Решение № 11184 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2010 г.

Решение № 11184 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Марияна Петкова Парашкевова от гр. Русе, ул. "Филип Тотю" № 9, за отмяна на влязлото в сила касационно решение № 3389 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 9167/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, с което е обезсилено решение № 13/16.04.2009 г. постановено по адм. д. № 303/2008 г. по описа на Административен съд - Русе и е прекратено делото по счетеното за недопустимо оспорване на административния акт. В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на определение № 11664 от 4.11.2008 г. по адм. д. № 9116/2008 г. на друг тричленен състав на съда, с което оспорването е прието за допустимо. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Ответниците по молбата - Кметът на община Русе, Главният архитект на община Русе и Община Русе не ангажират становище по искането. Ответникът "Джи ЕЛ" ООД, гр. Русе, чрез упълномощения си процесуален представител застъпва мотивирано в писмена защита мнение за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането, подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК, е неоснователно. С касационно решение № 3389 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 9167/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение е обезсилил решение № 13/16.04.2009 г. по адм. д. № 303/2008 г. по описа на Административен съд - Русе и е прекратил делото по жалбата на Марияна Петкова Парашкевова срещу Комплексен проект за инвестиционна инициатива, одобрен със Заповед № РД/01/381/11.02.2008 г. на Кмета на община - Русе и Разрешение за строеж № 68/11.02.2008 г. на Главния архитект на община - Русе, издадено въз основа на този комплексен проект. Марияна Петкова Парашкевова е поискала, като страна по делото, отмяна на влязлото в сила касационно решение поради противоречието му с влязло в сила определение № 11664 от 4.11.2008 г. по адм. д. № 9116/2008 г. на друг тричленен състав на съда, с което оспорването е прието за допустимо. Следователно Парашкевова сочи като две противоречиви решения определение и касационно решение, постановени по едно и също дело. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като разпоредбата на т. 4 визира отмяна само на съдебно решение и то, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отмяна на неправилното влязло в сила съдебно решение може да се иска само при противоречащи си съдебни решения, не и определения и разпореждания, макар и постановени по същото дело между същите страни, за същото искане и на същото основание. Не е налице основание за отмяна при противоречие между влязло в сила второинстанционно определение, с което е отменено първоинстанционно прекратително определение и делото е върнато за продължаване на счетеното за допустимо съдопроизводство, и влязло в сила решение за обезсилване като недопустимо на постановеното впоследствие първоинстанционно решение. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 АПК само до съдебни решения, т. е. до актове, които решават спора по същество, следва от това, че само те се ползват със сила на присъдено нещо, с каквато не се ползват процесуалните актове, включително по допустимостта на производството. Те имат само вътрешнопроцесуални правни последици, затова е възможно повторното предявяване на искане, производството по което е било веднъж прекратено, респ. прекратяването на производство, счетено преди това за допустимо. Това определение не формира сила на пресъдено нещо, т. к. с него съдът не се е произнесъл по съществото на съдебно-административния спор. Противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК в тези случаи няма, защото допустимостта на производството се преценява към момента на предявяване на всяко отделно искане, респ. към всеки отделен момент от производството (чл. 7, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК), така че към различните моменти съвкупността на процесуалните предпоставки може да е различна. Самото определение, с което производството е счетено за допустимо, като непреграждащо развитието на делото, не подлежи на отмяна - чл. 237, ал. 1 АПК, поради което и не може да участва в колизията по чл. 239, т. 4 АПК, в която на отмяна подлежи неправилният акт (в случая евентуална негова отмяна като неправилно би оставила без процесуална основа и противоречащото му решение). На последно място: в обстоятелствената част на искането на Парашкевова се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. С оглед изхода на спора в полза на ответникът "Джи ЕЛ" ООД, Русе следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски за тази инстанция до размера, установен с приложения на л. 14 договор за правна защита и съдействие № 00085498 от 20.09.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,