Решение № 1649 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14428/2009 г.

Решение № 1649 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14428/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 24.09.2009 г. постановено по адм. д. № 8378/2009 г., Върховният административен съд, седмо отд. е отхвърлил оспорването на Снежанка Василева Кьосева-Митева, съдия в Районен съд гр. Дупница срещу решение по т. 39, взето по протокол № 23 на заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 3.06.2009 г. като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 3 АПК Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационна жалба и правилност на решението и предлага да се остави в сила. Представителят на Върховната административно прокуратура депозира мнение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразно решението, предмет на оспорване на посоченото за издаването му основание. С него Висшия съдебен съд е наложил на Снежанка Митева на длъжност съдия в Районен съд гр. Дупница на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от шест месеца.". Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт. Установено е било от доказателствата по делото, че дисциплинарното производство е образувано за констатирани нарушения на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, съобразно която всеки има право на справедлив и публичен съдебен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд, както и за нарушение на чл. 4 от Указ № 904/28.12.1063 г. за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Съгласно тази норма - районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда внесените от органите на МВР преписки. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че за проверявания период 1.01.2008 г. до 17.02.2009 г. по две от делата по този ред от общо проверени 77 дела не са проведени открити съдебни заседания и не са съставени изискуемите се по закон съдебни протоколи, както и че при постановяване на съдебните актове съдията не се е позовал на доказателства събрани по надлежния ред с което е допуснато дисциплинарно нарушение, квалифицирано законосъобразно от административния орган по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Тежестта на нарушението е отчетено при определяне на наказанието съгласно чл. 309 ЗСВ и с оглед на качеството й в този период като ръководител на районния съд. Наложената неправилна практика на съда по тези дела не може да наведе на друг извод от направения за наличие на нарушение в такава степен. Твърдението на касатора за наложени по-леки наказания на други магистрати за същото нарушение е факт ирелевантен за спора по делото, тъй като дисциплинарната отговорност е лична и не е основание по ЗСВ за налагане на същото наказание и на останалите магистрати респ. освобождаването им от дисциплинарна отговорност. В компетентност на административния орган е да прецени тежестта на нарушението за всеки отделен случай, формата на вината, обстоятелствата при които то е извършено. В конкретния случай определения процент на намаление на трудовото възнаграждение с оглед тези обстоятелства е законосъобразен като съобразен със степента на нарушението. Неоснователен е доводът наведен с касационната жалба за липсата на мотиви на административния акт. Мотивите на оспорването решение се съдържат в акта на дисциплинарния състав на ВСС, постановен въз основа на събраните в цялост доказателства, предвид становището на вносителя и съображенията на касатора. Съображенията на административния орган могат да се съдържат в други съпровождащи го документи, какъвто в случай е изготвения акт на Инспектората, който съдържа точно описание на направените констатации, които не са опровергани с други доказателства от Митева, както в хода на производството пред Висшия съдебен съвет, а така и в инстанционното производство. Най-накрая в разискванията на членовете на ВСС се съдържат мотиви в степен обуславящи допуснатото нарушение и наложеното наказание. При така възприетата фактическа обстановка, изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие с материалния закон, поради което наведеното оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение е неоснователно. Същото е обосновано. Съображенията на съда са изградени въз основа на събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Не са налице основанията за отмяна на решението визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл 1 и 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,