Решение № 11537 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу Решение 220 от 24.03.2023г., постановено по адм. дело 212/2022г. по описа на Административен съд /АС/ Хасково, с което е отменен АУПДВ 26/04/1/0/01504/3/01/04/01 с изх.01-6500/3922#5 от 22.12.2021г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил в мотивите на своето решение процесуалната позиция на административния орган, както и представените с нарочна молба снимки от извършената проверка на място, поради което е постановил решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора за заявените парцели не са били взети предвид резултатите от извършената проверка на място на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане и са изплатени недължими субсидии, която на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП следва да се възстанови от бенефициера, предвид и посочените в оспорвания акт разпоредби от НАРЕДБА 9 от 21.03.2015 г. В жалбата се развиват пространни доводи в насока за неправилност на съдебния акт, като се моли неговата отмяна и отхвърляне жалбата на лицето срещу издадения АУПДВ. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - А. Енчев, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 26/04/1/0/01504/3/01/04/01 с изх.01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, на основание чл.27, ал.З и ал.7 от ЗПЗП; чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК; чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал. 1 от ЗПЗП, с който се отказва пълното изплащане на финансовата помощ общо в размер на 567 020,48 лева, представляваща междинно плащане 26/04/1/0/01504/2/01 и окончателно плащане 26/04/1/0/01504/3/01 по Договор 26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г. и се определя на А. Енчев подлежащо на възстановяване публично дьржавно вземане в размер на 238 714,15 лева. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че между Държавен фонд Земеделие и жалбоподателя А. Енчев е сключен Договор 26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014 2020 г., за изпълнение на одобрен проект, включващ създаване на насаждения от арония и при първоначално одобрената финансова помощ в размер на 567 020,48 лева, представляваща 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Този договор е административен и въз основа на него е извършено междинно плащане на ползвателя в размер на 238 714,15 лева (преведени на дата 10.07.2019 г. по заявка за междинно плащане 26/04/1/0/01504/2/01 от 07.05.2019 г.) и е подадено заявление за извършване на окончателното плащане на сумата по договора. При извършена проверка на място на от дата 28.04.2021 г., при която е установено, че към момента на проверката при заложени по договор 30,17 ха с култури от група II (арония), се отглеждат 14,2803 ха култури от група II (арония), или намалението на земята, която следва да се поддържа, е в размер на 52,66%, по този начин Фондът констатира, че техническите характеристики и/или капацитетът на активите не съответства на размера на действително обработваната от ползвателя земя, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от Договора. Посочено е, че съгласно чл.16, ал.1, т.1 от Договора бенефициентът се е задължил за периода, посочен в чл.6, ал.5 от Договора и анекс 1 от 30.11.2018 г. към него, да обработва земеделска земя в общ размер на 30,71 ха, върху която да се отглежда културата арония, както и че съгласно чл.9, ал.1, т.5 от Договора, Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ, както и да изисква възстановяване на част или цялата помощ в случай при неспазване на задължението на ползвателя по чл.16, ал. 1, т.1 от Договора. Под вх.01-262-6500/59 от 26.05.2021 г. е регистриран подаден от А. Енчев до Изпълнителния директор на ДФ Земеделие отговор, в който се изразява несъгласие с констатациите от извършената проверка на място и прави искане за повторна контролна проверка. Сочи се, че инвестицията функционира по предназначение и се опровергават резултатите от проверката, като се твърди, че растенията са жизнеспособни. Прилага се Констативен протокол от експерт инж.агроном А. Николова. С писмо с изх. 01-6500/3922 от 26.08.2021г. ДФ Земеделие е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.2, ал.1 във връзка с чл.24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. В указания 14-дневен срок, с писмо 01-6500/3922# 1 от 21.09.2021г. е представено възражение от А. Енчев против откритото производство по издаване на АУПДВ. Допълнително с писмо вх.01-6500/8922 от 08.12.2021 г. А. Енчев прилага актуален снимков материал - 6 бр., от който било видно, че растенията са живи и се развиват добре, стопанството се поддържа, моли за изпращане на проверка в стопанството на компетентни лица, запознати с технологията на отглеждане на арония и за преразглеждане на случая. Административният орган не се е съобразил с тези възражения и на 22.12.2021 г. е издал оспорения АУПДВ. В хода на съдебното производство е назначена агрономическа експертиза, която е дала заключения, че общият брой установени растения е 45 264, от които 42 355 живи растения и 2 909 бр. пропаднали (неприхванати или изсъхнали) растения, общата площ на насажденията, измерена при посещението на място през месец септември 2022 г. е 302,044 дка, изчислен е и установения процент на неприхваналите се или загинали по някаква причина растения (6,43%), като е посочило, че този брой е незначителен и показва, че растенията са жизнеспособни. Вещото лице също е посочило, че насаждението от арония е създадено в периода 09.11.2020 - 23.12.2020 г., което не било необичайна практика предвид студоустойчивия характер на аронията и температурите в района на община Любимец в този период. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма, но от събраните доказателства е опровергано заключението на административния орган, че от жалбоподателя не са били изпълнени в срока по договора задълженията му да обработва земеделска земя в общ размер на 30,71 ха, върху която да се отглежда арония, а оттам и не са били налице визираните в акта основания да се отказва изплащане на финансовата помощ по Договора и да се установява публично държавно вземане. Първоинстанционния съд е посочил, че към датата на издаване на процесния АУПДВ е липсвала валидна методика, въз основа на която административният орган да изчисли размера на неизпълнението и този на санкцията, която следва да бъде наложена, а в същото време няма данни да са били приложени от административния орган при издаването на АУПДВ Правилата, одобрени със Заповед 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие и обнародвани в Държавен вестник бр.77. В обобщение решаващият състав е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ, с оглед на което го е отменил. Така постановеното решение е правилно. На първо място законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който Изпълнителният директор на ДФЗ надлежно е делегирал правомощието си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Неоснователно е оплакването относно постановяване на първоинстанционното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите не била обсъдена процесуалната позиция на административния орган. Фактическите и правни основания за издаване на процесното АУПДВ са подробно изложени и обосновани в обжалвания административен акт, като съдът при мотивиране на решението си е обсъдил всички събрани по делото доказателства, посочени както от административния орган, така и от земеделския производител във връзка с правилно установения приложим материален закон. Представеният допълнително снимков материал от административния орган не доказва настъпили нови факти, които да не са описани подробно в процесното АУПДВ, а са в подкрепа на същите фактически основания, които се оспорват от страна на земеделския производител. Изложени са мотиви по всички направени възражения и наведени основания както от жалбоподателя, така и от административния орган. Назначената в съдебното производство експертиза е приета по делото с оспорвания, релевирани от административния орган, но не е поискана тройна експертиза или повторно извършване на същата експертиза от друго вещо лице на основание чл. 200, ал. 3 във връзка с чл. 201 от ГПК. В съответствие със съдопроизводствените правила правилно съдът е кредитирал заключението на приетата по делото САЕ, която е изготвена като са взети предвид събрани писмени доказателства и проверка, които е следвало да бъдат взети предвид. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице визираното в касационната жалба отменително основание - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилни са изводите на АС - Хасково за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Правилно първоинстанционният съд чрез допуснатата и приета от съда съдебно-агрономическа експертиза е установил, че засадените за цялата площ растения - арония са жизнеспособни, като неприхванатите растения представляват 6,43 % от всички засадени, което категорично изключва приетото от органа за неприхванати резници (поради пълната липса или наличие на слаба коренова система, както и без наличие на листна маса) за площ от 15,7263 ха. При това положение е опровергано приетото от административния орган неизпълнение от ЗП в срока по договора на задълженията му да обработва земеделска земя в заявената площ от 30,17 ха, върху която да се отглежда арония, поради което не са налице и посочените в АУПДВ основания да се отказва изплащане на финансовата помощ по Договора, както и да се установява публично държавно вземане. Обосновано административният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и не проверил надлежно обясненията и възраженията на ЗП относно изпълнението на дейностите по мярката и обработването на земеделска земя с площ от 30,17 ха, върху която се отглежда културата арония (не е извършена повторна проверка въпреки изричното настояване на ЗП за установяване на жизнеспособността на растенията и представени доказателства и пояснения в тази връзка). Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ като незаконосъобразен, защото ако беше спазена процедурата за издаването му, то административния орган би могъл да стигне до друга фактическа обстановка, респ. да направи други правни изводи различни от приетите с АУПДВ. Освен това правилно съда е приел, че административният орган в АУПДВ за определяне на размера на сумата за възстановяване се е позовал на Методика за отказване и намаляване на плащанията по чл. 48, ал. 2 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., която е била обявена за нищожна и не е приложил допълнително издадените правила, поради което не може да се провери и правилността на изчисляването на сумата за възстановяване, съобразно твърдяното неспазване на бизнес плана. Достигайки до извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т.3 и 4 АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представените доказателства. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение