Решение № 7701 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2017 г.

Решение № 7701 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. от [населено място], против решение № 3657 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 1648/2017 г. на Административен съд С.-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против уведомително писмо изх. № 01-6500/38 от 6.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" в писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е законосъобразен и постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано по жалба от М. П. срещу уведомително писмо за кампания 2016 г. изх. № 01-6500/38 от 6.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него е прекратен поет агроекологичен ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Направени са възражения, че писмото е нищожно, издадено при допуснати нарушения на административните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че са налице основанията по чл. 18, ал. 6 от Наредбата, а именно наличие на форсмажорни обстоятелства. От приложената административна преписка е установено, че М. П. е подала на 18.04.2016 г. заявление за регистрация и заявление за подпомагане за кампания 2016 година по: СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДП и Мярка 12. Приложила е и таблица на използваните парцели за 2016 година. При извършване на административни проверки органът е установил, че за кампания 2016 г. не е заявила участие по мярка 214, за което на основание чл. 26, ал. 1 АПК е уведомена с писмо изх. № 01-6500/9203 от 27.10.2016 г. за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. В него е посочено, че ако не е съгласна с направените констатации, може в 7-дневен срок да направи възражение и да представи допълнителни доказателства. В депозирано във ДФЗ възражение Пенева е посочила, че предоставените й за ползване парцели на основание договор за наем са били отдадени под аренда на трето лице без да е била уведомена за това и се позовава на форсмажорни обстоятелства, поради което не дължи възстановяване на получената финансова помощ на основание чл. 18, ал. 6 от Наредбата. В отговор на възражението й, ДФЗ е изпратил писмо, в което е описано значението на "форсмажорни или изключителни обстоятелства" съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата и е даден нов срок за възражение. В определения срок Пенева се е позовала на § 1, т. 4, б. "в" от ДР – "принудително отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът", както и на влошеното си здравословно състояние, за което е представена експертиза от хоспитализиране. Във връзка с това на 6.01.2017 г. е издаден акт за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 214 от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. При тези данни по делото, съдът е приел, че посочените от жалбоподателката обстоятелства не представляват форсмажорни или изключителни обстоятелства. Посочил е, че неподаването на заявление за плащане по мярка 214 АЕП води до прекратяване на агроекологичния ангажимент на основание чл. 67, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на всички доказателства по преписката, е приел възраженията на жалбоподателката за неоснователни. Извел е окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост, а приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Правилно е тълкувал и приложил и материалния закон. Изпълнил е и задължението си за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като е разпределил доказателствената тежест в процеса и е събрал относимите доказателства. Именно на базата на тях е приел, че жалбоподателката не е доказала твърденията в жалбата. В цитирания от касатора § 96 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията е посочено, че когато в резултат на непреодолима сила и извънредни обстоятелства даден земеделски производител не е в състояние да изпълни своите задължения, той не следва да губи своето право на плащане на помощ (което съответства на чл. 18, ал. 6 от Наредбата), като в чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 са определени случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Дефиниция за "форсмажорни или изключителни обстоятелства" е дадена и в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., а именно: смърт на подпомаганото лице, дългосрочна професионална нетрудоспособност; отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; сериозно природно бедствие; разрушаване на оборите в стопанството и епизоотична болест, която възпроизвежда изцяло разпоредбата на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. Спорният момент по делото е по отношение наличието или не на форсмажорни или изключителни обстоятелства и както правилно е приел първоинстанционният съд, такива не са налице. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е бил длъжен, но не е преценил доказателствената сила на представените документи от жалбоподателката /договор за наем и договор за аренда/, че не е била в състояние да обработва заявените от нея имоти по мярка 214 поради отчуждаването им. Следва да се отбележи, че в производството по обжалване на административния акт, на съда не е предоставено правомощието да разрешава на кого от земеделските стопани правото на ползване е по-законосъобразно и на кого по-малко. Спорът между тях се разрешава от общия съд, по реда на ГПК, но не и в това производство. От друга страна неправилно се твърди в касационната жалба, че имотите са били отчуждени, поради което земеделският стопанин попада в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11/2009 г. за наличие на форсмажорни обстоятелства. Отчуждаването е един от способите за придобиване на право на държавна или общинска собственост, което се развива по административен ред и завършва с административен акт, даващ правото да се отнеме частна собственост за обществени нужди. Отчуждаването е законово възможно и при частни имоти, като сключените сделки трябва да съответстват на задължително установената в закона форма и неминуемо водят до промяна в собствеността на имотите. В случая собственикът на земята не е извършил отчуждителна сделка, а такава по управление на имота. Сключил е договор за аренда, като е предоставил на арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя, поради което не може да се приеме твърдението за отчуждаване на имотите, а оттам и за наличие на форсмажорни обстоятелства. Не е такова и влошеното здравословно състояние на жалбоподателката, тъй като такава хипотеза не е уредена в Наредба № 11, нито в чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, агроекологичните дейности се изпълняват за срок от пет последователни години, като срокът започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане", а всяка следваща година до изтичане на петгодишния срок кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане" /ал. 2/. Като не е подала заявление за плащане за кампания 2016 г. Пенева не е спазила изискванията на Наредбата за поетия от нея ангажимент, поради което законосъобразно административният орган е прекратил ангажимента на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от подзаконовия нормативен акт. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват наведените касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Неправилно е то само в частта му за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Разпоредбата е обнародвана в Д. вестник, бр. 8/24.01.2017 г. и е била приложима към момента на постановяване на процесното решение на 31.05.2017 г. На свой ред чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно чл. 24 от която, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 лв до 200 лв. Предвид това, настоящият състав намира, че решението в атакуваната част за разноските, като неправилно, следва да бъде отменено. При това, наместо сумата от 500 лв., М. П. бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от касационната инстанция размер. Пред настоящата инстанция процесуалният представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ своевременно е предявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ и възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС. В. от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение