Решение № 6949 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2011 г.

Решение № 6949 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) против решение № 1603 от 5.04.2011 г. по адм. дело № 608/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение № И-2298/28.12.2010 г. на същия административен орган, с което е отказано даването на разрешение на "Булми БГ" ЕООД, гр. София за промяна в обстоятелствата, вписани в издадени разрешения за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като са осъществени всички основания за постановения отказ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът - "Булми БГ " ЕООД, гр. София оспорва касационната жалба. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което следва да бъдат разгледана по същество. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспореното решение на ДКХ е издадено от компетентния орган (съгласно чл. 76, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) комисията е органът в чиито правомощия е да впише промяна в обстоятелствата, респ. да откаже вписване), в писмена форма, съдържа изброените в чл. 21, ал. 7 от ЗХ реквизити и при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила. Решението е взето в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗХ - единодушно от всички членове на комисията, на заседание, проведено на 28.12.2010 г. при необходимия кворум (протокол № 21 от 28.12.2010 г.). Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението на съдебния състав, че въпреки това оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като не са налице основания за постановения от ДКХ отказ. Производството пред административния орган е образувано по искане на ответника по касация "Булми БГ" ЕООД, гр. София за вписване на промяна в обстоятелствата, вписани в издадени разрешения на дружеството за организиране на хазартни игри в игрални зали. Към искането са представени доказателства за промяна на едноличния собственик на капитала на дружеството и вписване на Кирил Асенов Симеонов като такъв, както и доказателствата за вписването на последния и на Лъчезар Кирилов Симеонов като управители на дружеството (удостоверение за актуално състояние № 20101116143741/16.11.2010 г. на Агенцията по вписванията). При тези данни комисията приема, че не може да извърши проверка за наличие на обстоятелствата по чл. 5 от ЗХ по отношение на новия собственик на капитала и позовавайки се на забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗХ за прехвърляне на вече издадено разрешение, постановява решение № И-2298/28.12.2010 г., предмет на оспорване пред съда, с което отказва да впише промяната в обстоятелствата. При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно приема, че отказът на комисията е издаден в противоречие с нормативните изисквания и подлежи на отмяна. Действително разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗХ предвижда, че издаденото от ДКХ разрешение за организиране на хазартни игри не може да се прехвърля. В случая, както първоинстанционният съд правилно приема, поисканите промени не се отнасят за прехвърляне на вече издаденото на "Булми БГ" ЕООД разрешение за организиране на хазартни игри, а за отразяване на смяна на собственика на капитала, която не е свързана с промяна на дружеството като титуляр на разрешението. Ето защо направеното искане не е в противоречие със забраната, установена в чл. 4, ал. 3 от ЗХ. Преценката за наличието на обстоятелства, които са пречка новият собственик на капитала на дружеството да организира хазартни игри съгласно чл. 5 от ЗХ, е правомощие на комисията, което последната може да упражни и в хода на образуваното административно производство. В случая това не е направено, а при липсата на доказателства за наличието на обстоятелствата по чл. 5 по отношение на новия собственик на капитала на дружеството, комисията е следвало да впише исканите обстоятелства. Ето защо като издава акт в обратния смисъл, комисията постановява решение в противоречие със закона. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че при констатирани нарушения по ЗХ комисията може да отнеме временно или окончателно издадено на разрешение за организиране на хазартни игри (чл. 83 и чл. 84 от ЗХ). Следователно комисията разполага с достатъчно правомощия да упражни контрол и да преустанови хазартна дейност, която се организира в противоречие с изискванията на закона, поради което доводът, че вписването на исканите обстоятелства би довело до заобикаляне на закона не може да бъде споделен. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за постановения от комисията отказ за вписване на посочените от "Булми БГ" ЕООД обстоятелства, административният акт е издаден в противоречие с материалноправни норми и подлежи на отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отменя акта на ДКХ административният съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника "Булми БГ" ЕООД, гр. София въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,