Решение № 13957 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2017 г.

Решение № 13957 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Завеждащ консулска служба в Посолството на Р. Б. в гр. А. - Йордания, против Решение № 3495/23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1037/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен по жалба на Т. М. А. Н. - гражданин на Арабска република Египет, постановеният от него отказ от 14.12.2016 г. за издаване на виза, вид "D", за дългосрочно пребиваване в Р. Б. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения и за недопустимост на решението. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания отказ бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът - Т. М. А. Н., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил по жалба на Т. М. А. Н. - гражданин на Арабска република Египет, постановеният от Завеждащия консулска служба в Посолството на Р. Б. в гр. А. - Йордания, отказ от 14.12.2016 г. за издаване на виза, вид "D", за дългосрочно пребиваване в Р. Б. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е постановен в резултат на неправилно приложение на материалния закон. Решението е недопустимо. Относно упълномощаването на адв. О. Т. е представен единствено Договор за правна защита и съдействие, подписан между него и чужденеца, но от 15.02.2017 г., а жалбата срещу отказа за издаване на визата е подадена на 23.12.2016 г. Именно това обстоятелство обосновава недопустимостта на решението. Следва да се посочи, че в цитирания договор липсва клауза, позволяваща преупълномощаване на друго лице, както е направено с приложеното пълномощно от 20.02.2017 г., с което същият адвокат е преупълномощил да изпълнява задълженията му по делото адв. Е. С.. Предвид на това подадените и от нея молби от името на Т. също се явяват подадени от лице без представителна власт. По изложените съображения обжалваното решение е недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по допустимостта на жалбата, наличието на валидно пълномощно към момента на подаване на жалбата и евентуалната й основателност. По исканията за разноски следва да се произнесе съда при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение