Решение № 6633 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4036/2014 г.

Решение № 6633 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4036/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Найда Първанова Зарева, чрез адвокат Букарска срещу решение № 113 от 7.02.2014 г. на административен съд Перник по адм. дело № 1310/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по приложение № 1, т. 2861 към т. 53б на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане /МКВП/ към МС, с което е определено предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природното бедствие в размер на 10000 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което се уважи претенцията й за пълния размер на възстановителната помощ.

Ответникът, МКВП чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Пред съда е обжалвано решение на МКВП при МС в частта му за разликата над определената сума представляваща възстановителна помощ. Съдът е отхвърлил жалбата изцяло, включително и в частта за присъдената вече сума по възстановителната помощ, но следва да се отбележи, че в тази част решението на МКВП не е било обжалвано, а и жалбоподателката няма правен интерес да го обжалва в тази част, какъвто интерес има за разликата над определената помощ от 10000 лева. до размера на щетите, определени от оценителната комисия 23180 лева. Поради това решението на съда следва да се приеме, че е за разликата над 10000 лева и в която част е допустима и следва да бъде разгледана настоящата касационна жалба.

С посоченото решение Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Найда Зарева, на която е определена парична помощ в размер на 10 000 лв. за възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в доклад до комисията за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последици от бедствията, т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията за 11.02.2013 г., е предложено, а от фактическите резултати по отпускане/отказ на възстановителна помощ се установява, че има три критерия за определяне размера на финансови средства които се/не се/ отпускат. Не се подпомагат със средства за възстановителна помощ щети, оценени до 1500 лева; в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70% от оценените щети и максимално допустим размер на помощта - 10000 лева. Този довод, възприет от комисията е изцяло в нейна компетентност и не е основание да се счита, че е незаконосъобразен. От решаващо значение е до каква степен може да се подпомагат пострадали от бедствия според възможността за отпускане на безвъзмездни средства от ограничения републикански бюджет. Няма законово или конституционно задължение за обезщетяване на действителни щети в пълен размер. Разрешението може да е несправедливо затова, че административният орган е основал решението си единствено на максимално приетия като метод на отпускане на възстановителна помощ стойностен критерий. В производството по определяне размера и отпускане на възстановителна помощ, комисията не може да излиза извън приетите от нея критерии за преценка на размера на помощта. Средствата, с които разполага комисията са пряко обвързани с възможностите, които може да предостави за тези цели републиканския бюджет. Налице е централизирано определяне на размера на средствата, в който може и трябва да се вмести МКВПМС при предоставяне на възстановителна помощ.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, поради следните съображения:

Според чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, които се предоставят при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва: изхранване и временно настаняване на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни, раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица, предприемане на други необходими мерки - чл. 55, ал. 2 ЗЗБ.

Възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Правилникът по чл. 54, ал. 6 ЗЗБ е Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, с чл. 29, ал. 2 и 3 /в приложимата му редакция ДВ, бр. 75 от 2.10.2012 г. към момента на издаване на решението на МКВП/, на който са установени две съществени правила за допустимостта и размера на възстановителната помощ:

а) според чл. 29, ал. 2 /ДВ, бр. 75/2012 г./ предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 (собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища);

б) а според чл. 29, ал. 3 /ДВ бр. 75/2012 г./ не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

1. Към тези правила следва да бъдат прибавени и легалните дефиниции на минимално необходимите битови условия по чл. 29, ал. 2 /ДВ бр. 75/2012 г./ и на текущ ремонт по чл. 29, ал. 3, ДВ, бр. 75/2012 г./ Според § 1 (допълнителна разпоредба) на ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./ по смисъла на правилника "минимално необходими битови уславия е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите, а според § 5, т. 43 ДР на ЗУТ текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата.

С оглед на тези легални дефиниции чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./ имат следното съдържание:

а) предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ на лицата по чл. 26, ал. 2 жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите (чл. 29, ал. 2);

б) не се предоставя възстановителна помощ за подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата (чл. 29, ал. 3).

С посоченото по-горе решение МКВПМС е отпуснала на касационната жалбоподателка възстановителна помощ в размер на 10000 лв., но липсва изследване дали този размер на възстановителната помощ удовлетворява изискването на чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./ - да осигури на жалбоподателката едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и да няма опасност за нейното здраве и живот. Липсват мотиви, които да съдържат фактически и правни основания за отказа възстановителната помощ да бъде в пълния размер на щетите, установени и оценени от общинската комисия на 23180 лева, а преразказаните от Пернишкия административен съд мотиви не намират опора в доказателствата по делото и не съответстват на критерия по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./. Поради това този отказ е незаконосъобразен - постановен е при съществено нарушение на процесуалното изискване решенията на изпълнителната власт да бъдат мотивирани, т.е. да съдържат кратко изложение на фактическите и правни основания за тяхното издаване. Правилото на чл. 30 ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./ не може да изключи този принцип, защото правилникът е подзаконов нормативен акт и не само че не изключва, но дори трябва да бъде съобразен с по-висшия по степен нормативен акт, а когато му противоречи, съдът е длъжен да приложи по-висшия по степен нормативен акт. Затова правилото на чл. 30 ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./ следва да се разбира като допълващо правилото на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържанието на административните актове (решенията на органите на изпълнителната власт).

Възприетите от МКВПМС критерии за определяне размера на възстановителната помощ, за които се говори в мотивите на процесното решение на Пернишкия административен съд, освен че не са съобразени с чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС /ДВ, бр. 75/2012 г./, не са съобразени и с постановените от нея решения през 2012 г., а това е нарушение на принципа за равенство - чл. 8, ал. 2 АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Така например, т. 23, б. "б" на решение № 5 от 8.06.2012 г. съдържа индивидуални решения за възстановителна помощ на поименно посочени лица в размери 37860 лв., 36820 лв., 24500 лв., 18930 лв. и т. н. до 14730 лв. Решение № 8 от 27.08.2012 г. съдържа индивидуални решения за възстановителна помощ в размери 22356 лв., 18200 лв., 17670 лв. и т. н. до 12 хил. лв. В решение № 9 от 5.09.2012 г. има решения за възстановителна помощ в размери от 13 хил. лв. до 24662 лв. В т. 3 на решение № 10 от 20.09.2012 г. също има решения за възстановителна помощ в размери 15360 лв. и 25700 лв. и т.н.

Пернишкият административен съд не е констатирал тази липса на мотиви по отношение на нормативно установения критерий за размера на възстановителната помощ, а вместо това е обсъждал някакви други критерии, за които по делото няма доказателства как са били установени и на какво правно основание. Поради това постановеното от него решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлил жалбата над 10000 лева до пълния размер от 23180 лв. на официално установените щети по жилището на Найда Първанова Зарева и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени отказа на МКВПМС да отпусне възстановителна помощ за разликата над уважения до пълния размер от 23180 лева на официално установените щети по жилището й и делото да се изпрати като преписка на тази комисия за решаване на въпроса по същество.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде изрично посочено, че в позитивната за жалбоподателката част за размера от 10000 лв. решението на МКВПМС не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това в тази му част решението на МКВПМС е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение.

При този изход на касационния спор искането на касационната жалбоподателка да й бъдат присъдени направените от нея разноски в касационното производство в размер на 155 лева е основателно и следва да бъде уважено. Разноски пред първата инстанция не са искани поради което не следва да се присъждат.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,