Решение № 6542 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2014 г.

Решение № 6542 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Енормъс" ЕООД, гр. Асеновград, против решение № 1371/9.06.2014 г. по адм. д. № 278/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № 161303633 от 16.10.2013 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1333261 от 21.10.2013 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 11 от 3.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 8 550,40 лева и 18,94 лева лихви по две фактури с предмет на доставка "ел. кабели", издадени от "Интертел" ЕООД, гр. София и е осъдено дружеството да заплати разноски на административния орган за юрисконсултско възнаграждение в размер на 758 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на РА с присъждане на разноските. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП в представена писмена защита от процесуален представител - юрисконсулт, оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила по изложени съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на дружеството, касатор в настоящото производство, от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 12.12 г. по две фактури, издадени от "Интертел" ЕООД, гр. София, с предмет на доставка "ел. кабели". В хода на ревзията, при насрещна проверка, доставчикът не е открит на адреса. От информационната система на НАП се установява неотразяване на фактурите в отчетните регистри на доставчика - ДП и СД за м. 12.12 г. Приети са обяснения на ревизираното лице и документи, свързани с доставките. Констатирани са различия и разминавани в твърдяните обстоятелства и данните по представените документи. Въз основа на всички писмени доказателства и обяснения, дадени в хода на ревизията, органите по приходите са направили извод, че събраните доказателства не удостоверяват реални доставки на стоките, посочени в двете фактури, издадени от "Интертел" ЕООД, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото без оспорване, от която се установява, че процесните две фактури са осчетоводени в счетоводството на "Енормъс" ЕООД, но в потвърждение изводите на органите по приходите вещото лице не е могло да извърши проверка в счетоводството на доставчика "Интертел" ЕООД, поради ненамирането му на адреса, а при справка в регистрите на ТД на НАП е установило различия във фактурите, свързано с посочен друг получател. Във връзка с твърдението за извършени последващи доставки, относим е изводът, направен от вещото лице, че по cметка 304 процесните стоки са налични като количества в счетоводството на ревизираното дружество, но няма друго движение по cметката, липсва отразяване на последваща тяхна реализация, поради което извършената през месец октомври 2013 г. вътреобщностна доставка не може да бъде обвързвана с процесните две фактури. Приложените към жалбата и приети като писмени доказателства по делото документи касаят данъчен период октомври 2013 г. и са неотносими към предмета на спора и процесните доставки, поради което съдът правилно не ги е кредитира. Представените с опис от 9.04.2014 г. документи (л. 336-361), касаещи процесните две доставки, са представени в хода на ревизията и в този смисъл не представляват нови доказателства, а останалите са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят данъчни периоди извън ревизираните. Фактът, че има извършена последваща доставка на продукт, в който са вложени ел. кабели, не представлява доказателство - нито пряко, нито косвено, че по процесните две фактури са осъществени реални доставки. Наличието на документи с различно съдържание при доставчика и при получателя прави напълно обоснован отказът на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит по тях поради липса на яснота кои са верните данъчни фактури, които правилно отразяват стопанските операции и по които това право трябва да бъде признато. Относно твърдението, че е налице грешка, правилно съдът е приел, че тя е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 10 ЗСч, който предвижда, че поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават, а погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. В настоящия случай това изискване на закона не е спазено. Неоснователно и недоказано е твърдението на дружеството за последваща реализация на процесните стоки. Както посочва в заключението си вещото лице, по cметка 304 по аналитични партиди по видове кабели, стоката, купена от "Интертел" ЕООД, е налична като количества и няма друго движение по cметката. С оглед на този извод на експерта твърдението, че извършената вътреобщностна доставка има за предмет същите стоки, е недоказано и неподкрепено от счетоводните записвания в дружеството-жалбоподател. Доколкото се касае до упражняване на едно субективно право, в тежест на претендиращия субект, че притежава това право, е да установи наличието на всички предпоставки за неговото надлежно упражняване. В случая "Енормъс" ЕООД не е осъществил пълно и безспорно доказване на възраженията си по РА. Нещо повече, въпреки указанията на съда свързани с доказателствената тежест, освен че същите не са изпълнени, в проведеното съдебно производство - в проведените съдебни заседания, оспорващият не се е явил чрез представляващ дружеството, включително и в съдебното заседание, когато е приета допуснатата по негово искане съдебно-счетоводна експертиза. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Първоинстанцианният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и приетата ССчЕ и е извел обоснованият извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 758 лв. с първоинстанционното решение, същото е за цялото производство пред двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и второ такова не се дължи за представения писмен отговор на касационната жалба, изготвен от юрисконсулт, като процесуален представител на административния орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение