Решение № 184 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5816/2007 г.

Решение № 184 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5816/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК /отм/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. С. и Л. С. И. против решение от 2.04.2007 г., постановено по гр.д. № 2909/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.07.2005 г.по гр.д. № 7983/2002 г. на Софийски градски съд. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че С. Р. Х. и К. Р. С. са собственици на 1/2 ид.ч. от дворно место с площ 830 кв. м., находящо се в гр. Н. кв."К", ул."Р" № 4, съставляващо имот 774, за който е отреден УПИ * от кв. 229 с площ 770 кв. м. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът в нарушение на материалния закон и необосновано е приел, че наследодателят на касаторите С. С. не е променил основанието на упражняваната от него фактическа власт върху имота след смъртта на майка му З. С. Х. Ответникът по касация К. Р. С. оспорва жалбата и моли решението, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Ответницата по касация С. Р. Х. е починала на 26.09.2007 г. и е заместена от наследниците си В. Р. Д., касаторката Л. С. С. /по право на заместване/ и ответника по касация К. Р. С. В. Р. Д. не взема становище. Върховен касационен съд, пето гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По предявеният от С. Р. Х. и К. Р. С. иск по чл. 108 от ЗС против С. Р. С., починал в хода на производството пред РС на 21.04.2002 г., заместен от касаторите Н. А. С. и Л. С. И. е установено следното. С н.а. № 127, т.III от 1938 г. наследодателят на първоначалните страни Р. С. Х. е купил дворно место от два дка.. Той е починал преди 1974 г. и с делбен протокол от 3.04.1974 г. по гр.д. № 1311/1974 г. наследниците му са прекратили съсобствеността върху този имот, разделен на три парцела, като преживялата съпруга З получава процесния имот, а двамата братя С съседните имоти от двете страни. Зонда Х. - тяхна майка умира на 20.01.1987 г. Нейни наследници са четирите й деца Велика Р. Д.,, С. Р. Д., С. Р. Д. и К. Р. Д. С н.а. № 39, т.I/30.03.2001 г. Савчо Р. С. е признат за собственик по наследство и давност на процесния парцел **** от кв. 229. За да уважи ревандикационния иск, въззивният съд е приел, че ответникът С. С. и съпругата му Н. са упражнявали фактическа власт върху целия имот, но не са демонстрирали до 2001 г. действия, сочещи на това, че владеят частите на останалите наследници за себе си. Решението е правилно, защото изводите на въззивния съд кореспондират на събраните доказателства и са в съответствие с материалния закон.. Според показанията на св. М, братята се разбрали след смъртта на майка им нейния имот да го работи С., а в квартала се знаело, че това е имот на баба З. Според св. Д, местото се копаело от С. и жена му,, той ползвал гаража но не било само на С., а К. си пристроил в общото место. След смъртта на баба З. другите наследници идвали само на гости. Според показанията на доведения от ответниците свидетел Р имота го ползват всички. Разбрали се К. и С. да го ползва С., а след неговата смърт продължила да го ползва съпругата му Н. През последните 15 години го работили всички. Пред въззивният съд св. В заявява, че С. и Н. ползвали имота като разширили с него градината си и имало оранжерии в него. Между имота наС. и спорния имот няма ограда и се влиза в един вход, за който ключ има само С. Св. В. не е виждала другите наследници да влизат в имота и да имат претенции. Савчо е правил постройки в имота, но преди смъртта на майка си към 1975 г. При тези гласни доказателства, въззивния съд обосновано е приел, че е установено упражняването на фактическа власт от наследодателят на касаторите С. Р. С., но това не е достатъчно, за да се приеме, че е придобил имота по давност. Необходимо е фактическата власт върху имота през целия десетгодишен срок да се упражнява от позоваващия се на давност. По делото обаче от описаните по-горе свидетелски показания на св. Д се установява, че не само С., но и К. си построил в общото место. Не е установено наследодателят на ищците да е извършвал действия, с които да е манифестира, че владее имота за себе си. Видно от молбата-декларация в производството по обстоятелствена проверка, имота е деклариран на негово име едва 2002 г., когато се е и снабдил с нот. акт. За да се придобие съсобствен имот по давност от някой от съсобствениците е необходимо упражняващия фактическа власт върху целия имот съсобственик да е демонстрирал пред съсобствениците, че е трансформирал държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение за себе си Нова включва такива реално изявени действия пред съсобствениците, които недвусмислено да сочат на намерение за своене на техните части от имота.. Липсата на ограда между собствения и съсобствения имот още от времето, когато майката е била негов собственик и държането на ключ от единствения вход за двата имота без ограда по между им не сочи на изявено намерение за своене на целия съсобствен имот, тъй като той може да се ползва изцяло само от един от съсобствениците и това води до възникване на облигационни отношения, а не до вещно правни трансформации. Първото действие, което сочи на изявено намерение за своене на целия процесен имот е снабдяването на С. Р. с нот. акт на 3003.2001 г., а исковата молба е подадена на 17.07.2001 г. Този нот. акт е оспорен с предявяването на иска за собственост, а констатациите на нотариуса за наличие елементите на владението са оборени отгласните доказателства, поради което несъобразяването на съда с него не съставлява процесуално нарушение. Не съставлява процесуално нарушение и соченото от касаторите, че бил допуснат само един свидетел във въззивното производство вместо поисканите двама. Искът е отхвърлен, защото от събраните гласни доказателства не се установява субективния елемент на владението, а не защото не са ангажирани доказателства. Правомощие на съда е да прецени дали и колко свидетели да допусне във въззивна инстанция, след като пред РС свидетели са били разпитани. По изложените съображения, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при отсъствие на наведените касационни основания, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение