Решение № 2911 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2009 г.

Решение № 2911 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Атанаса Иванова Видолова от с. Пъдарско, община Брезово, против Решение № 426/7.04.2009 г., постановено от Пловдивския административен съд, ХIII състав, по адм. д. № 1251/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Атанаса Иванова Видолова против Заповед № ОА 1482/19.06.2007 г. на Кмета на община Пловдив, с която е одобрена застроената част на бивш имот пл. № 74, кв. 49, парцел I по комасационен план на кв. Прослав от 1940 г., попадащ в обхвата на действащия кадастрален и регулационен план на кв. Прослав, гр. Пловдив, по червения контур на приложената към заповедта скица с номера на точките от 1 до 6 и с площ от 1182 кв. м. За да постанови решението си съдът е приел следното: С решение № П 1306/13.07.1997 г. ПК-Пловдив - Първенец е възстановила правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Катина Ненова и Иван Ненов на нива в размер на 4.223 дкр., находяща се в землището на гр. Пловдив-Запад, кв. 49,парцел 1,имот 74,парцел № 1 от комасационния план от 1942 г. С оспорената заповед кметът на община Пловдив е одобрил определената от Комисията застроена част от имота, попадащ в обхвата на сега действащия кад. и регулационен план на кв. Прослав, гр. Пловдив, по червения контур на приложената към заповедта скица с номера на точките от 1 до 6 и с площ от 1182 кв. м. От неоспореното заключение на СТЕ е видно, че част от имота попада в строителните граници на населеното място, като тази част е означена в приложената към заключението скица с цифри 1, 6, 5, 4. Вещото лице е констатирало, че няма свободна площ от частта от имота, попадаща в регулация, както и че при издаването на заповедта са спазени изискванията на ППЗСПЗЗ. По делото е назначена допълнителна СТЕ, за да установи какво е предвиждането на регулационния план към момента на издаване на процесната заповед и какво е изградено в тази част, т. е. какво е реалното и предвидено застрояване. Вещото лице е констатирало, че през северната граница на парцел I-74 минава изградена асфалтова улица, означена с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6 в скица № 4,като тази част от имота в предвижданията на рег. план е включена в улица. За да се изясни обстоятелството дали застроената площ от имота е определена съобразно изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарни норми, по делото е назначена допълнителна СТЕ, като вещото лице не констатира нарушения на посочените изисквания. Производството по издаване на процесната заповед е междинно, като в него се определя само дали има застроена или свободна от застрояване площ, като в него не могат да се разрешават спорове за собственост, нито да се разглеждат предпоставките за възстановяването на собствеността, което се извършва от ОСЗГ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Изразява се недоволство от заключението на вещото лице и се твърди, че пътя, за който е издадена заповедта на кмета не отговаря на истината, тъй като път е имало между ж. п. линията и въпросния имот още от 1920 г. Ответната страна - Кметът на община Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище, заинтересованите страни - също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество е неоснователна. С оспорения пред АС Пловдив административен акт е определена застроената и свободната от застрояване площ на бивш имот. Правилно е прието и то след изслушване на съдебно-технически експертизи, че в бившия имот няма свободни площи и незастроени. В това производство не могат да се правят искания за собственост или назначаване на допълнителни експертизи. Предлагам да потвърдите решение на АС Пловдив. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доводите на страните и представените по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установената от доказателствата фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ не се разрешават спорове за собственост, нито се преценява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, което е от компетентност на друг орган - ОСЗ, респективно - на съда, но в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя само застроената, респективно - свободната от застрояване площ съобразно фактическото строителство върху имота. Въпросите относно това дали съществуващото върху имота строителство е законно и кога е извършено също не се преценяват в това производство. Тези факти се отразяват след издаването на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ, в удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По делото е допусната и приета основна СТЕ и две допълнителни СТЕ, които не са оспорени от страните и правилно са възприети от съда. В касационното производство не може да се оспорват приетите СТЕ в първоинстанционното производство, а съобразно същите, застроената част от имота правилно е определена с оспорената заповед. От представените в касационното производство писмени доказателства - скици, копия от кад. и комасационен план и др., настоящият състав на ВАС не може да направи друг извод, респективно - да приеме приетите СТЕ за такива с невярно съдържание. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,