Решение № 5071 от 30.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП срещу Решение 3788/10.06.2021 г., постановено по адм. дело 7780/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Д. Неделкова е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221417006022-091-001/07.03.2018 г., потвърден с Решение 732/28.05.2018 г., издадено от Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва констатациите на първоинстанционния съд, че заповедта за възлагане на ревизия не е връчена на ревизираното лице. Твърди, че съдът не е следвало да прогласи нищожността на процесния ревизионен акт, тъй като е липсвало искане от жалбоподателя. Изразява несъгласие по отношение извода на решаващата инстанция, че ревизионният доклад не е подписан. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Неделкова, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил РА Р-22221417006022-091-001/07.03.2018 г., потвърден с Решение 732/28.05.2018 г., издадено от Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Д. Неделкова са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 949,60 лв. главница и 371,52 лв. лихви за забава, след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. За да прогласи нищожността на оспорвания акт, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът е установил, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради невръчване на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221417006022-020-001/08.09.2017 година. Прието е въз основа на административната преписка, че в разписката за връчване на ЗВР не фигурира подпис на ревизираното лице, въпреки че именно то е посочено като получател. Установено е също, че ревизираното лице е упълномощило 6 лица, представляващи счетоводна къща Дириум 97 ООД, да го представляват пред приходните органи, като от административната преписка е видно, че на едно от упълномощените лица (Д. Грозданова) са връчвани по електронен път документи, издадени в хода на производството, ( Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК). Според административния съд не е извършено и връчване по електронен път на ревизираното лице. Изложени са мотиви, че невръчването на ЗВР представлява съществен порок, тъй като, за да започне ревизионното производство, е нужно Заповедта да се връчи на ревизираното лице съгласно чл. 113, ал. 2 от ДОПК. Решаващата съдебна инстанция е констатирала, и че ревизионният доклад не е подписан от органите по приходите, които са го издали, противно на изискването на чл. 117, ал. 1, т. 10 от ДОПК. Установено е, че ревизионният доклад не е подписан със саморъчни подписи, като липсват и доказателства същият да е подписан с квалифициран електронен подпис. Установено е също, че датата на ревизионния доклад предхожда датата на издаване на ЗВР, поради което същият се явява лишен от основание за издаване. Изложени са мотиви за наличието на съществени нарушения, допуснато в хода на ревизионното производство, обуславящи нищожността на обжалвания акт, като преписката е върната на административния орган съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, без да е засегнато от сочените от касатора пороци. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. По касационните оплаквания: Съгласно трайната практика на ВАС, невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, защото по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство. В процесния случай, при липса на надлежно връчване на ЗВР, крайният акт ревизионният, е издаден извън рамките на започнало ревизионно производство, тъй като началото на ревизията се свързва именно с връчване на заповедта за нейното възлагане. За да узнае лицето за наличието на висящо ревизионно производство, императивната нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването ѝ до знанието на лицето достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи ревизията, обхвата и срока на производството. В конкретния казус, въпреки че лицето е имало пълномощници, на които дори са връчвани документи в хода на ревизията, Заповедта не му е връчена нито лично, нито чрез някое от упълномощените лица, видно от преписката по делото (л. 19), което, както правилно е постановено и от административния съд, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до нищожност на издадения в рамките на производството акт. Несъстоятелни се явяват и възраженията, че съдът не е трябвало да прогласи нищожността на процесния ревизионен акт поради липса на подобно искане. В разпоредбите на чл. 146 АПК, респ. чл. 160, ал. 2 ДОПК, са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а прогласяването му за недействителен съгласно правната теория се обуславя от критерия степен или тежест на порока при издаването на акта. Както вече бе посочено, невръчването на заповедта за възлагане на ревизия винаги поражда нищожност на ревизионния акт, защото е съществен порок. Достигайки до същите правни изводи, с оглед разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав, Осмо отделение, намира за нужно да допълни, че противно на твърденията на касатора, ревизионният доклад не е подписан от съответните органи по приходите, които са го издали. По делото липсва екземпляр на ревизионния доклад, съдържащ собственоръчни подписи на приходните органи, както и такъв, подписан с КЕП. Чрез съставянето на ревизионния доклад, въз основа на събраните доказателства, органите, извършили ревизията, правят предложение за съдържанието на установителната и разпоредителната част на ревизионния акт. В теорията и в практиката се приема, че ревизионният доклад съдържа мотивите на съставения въз основа на него ревизионен акт, на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Когато ревизионният доклад не е подписан от нито един от органите, определени със заповедта за възлагане на ревизия да я извършат и да съставят ревизионния доклад, следва извод, че въобще липсва издаден ревизионен доклад и констатации, въз основа на които да се издаде ревизионен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение