Решение № 1355 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2007 г.

Решение № 1355 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г., Г. Й. Г., Р. А. А., Д. Н. Г., И. С. А. и Р. С. М. от гр. Д., чрез адв. С от с. гр. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 5.VII.2007 г. по в. гр. д. № 140/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) във връзка с поддържаните доводи и релевираното касационно основание за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Шестимата жалбоподатели са предявили искове срещу М. Д. С., Д. Н. С. и К. Н. С. от гр. Д., както и О. гр. Д. за разпределение на ползването на съсобственото между тях дворно място представляващо парцел **** в кв. 6 по плана на гр. Д. на ул. С. № 10, ж. к. "Запад" с площ от 903 кв. м., с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, както и за сумата 375 лв, платима от тримата ответници С. представляваща обезщетение за ползването на по-голяма част от имота несъразмерно с правата им на собственост, считано от датата на подаване на исковата молба, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. С решението на Добричкия районен съд от 10.ХI.2006 г. постановено по гр. д. № 877/2005 г. искът за разпределение на ползването на дворното място е отхвърлен, а искът за присъждане на обезщетението за ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е оставен без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част. По въззивна жалба на шестимата ищци Добричкият окръжен съд с решението си от 5.VII.2007 г. постановено по в. гр. д. № 140/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт по първия иск и го е уважил, като е разпределил ползването на дворното място според вариант 2 по скицата към заключението на изслушаната пред въззивната инстанция техническа експертиза. Оставил е в сила решението по втория иск за обезщетение за ползването с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Въззивното решение е законосъобразно, в съответствие с правата на страните и при съобразяване с процесуалните изисквания. Страните по делото не спорят, че процесното дворно място е съсобствено между тях при права за всички шестима ищци общо 450/903 ид. части, за тримата ответници физически лица 300/903 ид. части и за О. Д. ид. части. В заключението на назначената пред втората инстанция техническа експертиза на инж. В е проследен регулационния статут на дворното място в плановете от 1958, 1990 и 2000 г., установено е застрояването на имота от двете групи собственици, както и досегашния начин на ползване на имота. От съпоставката между правата на шестимата ищци и ползваната застроена и незастроена част от дворното място от една страна и от друга - правата на тримата ответници и ползваната от тях застроена и незастроена част от дворното място, е установено, че ищците ползват по-малко 109 кв. м., а ответниците С в повече 275 кв. м., от които 109 кв. м. за сметка на ищците, 153 кв. м. общинска частна собственост и 13 кв. м. общинска публична собственост. Предложените два варианта на разпределение на ползването на дворното място се различават по наличието, респ. липсата на предвидена за О. Д. част за реално ползване. Добричкият окръжен съд е предпочел вариант 2 от заключението, предвиждащ участие и на О. Д. в съвместното ползване на имота, което съответства и на притежаваните от нея права. Направените изводи в тази връзка са обосновани от фактическа страна и са законосъобразни, тъй като при спорове за разпределение на ползване на съсобствен имот следва да се осигури възможност на всеки съсобственик да ползва имота в съответствие с притежаваното от него право на собственост. Поради това и настоящата инстанция счита, че решението по този иск следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Не могат да се споделят доводите на касаторите, че след влизане в сила на новия регулационен план О. Д. е загубила правото си на собственост върху придадените 153 кв. м., което се е трансформирало само във вземане за стойността им. Не са налице предвидените в закона предпоставки за това според § 6, ал. 2 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Правата на О. Д. се установяват с приложения акт за частна общинска собственост, а не с акт за държавна собственост, така че доводите в жалбата за неустановеност на правата на този ответник са несъстоятелни и влизат в противоречие с поддържаните доводи от ищците пред двете инстанции по съществото на спора. По претенцията за присъждане на сумата 375 лв представляваща обезщетение за ползване на съсобственото дворно място в по-малък от притежавания от ищците дял в съсобствеността съдебните инстанции правилно са констатирали, че началния момент на тази претенция е от подаване на исковата молба, без да се конкретизира период. Освен това според процесуалните правила предмет на имуществена претенция може да бъде съществуващо към момента на предявяване на иска вземане, а не и на такова, което ще възникне след предявяване на исковата молба. Поради това и законосъобразно първата инстанция е оставила без разглеждане втория иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, което е споделено и от Добричкия окръжен съд в обжалваното решение. И в тази част касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на спора и постановяване на решението не са допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение