Решение № 7778 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2009 г.

Решение № 7778 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208-чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Димитър Николов Стоянов срещу решение № 200 от 24.11.2008 г. постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-ж състав по адм. д. № 1130/2005 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. Алтернативно прави искане след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът кмета на Столична община с писмено становище е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на отказ № РД-54-32 от 12.07.2004 г., с който не е уважено искането на Димитър Николов Стоянов за отмяна на отчуждаването на имот стар пл. № 37, и нов пл. № 77, кв. 50 м. "Агина бахча", с. Лозен. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че имота е отчужден като празно дворно място по реда на ЗТСУ. В този случай неговото реституиране е допустимо при наличие на всички кумулативни предпоставки по чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС). На основание приетите по делото съдебно-технически експертизи (единична и тройна), съдът е приел, че мероприятието за което е бил отчужден имота е осъществено. Този факт е преценен като пречка да бъде уважено заявеното искане за отмяна на отчуждаването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС отмяна на отчуждаването могат да искат лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. По делото са представени доказателства, от които се установява, че имота е отчужден по реда на Закона за териториално и селищно устройство. Обосновани в тази насока са правните изводи на решаващият съд. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че следва да бъде игнориран като доказателство представения АДС № 10136 от 30.06.1982 г. Акта за държавна собственост е официален удостоверителен документ и се ползва с формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелство. Реда за оборване на доказателствената сила на този документ е уреден с процесуалната норма на чл. 154 от ГПК(отм.). Само при редовно открито и успешно проведено оспорване на официалния документ, съда може да не се съобрази с формалната доказателствена сила на това писмено доказателство. В първото редовно проведено съдебно заседание, за което вече е бил представен този документ, за жалбоподателя се е явил процесуален представител - адв. Божков. В това заседание не е оспорен представения акт за държавна собственост, поради което за съда е липсвала възможност при преценка на доказателствата по делото да изключи този документ. Извън процедурата по оспорване на истинността на официален документ, квалифицирането му от страната като "съмнителен" е ирелевантно за правото. В представения по делото акт за държавна собственост са отразени всички обстоятелства, които са относими към реда и начина на отчуждаването. Отразено е, че имота е отчужден за парк, определеното парично обезщетение е изплатено с платежно нареждане от 14.12.1981 г. От заключенията на приетите по делото експертизи е установено, че мероприятието за което е отчужден имота - парк, е осъществено. При това положение правилно решаващият съд е преценявал законосъобразността на оспорения отказ с оглед тази установеност. Неотносими в това производството са доводите на жалбоподателя, че имота е бил неправомерно завзет от общината. Възстановяването на собствеността върху движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. е уредено в друг реституционен закон - Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти - чл. 2, ал. 2 и тази реституция настъпва ex lege при наличие на останалите комулативни предпоставки предвидени в чл. 2, ал. 3 от с. з. При това положение за административния орган, който е бил сезиран с искането, не е съществувало задължение да изпрати преписката на друг орган, компетентен да се произнесе по искането, на основание чл. 8 от ЗАП (отм.). В този ред следва да се отбележи, че по делото е приложена и скица, издадена на основание чл. 13, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ по искане на наследници на Стоян Малинов Гатев. Издаването на този документ сочи на друго реституционно производство, инициирано от тези правоимащи, а именно производство по възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирана територия - чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение