Решение № 8369 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2009 г.

Решение № 8369 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби на Общински съвет гр. Попово, на Община гр. Попово и от "Стройкомерс - ТТ" ЕООД представлявано от Тошко Райчев срещу решение № 70 от 21.08.2009 г. постановено по адм. д. № 92/2008 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. В касационната жалба на Община - Попово се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението с доводи, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Счита се, че съдът не е отчел факта, че докато имота е в патримониума на общината тя като собственик може да се разпорежда с него, още повече, че съдът е отказал спиране на делото до решаване на съдебните производства между спорещите. В касационната жалба на "Стройкомерс - ТТ" ЕООД, се поддържат същите доводи за неправилност на решението. Счита се, че неправилно съдът е приел нищожност на решението на ОбС позовавайки се на това, че процедурата по искане на отмяна на отчуждаването не е приключила, въпреки отказа на съда да спре производството до приключване на съдебните спорове. В касационната жалба на ОбС - Попово са изложени доводи за наличие на същите касационни основания за отмяна на решението. Считат, че оспорения административен акт не може да се оспорва от ответниците, тъй като те не са носители на правото на оспорване така както е посочено в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК. В писмената защита се излагат доводи за недопустимост на съдебното производство . Излагат се мотиви за неприложимост на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА и за и липса на индивидуален административен акт по смъсъла на чл. 21 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че и трите касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Недка Недева Дянкова, Невена Петрова Рашкова и Райна Дянкова Симеонска всички с адрес на призоваване в гр. София, ул. Пиротска № 5 против решение № 68 взето с протокол № 7/18.03.2008 г. на Общински съвет Попово, с което на основание чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НРПУРОИ във връзка с чл. 21, т. 8 от ЗМСМА е възложено на кмета на общината да проведе конкурс за учредяване право на строеж върху имот частна общинска собственост УПИ ХI от кв. 105 по регулационния план на гр. Попово. С решение № 70 от 21.08.2009 г. постановено по адм. д. № 92/2008 г. по описа на АС-Търговище, е прогласена нищожността на решението, като са развити мотиви, че то е нищожно поради липса на компетентност на ОбС да се разпорежда с попадащия в УПИК ХI, кв. 105, гр. Попово, бул. "България" недвижим имот с пл. № 1808, кв. 105 по плана на града за който оспорващите твърдят, че е техен. Съдът е приел, че това решение на ОБС е взето в противоречие с влязло в сила решение на съд. В конкретния случай е налице влязло в сила решение по адм. д. № 27/2007 г. на Окръжен съд гр. Търговище по което страни са оспорващите и ОбС. С това решение е отменено решение № 288 от 13.07.2006 г. с което се възлага на кмета да проведе конкурс за учредяване на право на строеж, като е прието, че решението е постановено преди да приключи процедурата по искането на физическите лица за отмяна на отчуждаването. Настоящата инстанция, при служебната проверка и във връзка с възражението на ОбС гр. - Попово по допустимостта на съдебното решение намира, че същото е допустимо и следва да бъде оставено в сила, по следните съображения: Производството по делото се е развило по реда на глава Х на АПК във връзка с чл. 8, т. 11 от ЗОС, чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от ЗМСМА. Глава десета от АПК е относима към оспорване на административните актове пред първата съдебна инстанция, каквото производство е проведено от съда. Действително съдът е посочил, че е във връзка с чл. 45 от ЗМСМА, но това не се отразява на правилността на решението, тъй като не е развито съдебно производство по този текст от ЗМСМА. Решенията на общинските съвети подлежат на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА, като процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета или на прокурора. Този специален ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който не е сред посочените в чл. 19 от Закона за администрацията органи на изпълнителна власт, но е орган упражняващ власт, а правомощията му са определени със специален закон. Затова същият формира волята на общината като собственик. Недопустимо е оспорване на решение по реда чл. 45 от ЗМСМА с жалба на физически лица. Произнасянето по такава жалба има за правна последица недопустимост на постановения съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а съдебното производство прекратено. Съдебната практика приема, че в определени случаи, какъвто е конкретния може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес и по реда на глава десета от АПК, така както се е развило производството пред първоинстанционния съд. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателите като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателите. Съдът преценил, че е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес за ответниците да обжалват решение, с което е възлага на кмета да проведе търг с общински недвижим имот за който е налице спор относно собствеността. Освен това следва да се посочи, че правилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Нищожни по силата на цитираната алинея са всички административни актове и действия на административния орган, извършени след влизане на съдебното решение в сила които му противоречат. Повторно издаденият акт, включително отказ със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания, какъвто е този случай. При постановяване на съдебното решение съдът е установил правилно фактическата обстановка, подробно и систематически е обсъдил всички доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Не са налице сочените касационни основания, които да доведат до отмяна на постановения съдебен акт. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК