Решение № 6330 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2013 г.

Решение № 6330 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която чрез процесуалния си представител, оспорва решение № 947 от 21.01.2013 г. постановено по адм. д. № 3104/2011 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Ответниците: Борислав Петров Градинаров, редовно призован, не се явява и не се представлява, Трендафила Борисова Градинарова, редовно призована, не се явява и не се представлява, Петър Христов Градинаров - редовно призован не се явява, представлява се от синът си Христо Петров Градинаров с представено пълномощно по делото. В съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия, като съобрази становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, в производство по чл. 145 е отменен мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба вх. № 100000003772/30.08.2010 г. на Борислав Петров Градинаров от гр. София, подадена срещу отказ на "ЧЕЗ разпределение България" АД за присъединяване към електрическата мрежа и преписката е върната на административния орган за произнасяне по посочената жалба съобразно дадените в мотивите на решението указания. Жалбата, подадена до ДКЕВР е по Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /относима към разглеждания случай/. Административният орган се произнася по жалби на потребители срещу лицензианти с решение, което е индивидуален административен акт, както и мълчаливият отказ за издаване на такъв. Мълчалив отказ съгласно чл. 58 от АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. При мълчаливият отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законовата фикция, с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите срещу администрацията. Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводът, че мълчаливият отказ следва да бъде отменен, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби е правилен и законосъобразен. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, договор за присъединяване на обекти на потребители към електрическата мрежа се сключва между преносното и съответното разпределително предприятие и лицето, сключило предварителен договор за присъединяване или на което е представено писмено становище за условията за присъединяване. По делото е представено искане с вх. № 149061/2010 г., на 22.02.2010 г. между касационния ответник Борислав Петров Градинаров и "ЧЕЗ разпределение България" АД е сключен предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на еднофамилна жилищна сграда в груб строеж, находяща се в гр. София, кв. Горна Баня, ул. "Пладнище" № 31-33, при условията на чл. 12 от Наредбата. По отношение на касационните ответници, Трендафила Борисова Градинарова и Петър Христов Градинаров, първоинстанционния съд е приел, че са налице основанията на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, тъй като се легитимират като титуляри на вещно право върху обекта. Съобразно чл. 14 от наредбата, лицата по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от същата, подават писмено искане за сключване на договор за присъединяване, към което прилагат включително документ, установяващ вещно право върху обекта или договор за наем, както и разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. В конкретния случай тези предпоставки са били налице. След като в случая оспореният отказ е основан на неизпълнението на тези условия, независимо от наличието на данни, че с искането са били представени инвестиционен проект и "молба по чл. 15в ЗС", действала към момента на нотариалната заверка на подписите на Борислав Петров Градинаров, Петър Христов Градинаров и Трендафила Борисова Градинарова, решаващият съд правилно е приел, че мълчаливият отказ на ДКЕВР да констатира осъществено в тази връзка нарушение, се явява незаконосъобразен. На това основание, обосновано и законосъобразно, съдът е отменил мълчаливия и е постановил връщане на делото като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия,