Решение № 626 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2012 г.

Решение № 626 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9257/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Атанасов Дяволов от село Михалци, обл. Велико Търново, чрез пълномощника му адв. Александър Чокойски, против решение № 289 от 29.05.2012 г., постановено по адм. дело № 543/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/16265 от 18.03.2011 г. за извършена оторизация по реда на Наредба № 2/11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде отменено уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 289 от 29.05.2012 г. по адм. д. № 543/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Иван Атанасов Дяволов срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/16265 от 18.03.2011 г. за извършена оторизация по реда на Наредба № 2/11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспореният акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖ3) заявил за подпомагане 124 животни. При извършена административна проверка от страна на ДФ "Земеделие" - гр. София било установено, че двадесет и осем животни не отговарят на критериите за допустимост за подпомагане, тъй като не са регистрирани в обекта му съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания на МЗХ. Този извод е основал на заключението на вещото лице по назначената съдебно ветеринарно-медицинска експертиза, установяваща, че има разминаване между заявените на 12.05.2010 г. и засечените към референтната дата 30.11.2010 г. животни, като номерата на животните, които се разминават, съвпадат с тези описани от ДФЗ. Освен това при физическа проверка в стопанството на касатора на 10.05.2010 г. и заявените за подпомагане на 12.05.2010 г. също имало разминавания за 39 броя животни. Административният съд е приел, че на 10.05.2010 г. жалбоподателят е знаел реалното състояние на стадото си и въпреки това към 12.05.2010 г. декларирал животни, които не съвпадат с установените при физическата проверка. Били установени за 15 животни паднали ушни марки, за които жалбоподателят не е извършил премаркиране. Относно промените в ушните марки жалбоподателят бил длъжен да уведоми СИРЖО или ДФЗ в съответствие с чл. 13, ал. 7 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфичното подпомагане за 2010 г. Затова били налице условията по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г., съгласно която в зависимост от установения процент на несъответствие Разплащателната агенция определя размер на подпомагане на земеделския стопанин, като при процент на несъответствие над 20 % - не се подпомага за съответната година. В случая безспорно било установено за 28 животни несъответствия, които са повече от 20 % от общия деклариран брой животни (124). Затова на основание чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. административният орган правилно отказал подпомагане на жалбоподателя за 2010 г. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Правилно административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отразено е, че уведомителното писмо е издадено въз основа на установено несъответствие между установения при проверката брой животни и този, деклариран от лицето, както и че относимата правна уредба е тази по Наредба № 2/11.02.2010 г., Наредба № 21/30.06.2010 г. и Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Възражението за непосочване на точния орган, пред който може да се обжалва актът е относим към срока за обжалване и не е съществено процесуално нарушение. Затова са неоснователни възраженията на касатора в тази насока. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖ3) е заявил подпомагане за 124 овце, индивидуализирани с ушни марки в таблицата към заявлението. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания на МЗХ. Системата ИСАК, създадена за извършване на автоматичен контрол, обобщава данните от няколко регистри, в това число и данните от системата за идентификация и регистрация на животните, като информацията подлежи на непрекъснато обновяване. По делото е установено по категоричен начин, че при извършената административна проверка от страна на ответника е установено, че в системата за идентификация и регистрация на животните на жалбоподателя са регистрирани само 96 овце. Останалите 28 овце не са били регистрирани в животновъдния обект, който е регистриран на името на кандидата за подпомагане. Това се установява от таблицата на л. 167 - 170 от първоинстанционното производство и се потвърждава и от заключението на вещото лице. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 21 /изм./, животни с нередности по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки са овце майки и кози майки, които не са регистрирани в животновъден обект, който е регистриран на името на кандидата за подпомагане. В случая се установяват условията по тази разпоредба за 28 животни, посочени по-горе. Процентът на животните с нередности спрямо заявените за подпомагане е над 20 %, поради което са налице основанията по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба № 21 за отказ от подпомагане. Субективните причини - поведението на касатора или това на съответния ветеринарен лекар, довели до установеното различие, са ирелевантни, като правилно е прието от първоинстанционния съд, че каквито и да причините, то касаторът е бил длъжен да уведоми СИРЖО или ДФЗ за настъпилите промени. А в случая се установява, че жалбоподателят и е знаел за различието при извършена физическа проверка в животновъдния му обект два дни преди подаването от него на заявление за подпомагане. Затова подаденото от него заявление не е отговаряло на критериите за подпомагане, поради което правилно е отказано такова. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,