Решение № 2962 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 430/2013 г.

Решение № 2962 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 430/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Гълъб Атанасов Ангелов чрез неговия пълномощник, срещу решение № 2313/25.10.2012 г. по адм. д. № 1167/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-ЮЦР-Пловдив чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-06/16.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР - Пловдив, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка от изток с жилищни помещения към основна застройка", изпълнена като "надстройка над гараж с допълнителна пристройка от юг", находящ се в УПИ VI - 737, кв. 44 по действащия план от 1989 г. на гр. Перущица, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че пристройката е изградена без строителни книжа. Липсата на строителни книжа е основание за административния орган да квалифицира строежа като незаконен, която му характеристика е годна да предизвика правната последица премахване. С оглед времето на построяването и липсата на данни строежът да е деклариран пред одобряващите органи в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 ПРЗРЗУТ, изграденото не може да се квалифицира като търпим строеж. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение