Решение № 11422 от 12.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност срещу Решение 165 от 15.03.2022 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело 957/2021 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по заявление на Дар транс ООД по процедура за Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19 и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че актът за делегация на правомощията на служебния министър на икономиката, с който последният е определил конкретен заместник министър да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност е нищожен поради действието на Решение 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 18/2021 г. Обосновава, че обективната компетентност на органа на държавна власт служебният министър на икономиката да делегира правата си като ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност е налице и не може да бъде засегната от субективния елемент - кое физическо лице е носител на конкретната власт, незаконосъобразното придобиване власт и нейното установяване. В тази връзка счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт за отказ за подпомагане е нищожен и основанието за оспорване по чл. 146, т. 1 АПК е налице. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде потвърдено оспореното Решение РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган. Касаторът се представлява от експерт с юридическо образование и правоспособност Д. Ганчев. Ответникът по касационната жалба Дар транс ООД в писмено становище, намира касационната жалба за неоснователна. Обосновава, че първоинстанционният съд точно е установил фактите по делото и правилно е издирил и приложил материалния закон към тях. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Страните нямат спор по фактите, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от заместник министър на икономиката И. Младенова, който въз основа на Заповед РД-16-1182/05.08.2021 г. е бил определен от служебния министър на икономиката да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, включващи и издаването на актове за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за Подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19. Няма спор между страните и относно факта, че с Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) за служебен министър на икономиката е определен К. Петков, като и че с Решение 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело 18/2021 същият указ в посочената част (за служебния министър на икономиката) е обявен за противоконституционен. Спорен е въпросът дали при тези факти делегирането на функции на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност от страна на посочения служебен министър на заместник министър на икономиката И. Младенова е валидно и съответно издаден ли е от компетентен орган оспорения акт Решение РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено при липса на компетентност на издателя и съответно е нищожно, поради което е обявил нищожността му. Съдът сочи, че компетентността на издателя на оспорваното решение произтича от делегация, която следва да бъде надлежно доказана. Позовава се на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд (ВАС) по тълкувателно дело 4/2002 г., според което делегирането е предвидена от закона възможност временно горестоящия административен орган да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Сочи, че в случая такава е Заповед РД-16-1182/05.08.2021 г. на служебния министър на икономиката, с която е определил конкретния заместник министър, който да упражнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност. Съдът сочи също, че не е достатъчно наличието на законово предвидена възможност за делегиране и издаден съответен акт, за да е делегирането законосъобразно, а е необходимо още то да бъде извършено от компетентен орган, т.е от длъжностно лице, което валидно е назначено на съответната длъжност, тъй като никой не може да делегира правомощия каквито няма. Съдът се е позовал също и на Решение 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело 5/2019 г., с което е решено, че обявените за противоконституционни ненормативни актове закон във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента са невалидни от приемането или издаването им, като е заключил, че лицето, което е делегирало правомощия в случая не е било назначено валидно за служебен министър на икономиката и съответно не е разполагало с възможността по чл. 9, ал. 5, изр. последно от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.) да делегира правомощията си като ръководител на Управляващия орган на трето лице, поради което оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и съответно е нищожен. Решението на Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че законосъобразността на делегирането на правомощия следва да бъде доказана, тъй като е в основата на преценката на съда относно компетентността на органа, издател на оспорения акт, както и че пороци при делегирането опорочават оспорения акт. Безспорно Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България е ненормативен акт, с който се назначава служебно правителство, т.е. той е актът по инвеститура на посочени в него министри. Съгласно Решение 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело 5/2019 г., обявените за противоконституционни ненормативни актове закон във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента са невалидни от приемането или издаването им. Следователно от 10.05.2021 г. Указ 129 на президента на Република България е невалиден в частта му, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. Петков, поради което от същия момент последният не разполага с правомощията на министър на икономиката, включително това по чл. 9, ал. 5, изр. последно ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Посоченото е в съгласие с мотивите от Решение 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело 5/2019 г., че решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Обявената ex tunc противоконституционност на ненормативния акт би могла да породи редица въпроси, чието разрешаване е от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им, при наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право. В случая пряка последица от обявяването на противоконституционност на горепосочената част от Указ 129/10.05.2021 г. на президента на Република България е именно невалидността на Заповед РД-16-1182/05.08.2021 г., с която служебният министър на икономиката определя конкретния заместник министър, който да упражнява функциите му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, като тази заповед е засегната напълно и пряко от Решение 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело 18/2021 г. Посоченото е в съгласие с мотивите на Конституционния съд от Решение 3/28.04.2020 г. по конст. дело 5/2019, че само така може да се гарантира върховенството на Конституцията и да не се лишат от правни последици решенията на Конституционния съд. Не е налице противоречие с последователната практика на Върховния административен съд, според която смяната на физическото лице, изпълняващо длъжността на даден административен орган не се отразява на правосубектостта на този орган, тъй като в случая поради действието ex tunc на Решение 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело 18/2021 г. считано от 10.05.2021 г. няма министър на икономиката. Налага се извод, че служебният министър на икономиката към дата 05.08.2021 г. не е разполагал правната възможност по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.) да делегира правомощията си на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, а издадената заповед за това е невалидна и съответно лицето определено да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност се явява лишено от материална компетентност. Последно се отразява на оспорения акт - Решение РД-11-1136 от 07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност по възможно най-тежкия начин, като го прави недействителен поради липса на компетентност, а всички актове издадени при липса на материална компетентност на издателя им, да издава такива, са нищожни. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти и е стигнал до правилни правни изводи, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените в касационното производство разноски е основателно и следва да бъде уважено. Доказани са разноски пред касационната инстанция в размер от 2000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г., в който е отбелязано, че сумата е платена в брой. Съдът следва да осъди Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице към чиято структура се числи административният орган, издател на акта и настоящ касатор, като правоприемник на Министерство на икономиката, да плати разноските по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд