Решение № 12739 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2020 г.

Решение № 12739 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ, , Уни Хоспитал" OOД, представлявано от д-р К. Ранчева, чрез пълномощник адв. М. Шаркова, против Решение № 273/14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 23/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Писмена покана № 13/29-02-2056/08.11.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на нормата на чл. 351 "б" съотнесена към разпоредбата на чл. 378 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена обжалваната писмена покана. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик, чрез пълномощник юрисконсулт Миков, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана № 13/29-02-2056/08.11.2019 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, в която са описани двадесет и седем идентични констатации относно оперативни интервенции по отношение на различни здравноосигурени лица, в които като асистент е участвал д-р С. Здравчев, който не е включен в приложение № 1 на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г., като специалист по основен трудов договор. Предвид направените констатации, с т. 1. 1., т. 2. 1 - 2. 19., т. 3. 1. - 3. 2. и т. 4. 1. - 4. 5. е наредено жалбоподателят МБАЛ, , Уни Хоспитал" OOД да възстанови получените без правно основание суми по съответните клинични пътеки в общ размер на 26 320 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че по делото е безспорно установено, че д-р С. Здравчев, който е взел участие като асистент и в двадесет и седемте процесни операции не е включен в приложение № 1 на Договор № 13/29-411/30.05.2018 г., като специалист по основен трудов договор. Горното обстоятелство е установено с изготвените от проверяващите протоколи и не се оспорва от жалбоподателя. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че обжалваната писмена покана е издадена в съответствие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 351 "б" от НРД за медицинските дейности за 2018 г., която забранява заплащането на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в приложение № 1 като специалист на основен трудов договор, доколкото в случая не са налице изключенията, предвидени чл. 260, ал. 2 и чл. 260а. Развити са съображения досежно неоснователност на възражението за липса на отрицателни последици за пациентите и тяхното здраве, като е изведено, че отговорността за здравето на пациентите е дължима не пред НЗОК, а пред самите пациенти. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С § 76 от Договор № РД-НС-01-1-2 от 27 декември 2018 г., обн. ДВ, бр. 4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018 г., е създаден чл. 351б в НРД за медицинските дейности за 2018 г., съгласно разпоредбата на който "не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, в извършването на която е участвал лекар, който не е посочен в приложение № 1 на договора като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 26а". Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 41б от подписаното между страните Допълнително споразумение № 68/01.03.2019 г. към Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В съответствие с това изискване е и разпоредбата на чл. 375 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., според която посочената в нея медицинска документация – "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8), "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8 А), "Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК № 9), "Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология" (бл. МЗ-НЗОК № 12) и "Решение на специализирана комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 13), епикризата, както и документи за извършени основни диагностични и терапевтични процедури се подписват само от лекари, включени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ. Съгласно чл. 265, ал. 1, т. 17 от НРД за МД за 2018 г. в приложението се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр, и същото е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК. Видно от доказателствата по делото, не е изпълнено цитираното императивно изискване на чл. 351б от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Нормата е императивна и урежда изрично изключенията, непопадащи в приложното й поле – хипотезите на чл. 260, ал. 2 и чл. 260а от НРД за МД за 2018 г., които в процесните случаи не са налице. Посоченото обстоятелство е безспорно и между страните по делото. Фактическите констатации за неизпълнение на цитираната норма изцяло се потвърждават от приложените към преписката писмени доказателства и не се опровергават в хода на процеса пред първата съдебна инстанция. Не могат да бъдат споделени изложените в касационната жалба аргументи в подкрепа на извършеното от касатора тълкуване на разпоредбата на чл. 351б от НРД за МД за 2018 г., съгласно което нарушение на нормата ще има само когато в дейността/тите е участвал единствено лекар/и, който не е включен в Приложение № 1. Разпоредбата в относимата редакция е ясна и конкретна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата предвижда, че в извършването на дейността не следва да участва лекар, който не е включен в приложението, като при установяване на такова участие е налице неизпълнение на изискванията на нормата. Предвид липсата на установена от законодателя отделна цена на различните медицински процедури, които формират техният задължителен алгоритъм, под термина "дейност" в разпоредбата на чл. 351б от НРД за МД за 2018 г. се приема отчетената като дейност по договора КП, а не отделните нейни части. Неотносими са направените в жалбата сравнения с медицински сестри, помощен персонал и лекари-специализанти, доколкото същите не се обхващат от приложното поле на нормата. Видно от чл. 260, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2018 г., в лечебното заведение могат да работят и специализанти по същите специалности, посочени в приложение № 1а към договора на лечебното заведение, а съгласно чл. 265, ал. 1, т. 18 от НРД за МД за 2018 г., в приложението се посочват всички лекари без специалност и лекарите специализанти, работещи на основен трудов договор под ръководството и разпореждането на лекар с придобита специалност и оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и изложените мотиви относно неоснователността на възраженията на жалбоподателя, възпроизведени и в касационната жалба, за липса в случая на отрицателни последици за пациентите и тяхното здраве, както и досежно ирелевантността на спазването на ДЛА на КП. Неотносими са доводите на касатора относно спазване в процесните двадесет и седем случая на изискванията на съответните клинични пътеки. Евентуалното неспазване на законовия алгоритъм на клиничните пътеки би могло да бъде отделно нарушение, което е различно от процесните, които са свързани с оказването на медицинска помощ от лекар, който не е одобрен от НЗОК, във връзка с изпълнението на конкретния индивидуален договор за болнична помощ. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по спора, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на РЗОК - Пазарджик следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,