Решение № 11725 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 490/2017 г.

Решение № 11725 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 490/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби. Касационната жалба на М. Даскалов е против решение № 407/11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 502/2016 година от Административния съд - Враца, в частта, в която частично му е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на отменени с влезли в сила наказателни постановления от № 80 до № 92, издадени на 17.08.2015 година и от № 93 до № 108, издадени на 18.08.2015 г. от началника на РУ – Роман при ОД на МВР-Враца, ведно със законната лихва върху сумата от 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че като основания за неправилност на решението са въведени всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се и разноски. Касационната жалба на Областната дирекция на МВР-Враца е срещу осъдителната част на решението, с която Областната дирекция на МВР-Враца е осъдена да заплати на М. Даскалов сумата от 450 лева обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на отменени с влезли в сила решения наказателни постановления от № 80 до № 92, издадени на 17.08.2015 г. и от № 93 до № 108, издадени на 18.08.2015 г. от началника на РУ-Роман при ОД на МВР-Враца, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която ОД на МВР-Враца е осъдена да заплати на М. Даскалов деловодни разноски в размер на 42 лева. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и изцяло отхвърляне на иска. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадено от надлежни страни, всяка една от които обжалва частта от съдебното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността им съдът приема следното: Административният съд-Враца е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 203 АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от М. Даскалов чрез процесуален представител, против ОД на МВР-Враца, за присъждане на обезщетение в размер на 13050 лева, за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменени с влезли в сила решения, 29 наказателни постановления, издадени от началника на РУ-Роман при ОД на МВР-Враца, изразяващи се в платен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на наказателните постановления. Съдът е посочил като претендирана и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отменителните решения – 19.07.2016 година. За установено по делото, съдът е приел, че на 17.08. и на 18.08.2015 г. от началника на РУ – Роман при ОД на МВР-Враца, са издадени 29 броя наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 29, ал. 1 ЗГР, на осн. чл. 116, ал. 1 ЗГР за наложени глоби на ищеца, в размер на по 100 лева по всяко от тях. Установено е, че НП са обжалвани по съдебен ред и са отменени с решения по АН дела от № 554/2015 г. до № 582/2015 г. по описа на РС-Мездра. Съдът е установил, че по всичките дела пред РС-Мездра, ищецът е ползвал адвокатска защита, което ставало ясно от приложените договори за правна защита и съдействие, за което е заплатил през м. февруари 2016 година в брой по 150 лева за защита по всяко дело. Установено е също така, че отменителните решения на РС-Мездра са обжалвани от административно-наказващия орган през Административния съд –Враца, където са образувани 29 касационни производства. Установено е, че ищецът е ползвал адвокатска защита и в касационните производства, за което бил заплатил на 10.05.2016 г. по 300 лева за всяко от тях. Установено е, че с решенията на АС-Враца са оставени в сила решенията на РС-Мездра. Съдът е посочил, че в производствата по ЗАНН, процесуалният представител на жалбоподателя не е искал присъждане на направените разноски за адвокатска защита, а в касационните производства такова искане би било неоснователно предвид ТР № 2/2009 г. на ВАС. Съдът е установил, че наказаното лице към момента на извършване на нарушенията, е имало качеството на кметски наместник на с. Курново, общ. Роман и е наказан, че в това си качество е извършил адресна регистрация на 29 лица, без пред него да са представени съответните документи, предвидени в Закона за гражданската регистрация. Установено е, че във всички НП е прието, че виновно е нарушил чл. 92, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗГР, поради което и на осн. чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 117, ал. 2 и ал. 3 ЗГР са му наложени наказанията. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: всичките 29 НП били с идентично съдържание относно изпълнителното деяние, нарушените правни норми и наложената санкция, разликата била само в името на лицето, чиято регистрация е извършена като НП били издадени в рамките на 2 последователни работни дни и връчени едновременно на наказаното лице. Съдът е установил, че жалбите срещу НП са подадени в един и същи ден и били с идентично съдържание като се различавали само по номера на издаденото НП. Същото се отнасяло и до възраженията и писмените становища, подадени по КАН дела, образувани пред АС-Враца. Административният съд е приел, че искът е насочен срещу материалноправно пасивно легитимиран ответник, след отмяната на НП, поради което го е преценил като процесуално допустим. По отношение на основателността му, съдът е приел, че е налице първата от кумулативните предпоставки за уважаването на иска, а именно отменени НП. Съдът е приел, че именно в производствата по обжалването на НП, ищецът е направил разноски за адвокатска защита от по 450 лв. по всяко едно тях, за двете съдебни инстанции, което представлява имуществена вреда за ищеца, поради което била налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е преценил обаче, че вредата, не следва да бъде възмездена в пълния й размер. За да обоснове този свой извод, съдът се е позовал на идентичността на НП и на производствените действия, извършени във връзка с обжалването им, посочвайки, че за да защити правата си, за ищеца е било напълно достатъчно да ангажира адвокатска защита по едно от тях и да се защитава сам по останалите 28, тъй като качеството му на кметски наместник навеждал на извода за притежавани качества за осъществяването на такава защита. Съдът е посочил също така, че не е било абсолютно необходимо, ищецът да заплаща хонорари по още 28 дела, тъй като той е могъл да депозира идентични с първата жалба, жалби като само промени номерата на НП като същото се отнасяло и по отношение на възраженията по касационните жалби и писмените становища в касационните производства. Що се отнасяло до процесуалното представителство, съдът е посочил, че в производствата по ЗАНН защитата не била задължителна, а и съдът имал задължението служебно да провери на всички основания обжалваното НП, ищецът е имал възможност да организира защитата си сам и да постигне същия резултат. По тези съображения, съдът е приел, че заплатените над 450 лева адвокатски възнаграждения, не били пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е приел, че вредата в размер на 450 лева е в пряка причинно-следствена връзка с НП, тъй като именно издаденото НП е причина за заплащане на адвокатския хонорар. По тези съображения, съдът е приел, че е налице и третата предпоставка за присъждане на обезщетение в посочения размер, поради което е уважил иска до този размер, а го е отхвърлил за разликата до пълния претендиран с исковата молба. Съдът е приел за основателна и претенцията за законната лихва върху присъденото обезщетение вкл. и относно първоначалния й момент. С оглед изхода на делото, съдът е присъдил разноски в полза на ищеца за заплатената държавна такса в размер на 10 лева и адвокатски хонорар, пропорционално на уважената част от иска в размер на 32 лева или общо 42 лева. С оглед постъпилите касационни жалби срещу всички части на съдебното решение, следва, че то е обжалвано изцяло. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав преценява решаващия извод на административния съд, мотивирал отхвърлителната част на решението му за неправилен. Правото на защита е основно право на лицата съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България, включително и конституционното право на защита във всички стадии на процеса, съгласно чл. 122, ал. 1 от Конституцията. Никой не следва да бъде неблагоприятно третиран, заради това, че редовно е упражнил това свое гарантирано от Конституцията право. Във връзка с това, настоящият касационен състав преценява като необосновано и неправилно решението на административния съд в отхвърлителната му част. Съдът не е изложил мотиви по релевантни за спора обстоятелства. Липсват изложени мотиви от съда относно кредитираните договори за правна защита и съдействие и тяхната индивидуализация, както и анализ на реквизитите в тях, за да се приеме, че е извършено плащане в брой на адвокатските възнаграждения, а така също и по относимия за причинно-следствената връзка въпрос, били ли са тези договори за правна защита и съдействие своевременно представени в хода на НАХД, образувани пред Врачанския районен съд и КНА, образувани пред АС-Враца. В осъдителната част от съдебното решение, не става ясно, за което от всички отменени НП, съдът е преценил иска като основателен. Това не става ясно и от мотивите на съдебното решение. Административният съд е посочил в мотивите си, че " За да защити правата си по всички издадени НП, за ищеца е било напълно достатъчно да ангажира адвокатска защита само по едно от делата и да се защити сам по останалите 28 дела, на база на защита, идентична с тази на адвоката по делото, по което е ангажиран. " От съдържанието на съдебното решение, не става ясна волята на съда относно това, за обжалването на кое от 29 -те НП, съдът е обезщетил ищеца за направените от него разноски за адвокатска защита. При разглеждане на делото, съдът е допуснал и по-тежко нарушение от това да постанови необосновано и неправилно решение. Съдът е приел, че е сезиран с един единствен иск, което е неправилно. Всеки един отменен индивидуален административен акт е самостоятелна предпоставка за предявяване на иск с пр. осн. чл. 204, ал. 1 АПК. Със съвместното Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС № 2/15 година се прие, че "Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. " Следователно, всяко едно НП, отменено като незаконосъобразно, е самостоятелна предпоставка за завеждане на иск по чл. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай, ищецът твърди, че е претърпял вреди от 29 бр. отменени НП. Следователно, предявените искове са 29 обективно и субективно съединени иска. По всеки един от тях съдът е следвало да събере държавна такса, да иска индивидуализация на: вредоносния акт, размера на вредата и индивидуализация на договорите за правна помощ за всеки един от разходите, направени по тях, чието обезщетяване се претендира. Съдът е следвало да иска уточнение и относно момента, от който се претендира законната лихва върху претендираните обезщетения. В исковата молба, този момент е определен по следния начин - " ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на отменителните решения - 19.07.2016 г.... ". От прегледа на приложените НАХД и КАД се установява, че не всички съдебни решения влизат в сила на 19.07.2016 година. Съдът е следвало да изиска уточнение относно датата, от която се претендира законната лихва върху обезщетенията, дали това е датата, на която влизат в сила отменителните решения, или това е фиксираната в исковата молба дата - 19.07.2016 година. С оглед констатираните пороци на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция счита, че при постановяването на акта си следва да съобрази най -тежкия, а именно недопустимостта на съдебното решение, тъй като е постановено по нередовна искова молба. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд