Решение № 216 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15239/2014 г.

Решение № 216 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15239/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор (ИД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез юрк. Иванова, против решение № 6159 от 20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8175/2013 г. на Административен съд София-град, с което се отменя уведомително писмо изх. № 02 - 020 - 2600/8142 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от вр. и. д. ИД на ДФЗ по Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер № 02/190612/81013 в частта, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в размер на 9,79 ха по СЕПП, 3,11 ха по НР1 и 0,38 ха по НР2 и в частта, с която се отказва финансиране за тези площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и плащане за природни ограничения в планинските райони (НР1) и плащане за райони с ограничения, различни от планинските (НР2), както и в частта на наложените редукции. Релевира доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - Желязко Желязков в качеството си на ЕТ "Джи Ен Джи-Желязко Желязков", възразява срещу основателността на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: За да постанови обжалвания резултат решаващият съд е установил, че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Желязко Желязков в качеството си на ЕТ "Джи Ен Джи-Желязко Желязков", с. Младежко, подадена първоначално срещу мълчалив отказ на ИД на ДФЗ по заявление УИН 02/190612/81013 за кампания 2012 г. В хода на съдебното производство пред първостепенният съд е постановен изричен административен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 с изх. № 02-020-2600/8142 от 20.09.2013 г., обжалван с допълнение на жалбата, в частта, с която са приети за недопустими за подпомагане по СЕПП - 9,79 ха, по НР1 - 3,11 ха и по НР2 - 0,38 ха, и е отказано финансово подпомагане за тези площи, както и в частта, с която са наложени санкции. С обжалваното решение съдът е отменил уведомително писмо изх. № 02 - 020 - 2600/8142 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от вр. и. д. ИД на ДФЗ по Общо заявление за единно плащане на площ с УИН № 02/190612/81013 в частта, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в размер на 9,79 ха по СЕПП, 3,11 ха по НР1 и 0,38 ха по НР2 и в частта, с която се отказва финансиране за тези площи по СЕПП, както и плащане по НР1 и плащане по НР2, както и в частта на наложените редукции. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил, че при издаване на оспореното уведомително писмо са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано е прието, че от административната преписка и събраните в нея доказателства в рамките на административното производство не става ясно поради каква причина са отказани за подпомагане части от заявените имоти. Съдът правилно е счел, че липсват както фактически установявания, относно причините за приемане на части от имотите за недопустими, така и мотиви в тази насока, както в оспореното писмо, така и в административната преписка, включително представените контролни листи от извършената проверка на място, където части от имотите са приети за недопустими. В тях не е посочено поради какво тези части се изключват от площите допустими за подпомагане. При така установеното съдът е направил правилен извод извод, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, като не са изяснени фактите и обстоятелствата и не са събрани служебно доказателства относно обстоятелството спазено ли е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Правилно се приема, че тези факти и обстоятелства не само не са изяснени, но въобще и не са изследвани, включително и при направената проверка на място и оспореното писмо е издадено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Правилен е изводът за наличе на нарушение на материалния закон. Като основание за отказа за подпомагане на части от заявените от жалбоподателя площ по СЕПП и по НР1 и НР2 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. "Допустима за подпомагане по схемите за плащане на площ по чл. 1, ал. 2 е частта от използваната земеделска площ по чл. 3, която се поддържа в добро земеделско състояние, независимо дали се използва за производство на земеделска продукция". В схемите и мерките по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. под т. 1 и т. 3 на ал. 2 са включени именно схемите и мерките, по които е кандидатствал жалбоподателя - СЕПП, НР1 и НР2. Видно от цитираната норма на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. е използваната земеделска площ, която се поддържа в добро земеделско състояние. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. определя кога една площ, заета от трайни насаждения, е поддържана в добро земеделско състояние, а именно когато поне 70% от растенията в масива са живи (неизсъхнали). В хода на производството по делото е изслушано заключение от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в стопанисвания от жалбоподателя масив повече от 70% от растенията в него са живи (неизсъхнали) и поддържани в добро земеделско състояние, установяван се по безспорен начин и че са налице условията по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата № 5 за да се приеме, че трайните насаждения - орехи са поддържани в добро земеделско състояние и по силата на законовите разпоредби са допустими за подпомагане. От СТЕ се установява и че заявените от жалбоподателя площи за подпомагане съотнесени към физическите блокове, в които се намират, живите растения в тях по отношение на всеки физически блок са съответно отново много над 70%, минимално изискуеми по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5, а като цяло съотнесени към физическите блокове процентът на живите растения е 77,90%. и оценката на заявените от жалбоподателя парцели като трайни насаждения - орехова градина следва да бъде извършено изцяло съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 2010 г. Относно приетата за недопустима за подпомагане по мярка НР2 част от парцел БЗС № 29221 - 567 - 2 1, заявен като ливада с площ от 5,24 дка и приетата за недопустима площ от него в размер на 0,38 дка, съдът е направил правилен извод, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не са изяснени факти и обстоятелства и не са събрани доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 2010 г., като писмото е издадено и в противоречие с материалният закон, тъй като не се установява на посочения БЗС да са били налични повече от 50 бр. дървета или храсти, които да са компактно разположени и които да водят до недопустимост на подпомагането. Липсват основания за намаляване на заявените за подпомагане площи и за налагане на санкции. С оглед изложеното не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд