Решение № 10207 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11270/2020 г.
ВАСТрето отделение26.10.2023 г.докладчик т Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 4311/30.07.2020 г., постановено по адм. дело 1557/2020 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено с решение 1544/09.03.2023 г., постановено по същото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Грети-Транс 2008 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, чрез адвокат М. Ангелов, и от Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт И. Консулов, против решение 4311/30.07.2020 г., постановено по адм. дело 1557/2020 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено с решение 1544/09.03.2023 г. С касационната жалба на Грети-Транс 2008 ЕООД се оспорва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му молба над сумата от 207,50 лева до пълния ѝ претендиран размер от 1007,50 лева. Излагат се доводи за неправилност на тази част от обжалваното решението, поради и което е поискано да бъде отменено в съответната част. Направено е искане за присъждане на разноски. Агенция по вписванията обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Грети-Транс 2008 ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 207,50 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, направени в производството по обжалвана на отказ 20200107213619/13.01.2020 г., отменен с решение 20/28.01.2020 г., постановено по търг. дело 22/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, и в частта, в която е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 225 лева. Излагат се доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Направено е искане за присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното като съдебен разход от Грети-Транс 2008 ЕООД адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юрк. Иванов, който поддържа касационната жалба на агенцията и оспорва касационната жалба на Грети-Транс 2008 ЕООД и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С оспореното решение административният съд е осъдил Агенция по вписванията да заплати на Грети-Транс 2008 ЕООД обезщетение в размер на общо 207,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20200107213619/13.01.2020 г. на Агенция по вписванията и са присъдени разноските в производството пред административния съд в полза на дружеството в размер на 225 лева. Присъдената като обезщетение сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и държавна такса в размер на 7,50 лева в производството по търг. дело 22/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, образувано по повод обжалването на горепосочения отказ. С определение 1343/07.02.2023 г., постановено по адм. дело 11270/2020 г. по описа на ВАС, е констатирано, че в мотивите на решението на административния съд са обосновани доводи относно размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, като е уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на неуважената част от исковата претенция. Поради това, с решение 1544/09.03.2023 г., постановено по делото на АССГ, съдът допълнил основното решение, като отхвърлил исковата молба на Грети-Транс 2008 ЕООД против Агенция по вписванията за сумата над 207,50 лева до пълния претендиран размер от 1007,50 лева. От фактическа страна по делото е установено, че с отказ 20200107213619/13.01.2020 г. на Агенция по вписванията, е отказано вписване в Търговския регистър на промени по партидата на Грети-Транс 2008 ЕООД. Отказът е отменен с решение 20/28.01.2020 г., постановено по търг. дело 22/2020 г. на ОС Велико Търново и съдебното решение е било изпратено служебно на Агенция по вписванията за изпълнение. В делото на ОС - Велико Търново е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между Т. Димитрова в качеството й на управител на Грети-Транс 2008 ЕООД и адвокат М. Ангелов за изготвяне и подаване на жалба против отказ по заявление 20200107213619. Договореното възнаграждение е в размер на 1000 лева, платено в брой при подписване на договора. По делото е приложено и преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 7,50 лева. От правна страна съдът приел, че исковата претенция е основателна, но не в пълния ѝ претендиран размер. Посочил е, че по делото е доказано реално плащане както на държавна такса, така и на адвокатско възнаграждение, по повод на което адвокат Ангелов е осъществил адвокатско представителство на Грети-Транс 2008 ЕООД по търг дело 22/2020 г. по описа на ОС Велико Търново. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като приел, че отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър. По отношение на размера на исковата претенция съдът уважил направеното с отговора по исковата молба от страна на ответника възражение за прекомерност, като се позовал на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по ТД 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, посочвайки, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона справедлив и обоснован. Така съобразно чл. 11 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че за обжалване на откази за вписване в Агенцията по вписванията или друг регистър минималното адвокатско възнаграждение е 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание 300 лв., и предвид това, че в случая жалбата е разгледана в закрито заседание при минимална фактическа и правна сложност на спора, АССГ намалил претендираният размер на обезщетението от 1000 лева на 200 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от страните нарушения, които да основават отмяна на решението. Административният съд е постановил правилни изводи, които настоящият състав напълно споделя и следва да препрати към тях. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция Длъжностни лица по регистрацията, чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданскоправен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът граждански има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. В момента разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под ефективни/ефикасни средства за защита практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. В конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 ЗОДОВ. Законосъобразен е изводът на административния съд, че искът е доказан по основание, но не в претендирания от дружеството размер. В процеса безспорно са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Грети-Транс 2008 ЕООД имуществени вреди, представляващи заплатените от ищеца разноски за адвокат и държавна такса по търг. дело 22/2020 г. по описа на ОС Велико Търново. Заплатеното адвокатско възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Ето защо пряката и непосредствена причинна връзка между нанесената вреда и отменения отказ несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. Неоснователно е оплакването на Грети-Транс 2008 ЕООД против възприетата от първоинстанционния съд частична неоснователност на исковата претенция за нейния размер над 207,50 лв. до претендирания такъв от 1007,50 лв. В тази връзка следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено ТД 2/2016 г. и Тълкувателно решение 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по ТД 1/2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Правилно съдът се е позовал на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция), където е определен съответният размер на адвокатското възнаграждение при този тип дела, и доколкото в настоящия случай в производството пред Окръжен съд Велико Търново не е провеждано открито съдебно заседание и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, правилно АССГ е приел, че обоснования и справедлив размер на обезщетението за адвокатско възнаграждение следва да е 200 лева. Обезщетението в този размер се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на АВ. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с постановения отказ. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че касационните жалби на Грети-Транс 2008 ЕООД и на Агенция по вписванията са неоснователни, а обжалваното решение на АССГ е правилно. С оглед изхода на спора, и неоснователността на двете касационни жалби, разноски на страните в настоящото производство не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,