Решение № 936 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2009 г.

Решение № 936 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодорка Михайлова Тонева и Клавдия Любенова Бонева против Решение № 22 от 14.05.2009 година по адм. дело № 8/2009 година на Русенския административен съд. С него е оставена без уважение, като неоснователна жалбата им против отказ на кмета на община Русе, обективиран в решение № РД 01-4751 от 18.12.2008 година да завери молба-декларация по заявление вх. № ОС 16/119 (от 21.11.2008 година. Релевират доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Мотивира се, че между страните е налице спор за материално право, който не може да се реши чрез обжалване на отказ да се завери декларация. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 АПК , във връзка с § 8 от АПК. Образувано е по жалба от Тодорка Михайлова Тонева и Клавдия Любенова Бонева против отказ на кмета на община Русе, обективиран в Решение № РД 01-4751 от 18.12.2008 година да завери молба-декларация по заявление вх. № ОС 16/119 (от 21.11.2008 година за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот идент. № 63427.149.295 с площ от 827 кв. м., находящ се в. град Русе, местност "Касева чешма", ведно с постройките в него. Решението е поправено с Решение № РД 01/19 от 7.01.2009 година. Съображенията на административния орган са, че имотът е съсобствен между жалбоподателките и общината, която разполага с акт за частна общинска собственост. Възраженията на жалбоподателките са били, че имотът е тяхна собственост, което установяват с нотариален акт за собственост, с решение на поземлена комисия, скици на поземлен имот, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър - Русе и удостоверение № 94ТТ/32 от 7.04.2008 година от кмета на общината. Оспорили са съдържанието на акта за частна общинска собственост. За доказване на твърдението си, че са собственици върху имота, те са представили нотариален акт за собственост по давност и наследство от 1994 година върху застроено дворно място от 300 кв. м. и Решение № 174 от 24.01.1995 година на ОСЗГ за признаване право на собственост върху нива от 5.700 декара в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от писмените доказателства по приложената административна преписка, общината разполага с акт за частна общинска собственост № 4658 от 19.06.2006 година за 511/811 идеални части от поземлен имот № 163 в местността "Касева чешма". В тази връзка жалбоподателките на 20.10.2006 година са поискали от кмета на общината да придобият по давност собствеността върху имота. Като второ искане са претендирали да придобият собствеността върху идеалната част за сметка на възстановени им от ОСЗГ земи от 48.530 декара или да я закупят по цената на придобиване на земи по пар. 4. По молбата не е проведено административно производство и със заявлението си от 21.11.2008 година двете са поискали заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота и сградите върху него по обстоятелствена проверка. В молбата-декларация е поискано издаване на удостоверение, че имот № 275 не е общинска собственост. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. Така е установено, че имотът по АЧОС № 163 попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и е частично идентичен с имота, описан в молбата-декларация. Отделно от това имот № 163 е идентичен с част от бившата нива от 5.700 декара с признато право на собственост по Решение № 174/1995 година на ОСЗГ. При тези данни по делото, съдът е приел, че между страните съществува спор за собственост, който не подлежи на разрешаване в административното производство, в което предмет на удостоверяване е единствено дали имотът е общинска собственост според актовите книги. Съдът не е възприел приложеното към жалбата удостоверение от 7.04.2008 година, издадено от кмета на общината, че за имот № 163 от 511 кв. м. няма данни за съставен акт за общинска собственост, тъй като съдържанието му се опровергава от описания АЧОС, приложен по административната преписка. В тази връзка, съдът е изградил правните си изводи върху съдържанието на акта за общинска собственост, приемайки по този начин формалната му доказателствена сила. На последно място е съобразил, че при наличие на такъв акт, единственото законосъобразно поведение на административния орган е да откаже удостоверяване на исканото обстоятелство, че имотът не е общинска собственост. По тези съображения е отхвърлил подадената срещу отказа жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила се повтарят тези, направени в първоинстанционното производство. Отново се оспорва доказателствената сила на акта на общинска собственост и се твърди, че липсата на посочено правно и фактическо основание за придобиване на общинска собственост върху имота напълно лишава съставения акт от доказателствена сила и дори го прави нищожен. Доводът е неоснователен. Цитираното решение на Върховния административен съд № 2986 от 21.03.2006 година по адм. дело № 11707/2005 година, а не както е посочено в жалбата - 11767/2005 година касае хипотеза, нямаща нищо общо с настоящата. Същественото в случая е, че заявителките са поискали от компетентния орган извършване на административна услуга - удостоверяване, че имот № 295 не е общинска собственост. При наличието на съставен акт за общинска собственост, кметът на общината не е овластен в производството за извършване на административната услуга да не се съобрази с него. Съответно опровергаването на констативната му сила не може да се извърши в съдебното производство по обжалване на отказа. Точно това се се опитали да направят жалбоподателките, тъй като под формата на производство по оспорване съдържанието на официален документ по реда на чл. 193 от ГПК, те в действителност са оспорвали собственическите права на общината. Данните по делото сочат на съществуващ между страните спор за собственост, който е от компетентността на общите съдилища, като редът за това е исков, а не административен. Поради това не подлежат на обсъждане и доводите, обосноваващи правото на собственост на жалбоподателките. Не е налице допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и в тази насока. Обжалваното решение е постановено при тяхното съблюдаване и е обосновано. Не са установяват твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение