Решение № 579 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2183/2012 г.

ВКСIII наказателно отделение07.01.2013 г.докладчик Павлина Панова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно НОХД № 261/2010 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас. ОТМЕНЯ въззивно решение № 233, постановено на 08.12.2010 г. по същото дело. ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от стадия на допускане на доказателствата. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 579 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2183/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по искане на окръжния прокурор на гр. Сливен за възобновяване на НОХД № 401/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Сливен, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В искането се изтъкват доводи за наличие на извършено разследване по СП № 65/22.10.2012 г. на ОСО - Сливен, в хода на което са били разкрити нови обстоятелства чрез разпита на свидетеля И. С. Р., които не са били известни на съдилищата, постановили съдебните актове по делото, и които имат съществено значение за делото, водено срещу Д. В. Т. Пред Върховния касационен съд представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Оправданият подсъдими Д. Т., редовно призован, не се явява и не взима отношение по искането за възобновяването. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване и като извърши проверка за наличието на основанията за това, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от окръжния прокурор на гр. Сливен, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от разкриване на новото обстоятелство. Разгледано по същество, искането е основателно. С присъда № 26, постановена на 18.10.200 г. по НОХД № 401/2010 г., Сливенският окръжен съд е признал подс. Д. В. Т. за невиновен по обвинението по чл. 244, ал. 1 пр. 1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 233 от 08.12.2010 г. на Апелативен съд-Бургас. С решение № 125/29.03.2011 г. на ВКС - III н. о. въззивното решение е оставено в сила. По повод постъпили данни в Окръжна прокуратура - Сливен, че на инкриминираното деяние е присъствало лице, което не е разпитвано в хода на производството като свидетел, е било образувано досъдебно производство - СП № 65/2012 г. по описа на ОСО-Сливен. В хода на същото на 12.11.2012 г. е разпитано в качеството на свидетел лицето И. С. Р. В показанията си той е заявил, че в началото на 2010 г. е присъствал на случай, в който Д. Т. е помолил техен общ познат - Й. Д. Ж. да го транспортира до близките села около С.. По време на пътуването, на което присъствал и свидетелят, Т. извадил пачка с банкноти от по 50 лева, за които заявил, че са фалшиви и има намерение да ги обмени в селски магазини. С тази цел посетили няколко населени места, включително и [населено място], където същият обменил банкнота. Така депозирани показанията чрез разпита на свидетеля Р. сочат на получени в хода на разследване данни за нови обстоятелства, имащи съществено значение за делото, които не са били известни на съдебните състави, постановили съдебните актове по делото. Видно от мотивите към първоинстанционната присъда, основание за оправдаване на подс. Т. е било убеждението на съда, че не е била доказана субективната страна на престъплението по чл. 244, ал. 1 от НК, а именно - знанието на подсъдимия, че прокараната от него в обръщение банкнота е била подправен паричен знак. С такива мотиви е бил потвърден първоинстанционния акт от въззивния съд, както и от касационната инстанция. Всички те са приели, че събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не сочат на установено по безспорен и категоричен начин знанието на подсъдимия Т. за качеството на банкнотата, а са били налице само известни предположения и съмнения в тази насока. Поради това обстоятелствата, въведени чрез показанията на св. И. Р. - че Т. сам е заявил, че пачката е от фалшиви банкноти и че възнамерява да ги обмени в селски магазини, което е и сторил, са нови такива и те не са били известни на никоя от съдебните инстанции, постановили присъдата и последващите въззивно и касационни решения. Ето защо е налице първата от изискуемите предпоставки за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Налице е и втората предпоставка на тази норма - разкритите чрез разследване нови обстоятелства да имат съществено значение за делото. Липсата на доказателства за субективната страна на престъплението е послужила като основание на съдебните инстанции да приемат, че обвинението не е доказано и да направят оправдателни изводи по отношение на съставомерността на деянието на подс. Т. по чл. 244, ал. 1 пр. 1 от НК. Депозираните от св. Р. показания могат значително да повлияят на направата на друг правен извод, а именно - наличие на пълно съзнаване от страна на подсъдимия Т. на качествата на прокараната от него в обръщение в [населено място] 50-левова банкнота като подправен паричен знак. Положителният отговор на този въпрос би обусловил и извод за съставомерност и от субективна страна на престъплението по чл. 244, ал. 1, пр. 1 от НК. Правилното приложение на материалния закон винаги е въпрос от съществено значение за делото. Съдът, произнасящ се по основателността на искането за възобновяване на наказателното производство, няма компетентност в това производство да извършва преценка, нито пък да се произнася с категоричност за това какъв би бил евентуалният изход от бъдещ доказателствен процес. За да се допусне възобновяване поради наличие на разкриване на ново обстоятелство, е достатъчно да се установи, че съществува вероятност поради новооткритото обстоятелство да се измени убеждението на съда, намерило израз в постановената присъда и въззивното решение. В случая такава вероятност съществува, а дали тя ще се реализира или не, е въпрос, по който би могъл да се произнесе само съдът по същество в хода на възобновеното производство, след като събере доказателства за обстоятелствата, послужили като основание за възобновяване на производството по делото и анализира отново цялата доказателствена съвкупност. При съвкупното наличие на предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК производството по делото следва да бъде възобновено. ВКС не намира за основателно искането на окръжния прокурор на гр. Сливен за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на първоинстанционното производство. Правният ефект на събиране на доказателства и тяхната оценка би могъл да се постигне и само чрез възобновяване на въззивното производство по делото пред апелативен съд-Бургас. Ето защо следва да бъде възобновено въззивното производство по НОХД № 261/2010 г. по описа на Апелативен съд-Бургас и делото да бъде върнато на този съд от стадия на допускане на доказателствата /чл. 327 от НПК/. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 244, ал. 1