Решение № 8645 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2017 г.

Решение № 8645 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - В. против решение № 166/22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 208/2016 г. по описа на Административен съд - В. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - П. М. П. от град В., чрез пълномощника си адв. Иванова е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед рег. № 368з-1521/07.09.2016 г. на началника на директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - В., с която на П. М. П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Установено е по делото, че П. П. е държавен служител, заемащ длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при Районно управление - В. към ОДМВР В. Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: На 29.06.2016 г. Петков е бил на работа по график на дежурство на пост 1 в РУ - В. от 08.00 до 20.00 часа. На същата дата около 12.50 часа инспектор В. И. - разузнавач в участък Нов път на РУ В. е констатирал, че в помещението за временно задържане, не се намира задържаното лице Р. С. А., а вх...дните врати са отворени. Поради отсъствие на служители била направена реорганизация от началника на сектор "ОП", като е разпоредено от него че не следва да има служител за охрана на задържани лица, респ. за осъществяване на видеонаблюдение, тъй като не е имало човек, който да покрие поста, както и предвид предстоящото до час - два освобождаване на задържаното лице. Още след застъпването на Петков на смяна същият е придружил задържания до чакалнята на районното за оказване на медицинска помощ от извикания медицински екип, след което върнал задържания в помещението за задържане. Установено е също така, че спешният медицински екип е извикан от дежурния в ОДЧ на Дирекцията, което било извършено още при поемането на смяната от дежурния в ОДЧ на РУ. За извеждането жалбоподателят е уведомил дежурния в ОДЧ на РУ, включително и за връщането на задържания в арестантското помещение след указаната медицинска помощ. Жалбоподателят е осъществил още едно извеждане на лицето - до тоалетна, след което върнал същото в помещението за задържане. От извършения преглед на видеозаписи от камерите в помещението за задържане и пред него е установено, че към 10,09 ч. задържаното лице е успяло да отвори вратата на помещението за настаняване на задържани лица през прозорчето като проврял ръката си и издърпал резето на вратата, поставено отвън. Вратата на арестантското помещение /външната, водеща към коридора с двете помещения за задържане/ не била затворена. Задържаното лице е напуснало сградата на МВР през прозорец в коридора на сградата. И. И. е докладвал в ОДЧ - ОДМВР В., след което са предприети оперативно-издирвателни мероприятия и към 14.00 часа задържаното лице Асенов е намерен в квартал нов път на град В.. Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ е приел тези действия като нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 36 от Инструкцият рег. № 8121з-78/24.01.2015 г., които гласят: "За решаване на конкретни задачи по охрана на задържани лица могат да се включват служители, неопределени за тази дейност или временно отклонение от други задачи, след даване на конкретни разпореждания от оперативния дежурен в структурата на МВР"; "Смяна на нарядите, изпълняващи задачи по охрана на задържани лица, се извършва със знанието и по възможност в присъствието на оперативния дежурен на структурата на МВР или непосредствения ръководител". Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР налага на жалбоподателя Петков дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така приетите за установени факти, АС В. е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, на материалния закон и целта на закона. Поради това е отменил същата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, какъвто е директорът на ОДМВР - В. Касационната инстанция приема като обосновани правните изводи на първоинстанционния съд, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Същата не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нито на самото нарушение, което е вменено на жалбоподателя, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и на изискването за форма на административния акт. Следва да бъдат възприети мотивите в оспореното решение, че е налице несъответствие между фактическите обстоятелства и правните норми, посочени в заповедта. Доказателствата към административната преписка, както и събраните гласни такива в хода на съдебното производство не установяват по безспорен начин за какви нарушения е наказан държавния служител в МВР. Не е било спорно, че по длъжностна характеристика Петков няма задължения да охранява задържани лица в ареста. Не е установено обаче дали той е изпълнявал задачи, които са му разпоредени, по охрана на задържаното лице, или точно обратното, че е извършвал действия, които не са му вменени като задължение. Според АНО нарушението на Петков е за неуведомяване за извеждането на задържаното лице прекия си началник или оперативния дежурен на ОД на МВР - В. Петков обаче е извеждал задържаното лице във връзка с извикана от дежурния ОДЧ спешна помощ за указване на медицинска помощ на задържаното лице. Същият е придружил задържаното лице за оказване на медицинска помощ, за което е уведомил оперативния дежурен в ОДЧ на РУ - В. и това действие е извършено със знанието на оперативния дежурен, както е извършил и второ извеждане на задържаното лице - около 09,30ч. /до тоалетна/, което не е обсъждано от назначената комисия и поради това не е установено дали то също се визира от комисията като нарушение. Правилно АС В. е определил като нарушение не дали Петков е уведомил или не за извеждането на задържаното лице, а дали жалбоподателят е имал право да извършва каквито и да е действия по отношение на задържаното лице, предвид съдържанието на вменените като нарушени разпоредби на чл. 34 и чл. 36, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. Съгласно чл. 34 от Инструкцията "за решаване на конкретни задачи по охрана на задържани лица могат да се включват служители, неопределени за тази дейност или временно отклонени от други задачи след даване на конкретни разпореждания от оперативния дежурен в структурата на МВР". Липсват безспорни доказателства дали ръководителят на структурата изрично да е разпоредил на Петков да осъществява периодичен контрол върху поведението на задържани лица, независимо, че прекият му ръководител е дал съгласие той да изведе задържания за оказване на медицинска помощ. Непротивопоставянето на ръководителя на Петков да осъществи временно наблюдение на задържания не означава, че той му е възложил да изпълнява задължения по охраната му, още повече, че последния е изпълнявал и служебните си задължения на работното си място. Касационната инстанция споделя и правните изводи на административния съд за липса на нарушение на 36, ал. 1 от Инструкцията, тъй като същата е относима в случаите на изпълнение на наряд по охрана на задържани лица. В случая е извършено нарушение на чл. 36, ал. 2 от Инструкцията, която разпоредба изобщо не е визирана от административния орган като нарушена норма. Правилни са и изводите, че в случай, че е вменено като нарушение извършването на действия, които не са възложени на жалбоподателя, нарушението на чл. 34 от Инструкцията изключва нарушение на 36, ал. 1 от Инструкцията, тъй като същата е относима в случаите на изпълнение на наряд по охрана на задържани лица. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на същия разноски по делото в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение