Решение № 6084 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2013 г.

Решение № 6084 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Венера Влаевска, срещу решение № 6623 от 05.12.2012 г., постановено по адм. дело № 2954/2012 г. по описа на Административен съд - София-град.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответните страни - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и Мехмед Юсуфов Кулаалиев не изразяват становище по жалбата. Ответникът Явор Николов Недев, чрез процесуалния си представител адв. Виткова, взима становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII-мо отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по жалба на министъра на земеделието и храните е отменил решение № 220/15.12.2011 г. на КЗД по пр. № 136/2010 г., в частта, с която по отношение на Мехмед Юсуфов Кулаалиев, ИАРА, Явор Николов Недев (заемал длъжността изпълнителен директор на ИАРА) и министъра на земеделието и храните е прието, че извършеното със Заповед № 49/22.06.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) прекратяване на трудовия договор с Мехмед Юсуфов Кулаалиев, не представлява непряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Съдът е приел, че КЗД е тълкувала разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗДискр разширително, като е приложила същата при хипотеза на едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работодателя. Крайният извод на съда е, че обжалваното решение № 220/15.12.2011 г. на КЗД по пр. № 136/2010 г., в посочената по-горе част от него, е незаконосъобразно.

Решението е правилно.

От доказателствата по делото е установено, че с Устройствен правилник от 18.05.2010 г. е приета нова организационна структура на ИАРА. Намалена е числеността на служителите за главна дирекция "Рибарство и морски въпроси" от 234 на 208, поради намаляване на щатните бройки. Извършен е изискуемият по реда на чл. 328 от КТ подбор и след това са прекратени трудовите правоотношения с лицата. Съобразени са образователната степен, общият трудов стаж, професионалния опит и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите, по които е извършен подборът, са обективни, а работодателят ги е приложил еднакво по отношение на всички, без да държи сметка за тяхната етническа, политическа и др. принадлежност. Липсват доказателства за това, че при вземането на решението за съкращения различната малцинствена етническа принадлежност на М. Кулаалиев да е нарочно преценявана. Съкращението е масово и е наложено, поради съкращаване в щата. Съкратени са и лица с различна етническа принадлежност, за които няма данни да са с малцинствена етническа принадлежност. Независимо от преобладаващия процент на съкратените лица с турски имена, което сочи малцинствения им етнически произход, налице е и съкращение на лица, които не са с друга етническа принадлежност от несъкратените. Действително, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗДискр, работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност, но "насърчаването" по смисъла на тази разпоредба не изключва лицата с различна етническа принадлежност от кръга на тези, измежду които се извършва подбор, при съкращаването на щата.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на посоченото съдебно решение обаче е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на диспозитива. Диспозитивът на решението е: "Отменя решение № 220/15.12.2011 г. на КЗД по пр. № 136/2010 г., в частта, с която се установява по отношение на Мехмед Юсуфов Кулаалиев, ИАРА, Явор Николов Недев (заемал длъжността изпълнителен директор на ИАРА) и министъра на земеделието и храните следното:

1. уволнението на Мехмед Юсуфов Кулаалиев от длъжността "главен специалист" в териториално звено гр. Ловеч, извършеното със Заповед № 49/22.06.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, не представлява непряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр".

Въпреки формираната воля, съдът е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив досежно частта от оспорения акт, с която по отношение на Мехмед Юсуфов Кулаалиев, ИАРА, Явор Николов Недев (заемал длъжността изпълнителен директор на ИАРА) и министъра на земеделието и храните е прието за установено, че ИАРА като работодател не е изпълнила задължението произтичащо от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗДискр при уволнението на Мехмед Юсуфов Кулаалиев от длъжността "главен специалист" в териториално звено гр. Ловеч, извършено със Заповед № 49/22.06.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ от Явор Николов Недев (заемал длъжността изпълнителен директор на ИАРА).

Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, т. е. налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК. Това е така, тъй като при този диспозитив остава открит въпросът каква е съдбата на административния акт, в частта относно приложението на чл. 24, ал. 1 ЗЗДискр (за което решаващият съд е изложил подробни мотиви в съдебния акт). Поради това следва делото да се върне на АССГ, за да изрази последният ясно волята си чрез поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, VII отделение