 от Конституцията и чл. 6, т. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗНА. Относно твърдението за противоречието между оспорените текстове от Наредбата и чл. 17, ал. 1 от Конституцията има влязло в сила решение № 6303 от 1.08.2001 г. постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 2080/2001 г. По аргумент от чл. 193, ал. 2 АПК то има действие по отношение на всички, поради което е недопустимо повторното му разглеждане. Следващото оплакване в жалбата е, че оспорените чл. 3 и 4 от Наредбата противоречали на чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.