Решение № 275 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Йеттел България" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, район Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Решение 6991 от 22.11.2022 г. на Административен съд София град, по административно дело 8827/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 632 от 23.08.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която му е забранено прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП): "търговецът, в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са хората с увреждания и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение". Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципа на служебното начало, включително принципа на справедливото решаване на въпроса, като изцяло е възприел изводите на органа. Счита, че съдът не е преценил правилната правна квалификация на релевантните по делото факти, не е извършил съвкупна и обективна преценка на събраните доказателства, поради което неправилно е приел, че издаденият акт е законосъобразен. Твърди, че неправилно съдът се позовава на здравословното състояние на потребителя, като очевидно това е обстоятелство, което характеризира конкретното лице, а не група потребители. Сочи, че в оспорената заповед не са изложени от административния орган мотиви, че визираната нелоялна търговска практика е специално насочена към потребители с умствено заболяване като особено уязвима група по чл. 68г, ал. 2 ЗЗП. Излага доводи за недоказаност на основния елемент от фактическия състав на чл. 68г, ал. 2 ЗЗП търговецът да е могъл да узнае, че конкретният потребител е от уязвима категория, поради своето умствено заболяване при сключване на договора. Посочва, че действително потребителката е използвала отстъпки за инвалидност въз основа на ТЕЛК решение, като в рамките на 7 години се е интересувала и се е възползвала от предлаганите от оператора услуги и стоки, като редовно е заплащала месечните си абонаменти. За недоказани и необосновани, обаче счита изводите на съда, че към датата на сключване на последния договор представеното ТЕЛК решение е било същото, за същото заболяване с това, което е представяно при сключване на предходните договори, както и че конкретният служител е знаел за наличието на ТЕЛК за умствено заболяване на потребителя и същият е бил подтикнат от оператора да сключи осемте договора за мобилни услуги, интернет и лизинг, като по този начин последният е извършил нелоялна търговска практика, към лица от уязвима група, която да промени икономическото им поведение. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че е осъществен фактическият състав на нелоялна търговска практика, уреден в ЗЗП, а именно че използваната търговска практика е извършвана в противоречие с изискванията на дължима професионална грижа. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло административния акт. Претендира присъждане на разноски. Представлява се от адв. В. Канелова. Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За отхвърли подадената пред него жалба административният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Производството пред КЗП е образувано по постъпила жалба от потребител с вх. Р-03-474 от 27.04.2022 г. срещу "Йеттел България" ЕАД, с оплакване, че същата е подведена при сключване на договор за мобилни услуги, като от нейна страна не е било изразено желание за закупуване на мобилно устройство, но същото е било добавено към месечната й сметка. В допълнение е посочено, че заради високите сметки по фактури, е преминала към друг оператор, след което са й били начислени непосилни за плащане неустойки. Във връзка с подадената жалба е извършена проверка от служители на КЗП Регионална дирекция - Русе на 09.05.2022 г., за което е съставен Констативен протокол К-2725116 от 11.01.2021 г. в търговски обект на Йеттел България ЕАД - гр. Трявна. В хода на проверката било установено, че към датата на проверката потребителката е титуляр на договори за съответните услуги мобилна гласова услуга по абонаментен план Тотал + с месечна такса 13.99 лв. (с договора е предоставено мобилно устройство); мобилен интернет по абонаментен план Интернет 10,99; мобилна гласова услуга по абонаментен плат Тотал + с месечна такса 15.99 лв. (с договора е предоставено мобилно устройство). Административният орган е установил, че двата номера на които е предоставена мобилна услуга са пренесени към друг оператор, като към датата на проверката, потребителката е с текущо задължение в размер на 82,79 лв. с ДДС и начислена неустойка в размер на 583,12 лв. На 11.05.2022 г. след запознаване с подадената жалба пред КЗП от Йеттел България ЕАД е представено становище в което е посочил, че в периода 04.10.2021 г. до 13.04.2022 г. между потребителката и оператора, са били сключени 8 (осем) договора за мобилни услуги и стоки, като три от мобилните номера са пренесени към друг оператор, но тъй като за тях са валидни срочни договори по абонатните номера са начислени регламентираните в тях неустойки и лизингови вноски. В допълнение е посочено, че търговецът е готов да преразгледа становището си, ако бъде доказано, че потребителката няма право да сключва договори (т.е. поставена е под запрещение). На 20.07.2022 г. с решение по т. 9 на Протокол 13, членовете на Комисията са взели решение, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП, а именно: Търговецът, в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са хората с увреждания и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. На 23.08.2022 г., със Заповед 632, председателят на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и решение на Комисията съгласно т. 9 от Протокол 13/20.07.2022 г., е забранил на Йеттел България ЕАД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал 1 във вр. с чл. 68г, ал. 2 ЗЗП. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, съдът е приел за безспорно установено, че в случая търговецът чрез бездействието си, изразяващо се в разполагането на информация, че потребителят е лице с умствена изостаналост, не е проявил дължимата предвидливост спрямо определената категория потребители, към които спада и конкретният потребител, ползващи се със закрилата по чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП, като по този начин е повлиял на икономическото поведение на потребителя, като го е лишил от възможност да преустанови системност по сключване на договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги, предлагани от дружеството. Съдът е приел, за неоснователни доводите на дружеството, че приложената ПАМ е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон, тъй като забраната за нелоялна търговска практика се отнася за група потребители, които не са определени като уязвима група с разпоредбата на чл. 68г, ал. 2 ЗЗП. Приел, е че сочената разпоредба е с указателен характер, а от страна на административния орган същата е приложена във вр. чл. 68г, ал. 1 и чл. 68в ЗЗП - забрана за нелоялна търговска практика. Посочил е, че в конкретния случай потребителят е лице с 95 % ТНР, като без значение дали е с умствен недостатък или друго страдание, същият попада в основата на обобщаващия признак хора с увреждания. Първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства категорично се установява, че на търговеца е било известно здравословното състояние на лицето, преди сключване на договора за продажба на мобилно устройство, тъй като между същите страни в периода 04.10.2021 г. - 13.04.2022 г. са били сключени няколко броя договори за предоставяне на мобилни услуги и закупуване на стоки на лизинг, като на база признатата инвалидност на потребителя същият е ползвал преференции при сключването на договорите. Съдът е счел, противно на доводите на дружеството, че оспорваният административен акт е издаден в изпълнение на закона и съответства на неговата цел, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Въз основа на горното съдът е направил краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на дружеството, а тези на административния орган, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приложената търговска практика. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ЗЗП. Както правилно е приел и първоинстанционният съд чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа дефиницията на основния състав на нелоялните търговски практики, уредени в чл. 68б 68м ЗЗП. Видно от разпоредбата нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа кумулативно две предпоставки: 1.) противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 2.) способност да промени или възможност да промени икономическото поведение на средния потребител. Разпоредбата на чл. 68 г, ал. 2 ЗЗП предвижда, че търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на ясно установима група от потребители, особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 28 ДР на ЗЗП "добросъвестност и професионална компетентност", е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на пар. 13 ДР на ЗЗП се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото се установява, че независимо от знанието си, че потребителят е лице от уязвима група, а именно лице с увреждане, търговецът не е проявил дължимата предвидимост и грижа и по този начин е повлиял на икономическото поведение на потребителя. Неоснователни и неправилни са изводите на касатора, че потребителят не попада в категорията потребители, ползващи се със специалната закрила на закона в частност от разпоредбите на чл. 68г, ал. 2 ЗЗП, тъй като е лице с умствено заболяване. Изводите му, че потребителят не е известен в местната общност със заболяването си и че с поведението си и по външни белези търговецът не е бил сигурен, че лицето има умствено заболяване, са неправилни и необосновани, тъй като видно от доказателствата, представени с преписката, проверяваният търговски обект, в които са били сключени всичките осем на брой договора между страните е единствен в гр. Трявна и от самия търговец е посочено, че по предходните договори, сключени с потребителя са предоставени преференциални условия именно въз основа на представено решение на ТЕЛК. В този смисъл без правно значение е дали потребителят при сключването на седемте договора е представил ТЕЛК решение с по-малък процент заболяване или дори с друго заболяване от това, което е представено при сключване на последния договор, тъй като несъмнено в настоящия случай лицето попада именно в тази групата потребители, ползващи се със специална закрила, поради своето заболяване, наличието на което се доказва и от приложено ТЕЛК Решение 1172 от 28.04.2021 г. Следователно изначално попадането на потребителя в тази уязвима категория лица е била известна на търговеца и е предполагала от негова страна да бъде предоставен индивидуален специфичен подход в съответствие с дължимата добросъвестност и професионална грижа. С оглед изложеното и при съвкупната преценка на доказателствата, правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68 г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 2 ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Ето защо доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение