Решение № 12077 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2017 г.

Решение № 12077 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК чрез неговия пълномощник срещу решение № 7517/29.11.2016 г. по адм. д. № 6465/2016 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба- Ц. С. З., Е. Д. З., А. Д. З. чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение е признато за установено по отношение на началника на ДНСК и началника на РДНСК-ЮЗР, че влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-324/21.07.2011 г. за премахване на незаконен строеж "[наименование]" в УПИ [номер]-[номер], [номер] в кв. [номер] по плана на [населено място], [населено място], не подлежи на принудителни изпълнение спрямо Ц. С. З., Е. Д. З., А. Д.. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Доброволното премахване на строежа е започнало от 2012 г. и продължило до 2015 г. и е осъществено поетапно чрез прекъсване на електрическото захранване, разбиване на вътрешна облицовка и външни елементи и към лятото на 2016 г. представлява яма със строителни отпадъци и земна маса. В определения за извършване на принудителното изпълнение ден по премахването на строежа басейнът не съществува, поради което действия по изпълнението не са извършвани. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, включително разпитите на свидетелите, един от които е управителят на дружеството, с което е сключен договор за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 292 от АПК задължението, предмет на изпълнение може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. В настоящия случай такъв факт е именно фактическото премахване на приетия за незаконен строеж "открит басейн". Този факт е настъпил след издаването на изпълнителното основание, в случая заповедта за премахването на строежа като незаконен. Този факт е основание да се приеме, че задължението за премахване на строежа като незаконен по реда на принудителното изпълнение не следва да се изпълнява поради настъпилото доброволно фактическо премахване на строежа. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира твърденията на касатора за противоречие на обжалваното решение с разпоредбата на пар. 1 от ДР на Наредба № 13 за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК за неоснователни. В случая незаконният строеж е разрушен до кота нула и фактически е премахнат по смисъла на цитираната разпоредба, както е и негоден за ползване. Обстоятелството дали теренът е възстановен във вида преди извършването на незаконното строителство е ирелевантен за настоящия казус. Съгласно чл. 14 от Наредба 13 окончателното почистване на строителните отпадъци се извършва от общинската администрация /ако е налице тази хипотеза и необходимост/, която може да ревандикира своите разходи. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения пред него иск е законосъобразен, а касационната жалба на началника на ДНСК е неоснователна. По отношение на началника на РДНСК при липсата на подадена касационната жалба първоинстанционното решение е влязло в законна сила.. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,