Решение № 14327 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2010 г.

Решение № 14327 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Емил Лозанов Димитров и Надежда Петрова Величкова-Кънева против решение № 98 от 8.06.2010 г. по адм. дело № 126/2010 г. на Пернишкия административен съд. С него е отхвърлен, като неоснователен искът им, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу областния управител на област Перник и са присъдени разноски. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че ищците не са доказали неправомерна дейност от ответната страна и претърпени от нея вреди. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК. Образувано е по субективно съединени искове, предявени от Емил Лозанов Димитров и Надежда Петрова Величкова-Кънева против областния управител на област Перник с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 2 АПК. Първият ищец е претендирал, като преки и непосредствени имуществени вреди на първо място сумата 5900 лева - дадени на майка му - Иванка Лозанова Димитрова за закупуване на нейно име, но за негова сметка на лек автомобил. На второ място е претендирал неполучена една втора от номинални парични средства по провалена от ответника продажба на притежавани от Иванка Лозанова Димитрова компенсаторни жилищни записи в размер на 1600 броя и на компенсаторни записи в размер на 3600 броя с общ номинал от 5200 лева. Втората ищца е претендирала останалата една втора част от описаните компенсаторни инструменти с общ номинал от 5200 лева. Претендирали са и мораторна лихва за забава, считано от 21.03.2005 г.. Позовали са се на незаконосъобразно действие на длъжностни лица от областната управа, издали документ с невярно съдържание, който е осуетил продажбата на притежаваните от наследодателката им записи. От писмените доказателства по делото е установено, че ищците са наследниците по закон на Иванка Лозанова Димитрова, починала на 19.11.2005 г.. Въз основа на решение № 388 от 12.11.1998 г. на областния управител, й е издадено на 31.08.1999 година временно удостоверение за притежавани жилищни компенсаторни записи /ЖКЗ/ № 46-Д-С-48-012-Ж на стойност 3600 лева. Отделно и независимо от това й е издадена на 28.01.2003 г. от Централния депозитар-АД депозитарна разписка № 137496960 за притежавана сметка № 100038773492 с 1600 компенсаторни записи /КЗ/с номинал от по 1 лев. На 24.10.2001 г. е упълномощила сина си - Емил Лозанов Димитров да я представлява, в това число и да получава временни удостоверения за притежавани КЖЗ и КЗ. На 9.01.2005 г. пълномощникът й е издал нареждане до Централния депозитар да прехвърли 3600 ЖКЗ при инвестиционния посредник "ИП Фаворит" АД. Приложил е депозитарна разписка № 46-Д-С-48-012-Ж. На 25.01.2005 г. е изготвил поръчка № 8-185 на "ИП Фаворит" АД за продажба на ЖКЗ. Няколко дни по-рано - на 19.01.2005 г. е изготвил друга поръчка № 9-304 на същото дружество за продажба на 1600 КЗ, за която е представил депозитарна разписка № 137496960. Видно от писмо З 16 от 15.02.2005 г. от представителя на инвестиционния посредник, сделките за продажба не са реализирани, поради различни причини. Компенсаторните записи на брой 1600 не са продадени, поради липса на нотариално заверено пълномощно към комплекта документи. Жилищните компенсаторни записи на брой 3600 не са продадени, поради отговор на "Централния депозитар" АД, че няма налични свободни книжа. На 21.03.2005 г., областният управител е издал удостоверение, че временното удостоверение № 46-Д-С-48-012-Ж е въведено в Централния регистър за компенсаторни инструменти под № 46-Д-48-12-Ж. Установено е още, че първият ищец е внесъл на 14.04.2003 г. в България от Холандия, като пълномощник на Иванка Лозанова Димитрова лек автомобил. Само два дни по-късно - на 16.04.2003 г. е сключил с нея предварителен договор, с който го е закупил. В т. 1 от договора е отразено, че към момента на сключването му, като купувач е заплатил на майка си, като продавач сумата 5900 лева напълно и в брой. При тези данни по делото, съдът е анализирал законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна и е приел за недоказани твърденията за извършени незаконосъобразни действия, от които да са настъпили вреди за ищците. Изложил е съображения, че при издаване на удостоверението е допусната техническа грешка, която към 21.03.2005 г. е отстранена и наследодателката на ищците, респ. те, като нейни пълномощници са можели да се разпоредят с компенсаторните инструменти. Отделно от това е приел за недоказани и останалите две предпоставки и е отхвърлил изцяло предявения иск, като е присъдил поисканите разноски в полза на ответната страна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се обосновава довод за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Обосновава се тезата, че е налице незаконосъобразно действие от страна на длъжностните лица на областната управа, изразяващо се в изписване на погрешен номер на удостоверението. Доводът е неоснователен. Не се касае за издаване на документ с невярно съдържание, а за извършено действие по въвеждане на временното удостоверение № 46-Д-С-48-012-Ж в Централния регистър за компенсаторни инструменти под сгрешен № 46-Д-48-12-Ж. В тази връзка е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че не се касае за незаконосъобразно действие, а за допусната техническа грешка, която при констатирането й незабавно е отстранена. Към изложените от съда мотиви, следва да се добави, че всъщност сгрешеното въвеждане касае само удостоверението за притежавани от наследодателката на ищците ЖКЗ на стойност 3600 лева. А причината да не се продадат останалите КЗ на стойност 1600 лева е изцяло по вина на първия ищец, който не е представил на инвестиционния посредник необходимото нотариално заверено пълномощно за този комплект документи. В исковата молба не е направено това разграничение, като при това е допуснато смешение между ЖКЗ и КЗ - неправилно са описани ЖКЗ в размер на 1600 броя и КЗ в размер на 3600 броя. На второ място не е установена причинна връзка между въвеждането на погрешен номер и твърдените от ищците вреди. В тази връзка от съществено значение е представеното пред съда писмо изх. № 01-2010-2055 от 22.04.2010 г. от изпълнителния директор на "Централен депозитар" АД, че след неуспешното участие на наследодателката на ищците в приватизацията на "БТК" АД - от 2005 г. досега са сключени и реализирани 879 сделки за продажба на дружества, обявени за приватизация, при които е била възможна продажбата на компенсаторните инструменти от тяхната притежателка, респ. от наследниците й при спазване на съответните процедури. Отделно от това от данните по делото не се установява, каквато и да било връзка между нереализираната продажба през месец януари на 2005 г. и покупката на лекия автомобил. В тази насока ищецът не само, че не е ангажирал доказателства за дадени в заем парични средства на своята майка, но тъкмо обратното. От предствения от самия него предварителен договор за покупко-продажба е видно, че той в качеството си на купувач е заплатил сумата 5900 лева на майка си в качеството й на продавач. На трето място не се установява по никакъв начин двамата ищци да са претърпели вреди от допуснатата грешка от длъжностните лица. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че двамата претендират сумата от 5200 лева - стойността на ЖКЗ и КЗ. Това сочи на претенция за пропусната полза - сумата, която биха получили при желаната от тях продажба на компенсаторните инструменти. По отношение на КЗ в размер на 1600 лева е безспорно установено, че продажбата е осуетена, поради поведението на първия ищец. А по отношение на ЖКЗ в размер на 3600 лева - както наследодателката им, така и самите ищци са имали фактическата и правна възможност да ги продадат след 21.03.2005 г.. Поради това по отношение на тях не е е налице пропусната полза по вина на длъжностни лица от областната управа. При липсата на трите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд правилно ги е отхвърлил. Не се установяват сочените касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ищците дължат на ответната страна сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение