Решение № 4641 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16430/2011 г.

Решение № 4641 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16430/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Карзан Анвар Джавар, гражданин на Ирак против Решение № 46 от 31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 430/2011 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № з-3557/10.09.2011 г. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с която му е наложена ПАМ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - Директорът на ОД на МВР гр. Русе, редовно призован, не се представлява. Ангажира писмен отговор за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Карзан Анвар Джавар, гражданин на Ирак против Заповед рег. № з-3557/10.09.2011 г. на Директора на ОД на МВР гр. Русе, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8, вр. с чл. 39а, т. 2 и т. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложена ПАМ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България. Правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност, преминаване на границата на страната не по установения за това ред, както и съществуващата опасност от укриването му. При точно установената фактическа обстановка, обоснован е изводът за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съдът намира за неоснователни доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 от ЗУБ. Наличието на висящо производство пред Държавната агенция за бежанците е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като чл. 67 от ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на принудителната административна мярка, а касае нейното изпълнение. Откриването на производството по ЗУБ е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, а не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 /§ 4/ от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният пред съда акт има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Русе съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,