Решение № 6223 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2020 г.

Решение № 6223 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Софийски имоти" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение № 6732/11.11.2019 г. постановено по адм. д. № 3705/2019 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен. Сочи се, че касаторът не би могъл да е адресат на заповедта, тъй като не е собственик на процесния строеж, а само на терена върху който се намира последния. Оспорва се и приетата година на строителство. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират се съдебни разноски за пред двете инстанции. В с. з. касаторът чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба. Ответната страна се представлява от юрисконсулт Керемидчиев, който оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Представя и писмен отговор в който развива подробни съображения. Иска решението на Административен съд София-град да бъде оставено в сила. Претендират се съдебни разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София – град е била Заповед № РА-30-57/18.02.2019 на Директор на Дирекция "Общински строителен контрол" - СО, с която на осн. чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж " Стоманобетонова гаражна клетка", находящ се в имот с идентификатор 55419.6705.2565 по одобрената КККР за с. Панчарево, УПИ IV - "за озеленяване" в кв. 53, "Зона за отдих"-Панчарево, с. Панчарево. Адресат на заповедта е "Софийски имоти" ЕАД в качеството му на собственик на имота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, изграден без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го прави незаконен. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за узаконяване или търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Приел е, че жалбоподателят "Софийски имоти" ЕАД е субект на задължението за премахване на строежа в качеството му на собственик на терена в хипотезата на строеж изпълнен от неизвестен извършител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми поради което се споделят от касационния съд. Правилни са и правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото безспорно е установено, че процесната постройка съставлява "строеж" пета категория, извършен без строителни книжа. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж поради което премахването му е разпоредено законосъобразно. Правилен е извода на административният съд, че жалбоподателя "Софийски имоти" АД е адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресати на заповедта по чл. 225 ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лица с ограничено вещно право на строеж или извършителя на незаконни строеж, като правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган, в именно Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО. В случая касатора е едно от тези лица, в качеството му на собственик на терена, поради което като е образувал производство по чл. 225 ЗУТ срещу него, органът е действал законосъобразно. Неоснователен е и другия касационен довод свързан с търпимостта на строежа с оглед годината на извършването му. Съдът е изследвал този въпрос както с оглед приетата от административния орган година на строителство-1996-1999 г., така и твърдяната такава от жалбоподателя-1984 г. В първата хипотеза за да се приеме търпимост на строежа следва да са налице предпоставките на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а именно да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон и ако е деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., като тези предпоставки следва да са в условията на кумулативност. В случая по делото е безспорно установено, че съгласно регулационния и застроителен план на с. Панчарево, одобрен със заповед на Гл. архитект на София от 21.10.1987 г., действащ към 1996 г. ПИ с идентификатор 55419.6705.2565 по КККР не попада в обхвата на плана. Съгласно действащия към момента ПУП-ПРЗ на м. "Зона за отдих-Панчарево" одобрен със заповед на Главния архитект на София от 18.11.1999 г. процесната сграда попада в УПИ IV - "за озеленяване" в кв. 53, без предвидено потвърждаване на съществуващото застрояване. А съгласно ОУП на Столична община имота попада в устройствена зона "Зона за обществено обслужващи дейности", като в същата не се допуска строителство, с изключение на инженерни мрежи и алеи. Следователно сочените предпоставки на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ не са налице, което означава че строежът не е търпим и подлежи на премахване като незаконен. Административния съд неправилно се е позовал на разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ, която в същност въвежда нов срок за търпимост на строежите, а именно от 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г., но това не променя крайния извод за нетърпимост на строежа. Дори да се приеме, че строежът е изграден в периода от 1984 г., на която се позовава касатора, с оглед представеното по делото становище на Директора на Дирекция "Териториално планиране" при СО, то както правилно е посочил административния съд не са налице предпоставките на приложимата норма на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Както се посочи по–горе процесния имот не попада в обхвата на ПУП-ПРЗ от 1987 г. т. е. и до този момент е бил извън обхвата на плана, а по действащия към момента такъв е предвиден за озеленяване без потвърждаване на съществуващото строителство. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане в полза на ответника на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция, които съдът определя в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение