Решение № 8790 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2014 г.

Решение № 8790 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Р. З. К. от гр. В. рещу заповед № ЧР-П-17 от 06.02.2014 г. на Министъра на икономиката и енергетиката, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Счита, че същата е незаконосъобразна, издадена при липса на законово установена форма; съществено нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Посочено е, че към момента на издаването й длъжността не е била заличена като система от функции и не е премахната като нормативно определена позиция. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени като незаконосъобразна и да й бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателката е заемала длъжността "младши експерт" в отдел "Законодателство, вътрешен контрол и нередности" към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", за която длъжност са били предвидени 4 щатни бройки по утвърденото длъжностно разписание на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) в сила от 1.01.2014 г. По това щатно разписание числеността на персонала е утвърдена на 238 щатни бройки за Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", от които 21 за отдела, към който е била жалбоподателката. С утвърденото със заповед № РД-16-79/24.01.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката длъжностно разписание в сила от 10.02.2014 г. щатната численост на главната дирекция е намалена на 228 щатни бройки, като в отдел "Законодателство, вътрешен контрол и нередности" са предвидени 18 щатни бройки (намаление с 3 броя), като длъжността, която е заемала К. е намалена на 3 щатни броя за "младши експерт". С процесната заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с ПМС № 286/14.12.2013 г. за изменение и допълнение на Устройствен правилник (УП) на МИЕ и утвърденото от министъра длъжностно разписание в сила от 10.02.2014 г. е прекратено служебното й правоотношение, считано от 10.02.2014 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 12 от УП на МИЕ министърът утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание по предложение на главния секретар. Доколкото същият ръководи и представлява министерството той е и органът по назначението за неговите служители, при което е и компетентният орган да прекрати служебните правоотношения. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че ДР не е съобразено със закона за неговото съставяне и утвърждаване. Видно от представените документи по преписката заповедта за утвърждаване на ДР е предшествана от доклад от главния секретар на МИЕ, с който е предложено да бъдат извършени промени в организационната структура на МИЕ съгласно извършени функционални и структурни промени в УП на МИЕ. На база на изготвения доклад е издадена заповед № РД-16-79/24.01.2014 г. за утвърждаване на ново ДР в сила от 10.02.2014 г., от което следва, че ДР е издадено и утвърдено съгласно законовите изисквания. Неоснователно е твърдението на К., че заповедта противоречи на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви за издаването й. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма. Същата е писмена, като в нея са посочени правното основание за прекратяването на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобитият ранг от държавния служител, при което са изпълнени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Както многократно е посочвал в практиката си ВАС, основанията на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип има единствено в разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея органът да посочи в какво се изразява "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК "фактически и правни основания за издаването на акта", което по същество са и неговите мотиви. Видно от текста на заповедта, в случая това е направено и словесно - "съкращаване на длъжността". Възможно е така извършеното мотивиране да не отговаря на критериите на жалбоподателката, но според съда то е достатъчно. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, макар да не е спазен едномесечния срок на предизвестие, съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСЛ, тъй като в същата е предвидено заплащане на дължимото обезщетение съгласно ал. 4 на цитирания текст. Заповедта е връчена лично на държавния служител. Заповедта е законосъобразна, тъй като от доказателствата по делото се установява наличие на фактическите и правни основания посочени в нея. В случая от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че длъжността, заемана от жалбоподателката е съкратена. С утвърденото ново длъжностно разписание, прието след утвърждаването на нов УП намалена щатната численост на главната дирекция от 238 на 228 бройки, като намалението за отдела, в който е била К. е 3 щатни бройки, а длъжността "младши експерт" е намалена от 4 на 3 бройки. Предвид така установеното съдът намира, че длъжността, която е заемала жалбодателката до прекратяване на служебното й правоотношение не съществува понастоящем поради преструктуриране на администрацията на ответника, извършена след приемане на новия Устройствен правилник на МИЕ. Ангажираните по делото доказателства водят до еднозначен извод за съкращаване на длъжността "младши експерт" в отдел "Законодателство, вътрешен контрол и нередности" към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", т.к. считано от 10.02.2014 г. тази длъжност е намалена. От доказателствата по делото безспорно е установено, че макар длъжността, заемана от К. да продължава да съществува като нормативно определена позиция е намален броят на служителите, които я изпълняват. От така установеното следва, че длъжността, заемана от жалбоподателката, макар да съществува като нормативно определена позиция, като е намален броят на служителите, които я изпълняват, не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, при което е налице реално съкращение на същата и следователно са налице посочените в акта материалноправни предпоставки. Под съкращаване на длъжността се разбира намаляване, премахване за в бъдеще на определени бройки от длъжностното разписание на съответната администрация поради намаляване или премахване на определена или определени функции в държавната служба. Белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжността като нормативно определена позиция се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. По негова преценка може да се преустанови някоя от осъществяваните от администрацията видове дейност или да се намали броя на заетите с осъществяването на дейността лица, което се изразява в премахване на предвидените от длъжностното разписание щатни бройки. Съкращение на длъжността по щатно разписание може да се осъществи като същата престане да съществува като позиция по щатното разписание и съвкупност от функции, или функциите се разпределят между останалите служители, както и когато се съкратят част от съществуващите повече от една идентични длъжности, като длъжността продължава да съществува като позиция и функции по щатното разписание. И двете проявни форми представляват съкращение на длъжността. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. След като Законът за държавния служител не въвежда критерии за подбор между служителите, следва да се приеме, че преценката за това кои служители ще бъдат съкратени е изцяло на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. При липсата на конкретни, установени от закона или от органа правила относно съкращението на служителите, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на принципа, предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като не може да се направи извод, че действията на органа по назначаването са несправедливи или недобросъвестни и правата на К. са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта (постигане на ефективност в служебната дейност). Не е допуснато нарушение и на принципа за последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК), тъй като както вече се посочи ЗДСл не въвежда критерии за подбор между служителите при съкращение и не изисква приемането на конкретни правила от органа по назначаването в този смисъл. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на обжалвания акт, обоснован със защита от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Както изрично е посочено в § единствен на ЗР на Наредба № 5/1987 г., тя се издава на основание чл. 333, ал. 1 от КТ. При липса на изрично законово препращане, е недопустимо позоваването и ползването на подзаконов акт, издаден за прилагането на друг такъв. Съгласно изричната разпоредба на чл. 12 от Закона за нормативните актове, "Актът по прилагането на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.". Въведената с разпоредбата на чл. 333 от КТ специална закрила е относима единствено за прекратяване на трудовите правоотношения, но е неприложима за правоотношения, възникнали и развили се по ЗДСл. Ето защо оплакването, че не е взета предвид поставената диагноза на К. при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и защитата по КТ не води до нарушение, което да се счита основание за отмяната на заповедта. Спрямо държавните служители не се прилага закрилата, въведена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ. ЗДСл препраща към приложението на КТ само в изрично определени хипотези, сред които не е настоящата. ЗДСл, като специален закон не въздига като особена закрила забраната за издаване и връчване на заповеди на служители, боледуващи от определен кръг заболявания (чл. 333, ал. 1 от КТ). Аналогията в този случай е неприложима, предвид което подадената жалба следва да бъде отхвърлена. По делото е направено искане от Р. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение, но с оглед изхода му такова не следва да бъде присъждано. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение