Решение № 5372 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2017 г.

Решение № 5372 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14182/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я. против Решение № 188 от 07.11.2017 г. по адм. дело № 250/2017 г. на Административен съд Я., с което е отменено Решение № 1040-28-35 от 09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Я., потвърждаващо Разпореждане № 2174-28-135#1 от 23.06.2017 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - Я.. С последното е разпоредено на С. С. С. да възстанови неправилно изплатена сума за пенсия в размер на 8016 лв., от които главница за периода от 30.12.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на 7085 лв. и лихва в размер на 930.79. лева, изчислена към. 23.06.2017 г. Касаторът - директор на ТП на НОИ - Я., чрез процесуален представител старши юрисконсулт С., навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, изложени в жалбата и писмено становище моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - С. С. С. не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Я. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. По делото е установено, че с Разпореждане № 7/ протокол № N01151 от 24.04.2015 г., считано от 30.12.2014 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Я. на С. С. С. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.12.2014 г. на основание § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). При издаване на индивидуалния административен акт пенсионните органи са приели, че лицето е установило придобит осигурителен стаж от първа категория 15 години, 00 месеца и 25 дни, от втора категория 10 месеца и 07 дни от трета категория 15 години, 10 месеца и 11 дни. Превърнат към трета категория труд общият осигурителен стаж е изчислен на 42 години, 00 месеца и 16 дни. Към датата на заявлението С. С. С. е имал навършена възраст 58 години и 8 месеца. Видно от приложените към пенсионното досие документи, в този стаж е включен и положеният при ЕТ "К.-М. Н." - гр. Я. за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г. В рамките на разпоредената проверка по чл. 108, ал. 1 КСО служебно са изискани и събрани документи от всички осигурители на С. С. С.. Установено е, че лицето С. С. С. има подадено заявление за заверка на осигурителна книжка в вх. № 94С-885-1 от 20.02.2015 г., което е приключено от контролен орган на ТП на НОИ - Я. на 15.05.2015 г. с коментар "заверена и връчена". От извършената проверка е видно, че в електронния регистър няма данни за заверен осигурителен стаж и/или доход, както и в модул "Заверка на осигурителен стаж и/или доход" на ТП на НОИ - Я.. По - конкретно при проверката в информационната база на НОИ за осигурителни вноски по § 080110 и 550110 фонд ДОО от осигурителя ЕТ "К.-М. Н." - гр. Я. е констатирано, че няма внесени вноски за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. Осигурителят ЕТ "К.-М. Н." - гр. Я. е бил поканен да представи сключения граждански договор със С. С. за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., издадените сметки за изплатените суми от осигурителя, както и платежни нареждания за внесени осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване. По този повод в ТП на НОИ - Я. се явил съпругът на М. Н. който заявил, че тя от известно време се намира в чужбина, както и че не познава лицето С. С. и няма спомен той да е извършвал трудова дейност във фирмата на съпругата му. Въз основа на горните констатации, контролният орган при ТП на НОИ заключил, че периода от 01.10.2005 г. до 31.12.2006 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход на С. С.. С Разпореждане № 2174-28-107#1/05.05.2017 г., Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Я. е отменил Разпореждане № 7/протокол № 01151 от 24.04.2015 г. и е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. С. С.. Това разпореждане е обжалвано от С. по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Я., но с Решение № 1040-28-31/12.07.2017 г., последният е оставил жалбата без уважение. На основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, чл. 85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), във връзка Разпореждане № 2174-28-107#1/05.05.2017 г., е постановено Разпореждане № 2174-28-135#1/23.06.2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Я. по пенсионно досие № 5604275100. С него е разпоредено да се възстанови неправилно изплатена сума за пенсия от С. С. С. в размер на 8 016.05 лева, от които главница за периода 30.12.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на 7 085.26 лева и лихва в размер на 930.79 лева, начислена към 23.06.2017 г. При обжалването по административен ред това разпореждане е потвърдено с Решение № 1040-28-35/09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Я., което е предмет на оспорването в първоинстанционното производство. За да отмени атакуваното пред първоинстанционния съд решение № 1040-28-35/09.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ -Я. и потвърденото с него разпореждане № 2174-28- 135#1/23.06.2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Я., Административен съд -Я. е приел, че то е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО, длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 от КСО в релевантната към 23.06.2017 г. редакция, издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, като дължимите по разпорежданията суми се събират от пенсията на пенсионера, а в случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Н. на изплащането на сумата е констатирана с Разпореждане № 2174-28-107#1/05.05.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Я., за което законът е допуснал предварително изпълнение по арг. от чл. 117а, ал. 1 от КСО. Повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон - чл. 114, ал. 1 от КСО. Нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, озаглавена "Възстановяване на неоснователно получени суми", предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. Правилно първоинстанционният съд е приел, че добросъвестността по КСО е обстоятелство, което се предполага, като в тежест на административния орган е да докаже наличие на недобросъвестност, проявена от лицето. Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които административният орган съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, да събере служебно доказателства. В случая е без значение обстоятелството дали грешката на получателя се дължи на неправилна преценка на факти или на неправилна преценка на право. От съвкупния анализ на относимите към спора доказателства, първоинстанционният съд е обосновал верен извод, че жалбоподателят С. е подал заявление за заверка на осигурителна книжка с вх. № 94С-885-1/20.02.2015 г., което е приключено от контролен орган на ТП на НОИ - Я. на 15.05.2015 г. с коментар "заверена и връчена". Едва при извършена впоследствие проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя ЕТ "К.-М. Н." - гр. Я. е направена справка в информационната база на НОИ и е установено, че по § 080110 и § 550110 фонд ДОО, от същия осигурител няма вноски за периода от 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. При наличието на тези данни с Констативен протокол № КВ-5-28-00259274/04.05.2001 г. контролният орган при ТП на НОИ заключил, че на С. С. не следва да се зачитат да осигурителен стаж и доход подадените от ЕТ "К. М. Н." - Я. данни с вид осигурен "14" (за работещи без трудово правоотношение) за периода от 01.10.2005 г. до 31.12.2006 г. С тези данни С. не е разполагал, не е имал достъп до данните в информационната база на НОИ. Поради това същият не е могъл да знае, че няма право на пенсия, още повече, че същият не е извършил каквито и да било действия, с които да въведе в заблуждение администрацията. Безспорен факт е постановеното с разпореждане № 7/ протокол № N01151 от 24.04.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Я., че на С. С. С. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.12.2014 г. и на основание § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане, още повече че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. В този смисъл правилно първоинстанционният административен съд е заключил, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 114, ал. 1 КСО. Изложени са доводи, че решението на директора на ТП на НОИ - Я. е издадено без да са преценени всички правно релевантни факти. След като не е проведено пълно и насрещно доказване от органа, то поведението на С. С. не разкрива признаците на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 КСО, тъй като същият не е укрил обстоятелства във връзка с отпускане на пенсията. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради това не съдържат и мотиви във връзка с приетата недобросъвестност, което представлява порок на административния акт. Разпореждането, с което на основание чл. 114, ал. 1 КСО е постановено връщане на неоснователно изплатената сума, ведно с лихвата по чл. 113 КСО е неправилно, поради това че не е установена недобросъвестност на С.. В конкретния случай пенсионерът не е знаел за наличието на основание, което би било отказ за отпускане на пенсията, т. с. имал е съзнанието, че за него съществува право да получи пенсията, поради което същият следва да се счита за добросъвестен. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество - настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В случая неправилни са изводите на касатора, че лицето е следвало да доказва добросъвестността си. В този смисъл е и константната практика на ВАС, VI отделение (Решение № 11095 от 25. 09.2017 г. по адм. д. 1339/2017, Решение № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., Решение № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., Решение № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., Решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г.). Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Р. Б., в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Получаваната от С. пенсия за осигурителен стаж и възраст не попада в посочените изключения, поради което получените от него суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решението на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване следва да бъдат отменени, съставът на Административен съд - Я. постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора по главното искане в касационната жалба, акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също не следва да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал репариране на сторени от него деловодни разноски за съдебното производство пред тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,