Решение № 6519 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2018 г.

Решение № 6519 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител, против Решение № 7773 от 15.12.2017 г. на Административен съд София – град по адм. д. № 8453 по описа за 2016 г., с което е по жалба на "Агровал БГ" ЕООД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4321 от 14.07.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установена като недължимо платена сумата 858 525, 03 лева главница по договор № 23/121/05608 от 10.04.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на дружеството сумата 17 650, 00 лева, разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът постановил решението си единствено въз основа на твърденията и доказателствата, представени от жалбоподателя. Необосновано съдът приел, че оспореният административен акт е немотивиран. Мотивите на съдебния акт са противоречиви, доколкото съдът приел, че жалбоподателят не доказал факти, за които носи тежест на доказване и въпреки това отменил акта; без основание съдът игнорирал представения Анекс № 5 от 31.03.2016 г. и поетите с него задължения, които безспорно не са изпълнени; в противоречие с всички събрани доказателства съдът приел, че до 31.06.2016 г. жалбоподателят е населил животновъдния обект, съгласно поетите с договора и анексите към него задължения, както и че евентуално неизпълнение е по независещи от волята му причини; в противоречие с тези изводи били и приетите три експертни заключения; съдът игнорирал обстоятелството, че след като задължил жалбоподателя да представи доказателства по чл. 132, т. 5 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, такива доказателства не са представени като този доказателствен дефицит не може да бъде компенсиран с представените пред административния орган частни свидетелстващи документи; необосновано съдът приел, че е настъпила смърт на птици при транспортирането им. Необосновано съдът приел, че въпреки високата смъртност на птиците, жалбоподателят бил доказал изпълнение на задължението си да насели обекта с птици; съдът не обсъдил внимателно и всестранно експертните заключения и по-специално отговорите на вещото лице във връзка с възможността за изпълнение на бизнес-плана. Без основание съдът приел, че са опровергани фактическите констатации на АУПДВ, направени след проверка на място, за неизпълнение на довършителни СМР, финансирани по мярката. Липсва присъединяване към електроразпределителната мрежа, а предвиденият монтажен кладенец не функционира.

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУПДВ, както и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – "Агровал БГ" ЕООД, чрез адв. Зарева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Необосновано съдът приел, че оспореният акт е немотивиран; безспорно е установено неизпълнение на задължението на жалбоподателя по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ към 31.03.2016 г. да насели животновъдния обект със съответния брой патици. Не са доказани форсмажорни обстоятелства, оправдаващи това неизпълнение. Необосновано съдът приел за доказани твърденията за настъпила смъртност на голяма част от птиците по независещи от жалбоподателя причини при липса на обективни доказателства в тази насока

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Пред АС не е било спорно, че жалбоподателят е бенефициер по договор № 23/121/05608 от 10.04.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от "Програмата за развитие на селските райони /2007-2013 за изграждане на одобрен проект с наименование "Птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда" в УПИ 036055, м. Каратопрак, в землището на с. Живково, общ. Ихтиман, обл. София, променен по-късно, по заявление на жалбоподателя от 19.05.2015 г. /стр. 704 от т. II-ри на делото на АССГ/ на "Птицеферма за отглеждане на патици с битово - административна сграда". В приложения към заявлението нов бизнес-план жалбоподателят е поел задължението да поддържа създадения от него животновъден обект населен с патици в размер на 5 800 броя за определения срок на ангажимента.

Според мотивите на оспорения пред АССГ административен акт, на 15.10.2015 г. жалбоподателят подал заявка за окончателно плащане. Административният орган с писмо от 6.11.2015 г. поискал представяне на доказателства за регистрация на животновъдния обект и други за изпълнение на задълженията по договора.

На 10.12.2015 г. жалбоподателят представил към заявката си за окончателно плащане удостоверение от директора на Областна дирекция Костинброд по безопастност на храните при Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ от 8.12.2015 г. за регистрация на животновъден обект, съгласно което изграденият обект отговаря на ветеринарно-медицинските изисквания и е вписан в регистъра на животновъдните обекти и Становище на същия орган от 9.12.2015 г., че в обекта са спазени правилата на хигиената и за хуманно отношение към животните. /стр. 232 и 233 от т. I-ви на преписката/. В удостоверението изрично било записано, че в животновъдния обект не се отглеждат патици към момента на регистрацията. Представил също удостоверение за въвеждане на обекта "Птицеферма за отглеждане на патици с битова-административна сграда" в експлоатация

С Анекс към договора от 18.12.2015 г., подписан от страните по него, е създадена нова т. 4. ЗЗ в договора, съгласно която "Към датата на подаване на заявлението за окончателно плащане по настоящия Договор ползвателят се задължава да насели стопанисвания от него животновъден обект с 300 броя патици като е длъжен да запази този брой животни до изтичането на период от пет години от сключването на договора. В срок до 31.03.2016 г. ползвателят се задължава да увеличи броя им с още 5 500 броя патици, като е длъжен да запази в животновъдния си обект и този брой животни до изтичане на период от 5 години от сключване на настоящия Договор. При неспазване на някое от задълженията по предходните две изречения в уговорените за това срокове ползвателят дължи връщане на получената по настоящия Договор финансова помощ".

Със заявление от 19.12.2015 г. /стр. 234 от делото на АССГ/ жалбоподателят представил заверена регистрационна карта заедно с анкетни формуляри към нея за 2015-2016 г. и опис на животни, като уведомил административния орган, че изграденият от него животновъден обект може технологично да достигне пълния си капацитет, съгласно удостоверението за регистрация, не по-рано от края на месец март 2016 г. Обяснил това с необходимото време за доставяне на патици-родители, достигнали яйценосна възраст и периода на инкубация на патешките яйца.

На 23.12.2015 г. жалбоподателят получил окончателно плащане в размер на 858 525, 03 лв.

В периода 25-28 април 2016 г. била назначена проверка на място от експерти на дирекция "Технически инспекторат" към ДФЗ, приключила с контролен лист, съобщен на жалбоподателя с уведомително писмо изх. № 01-222-2600/151 от 09.05.2016 г. /стр. 12-32 от делото на АССГ/.

При проверката било констатирано, че в обекта са налични 844 броя патици, вместо уговорените 5 800 бр. съгласно договора и подписания на 18.12.2015 г. анекс; прието е, че този брой е недостатъчен за запълването на производствения капацитет на обекта, както и за изпълнение на показателите на производствената програма от одобрения бизнес-план; констатирано е неизграждане на вертикална планировка, липса на асфалтова настилка, липса на бетонови плочи и градински бордюри; в производствени сгради 1 и 2 липсва външна топлоизолация и продължават довършителни СМР; на битово-административната сграда и склад за твърдо гориво продължават СМР, използвани са видимо употребявани термопанели, боядисани на място след монтирането им; обектът не е присъединен към електроразпределителната мрежа, сондажният кладенец не изграден изцяло и не функционира; част от технологичното оборудване към сградите за отглеждане на патици е доставено, но не е монтирано; заложените стойностни и количествени показатели на бизнес-плана не се изпълняват. Проверяващите за направили заключение, че "инвестицията – предмет на финансово подпомагане по договора, не се използва по предназначение".

С Разпореждане от 29.11.2016 г. на официален ветеринарен лекар при ОДБХ София–област е постановено спиране на експлоатацията на животновъдния обект. Разпореждането е отменено с Решение № 220 от 16.03.2017 г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1145/2016 г., за което няма данни да е влязло в сила. В мотивите на решението е прието, че безспорно към момента на проверката, послужила за издаване на административния акт, в обекта няма животни.

Въз основа на тези констатации, с писмо от 18.05.2016 г. ответното по касационната жалба дружество е уведомено по чл. 26 АПК за начало на административно производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения. На 4.07.2016 г. дружеството е направило възражения против посочените констатации.

С процесния пред АССГ Акт за установяване на публично държавно вземане, на основание чл. 76, ал. 1 вр. § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ; чл. 161, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК; чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 51, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на селските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и уговореното в т. 4. 23, б"а" и б "г" и т. 4. ЗЗ, изречение последно и т. 8. 1 от Договора от 10.04.2013 г. за безвъзмездна финансова помощ, по отношение на дружеството, е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо плащане по Договора в размер на 858 525, 03 лв. главница и лихва, след изтичане на 14-дневен срок, считано от датата на получаване на акта.

За да уважи жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че в оспорения АУПДВ не са изложени фактически и правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за отмяната му- позоваването на цитирания контролен лист не можело да замести излагане на мотиви от страна на административния орган; приел също, че не е доказано неизпълнение на договорни и нормативни задължения на дружеството на посочените в акта основания: в срок до 31.03.2016 г. дружеството е започнало използването на изградените по одобрения проект активи, населило е обекта, съгласно задълженията си с необходимия брой патици; към 8.05.2016 г. в животновъдния обект имало патици до пълния капацитет на обекта, който функционирал съобразно одобрения проект; известното забавяне при изпълнението на тези задължения се дължало на независещи от жалбоподателя причини - епидемия от птичи грип в югозападна Франция и смъртност при отглеждането и транспортирането на птиците. Съдът приел, че не са доказани констатациите на административния орган за незавършване на строително-монтажните работи в животновъдния обект, обратното било установено с експертните заключения на техническата експертиза.

Решението е неправилно. Постановено е при необоснованост и в противоречие с материалния закон.

Оспореният пред АССГ АУПДВ е издаден при действието на ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. с изм. и доп. /. Съгласно чл. 76, ал. 1 от този закон, в редакцията му към момента на издаване на процесния акт, след окончателното плащане по проект, /какъвто е случаят/, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл. 166, ал. 2 ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административно-процесуалния кодекс. Затова е неоснователно поддържаното от ответника по касационната жалба в писмените бележки по съществото на делото, че оспореният акт е следвало да бъде издаден като решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ.

Приложимо право за случая са разпоредбите на Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), заменен с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони; Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони /сега отм. / и Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, обн., ДВ, бр. 41 от 22.04.2008 г. с изм. и доп. /Наредбата/.

Съгласно чл. 48, т. 1 и т. 4 от Наредбата, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен: да използва подобрените/реконструираните/изградените или придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Съгласно чл. 55. ал. 1 от Наредбата, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 44 и при спазване на условията на този член. По ал. 2 на текста ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжно писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи.

По § 1, т. 44 от ДР на Наредбата "Форсмажорни обстоятелства" са: а) смърт на ползвателя на помощта; б) продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; г) тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; д) разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; е) епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител.

Явно необосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е немотивиран. Позоваването на цитирания по-горе контролен лист, съставен след проверка на място от служители на посочената дирекция не е посочен само номинално, а са възпроизведени дословно всички констатации на проверката, които са станали фактически основания на административния орган за издаване на акта. С писмо изх. № 01-222-2600/151 от 9.05.2016 г. /представено от жалбоподателя/ контролният лист за проверката на място е изпратен на адресата на АУПДВ, така че преди откриване на производството по издаването на акта дружеството е могло и е направило възражения. В мотивите на акта са посочени подробно и правните основания за издаването му.

Тези мотиви са определили следния предмет на доказване пред първоинстанционния съд:

1. Бенефициерът на безвъзмездната финансова помощ да е населил изградения от него обект с 300 броя патици.

1. Да е запазил този брой животни до изтичането на определен период, като в срок до 31.03.2016 г. да е увеличил броя им с още 5 500 броя патици и да е запазил в обекта този брой животни до изтичане на период от 5 години от сключване на Договора.

1. Инвестицията – предмет на финансово подпомагане по договора, се използва по предназначение.

1. Наличният към момента на проверката брой патици е достатъчен за запълването на производствения капацитет на обекта, както и за изпълнение на показателите на производствената програма от одобрения бизнес-план.

Обосновано на събраните доказателства и обратно на поддържаното в касационната жалба, първоинстанционният съд е приел, че първото от посочените условия е доказано. Към момента на проверката на място, служители на дирекция в структурата на ДФЗ са констатирали наличието на 844 бр. патици, което би било невъзможно ако обектът не е бил населен с 300 бр. птици първоначално. При това, следва да се съобрази неясната формулировка на първото изречение на т. 4. ЗЗ от Договора /като се има предвид, че заявката за плащане е подадена през м. 10. 2015 г., преди въвеждане на обекта в експлоатация/.

Необосновано на събраните доказателства обаче съдът е приел за доказано, че към 8.05.2016 г. в животновъдния обект имало патици до пълния капацитет на обекта; обектът функционирал съобразно одобрения проект; известното забавяне при изпълнението на договорни задължения се дължало на независещи от жалбоподателя причини - епидемия от птичи грип в югозападна Франция и смъртност при отглеждането и транспортирането на птиците. Необосновано, също така, съдът приел, че не са доказани констатациите на административния орган за незавършване на строително-монтажните работи в животновъдния обект.

Най-напред, договорното задължение на бенефициера е да насели обекта с 5 800 бр. патици към 31.03.2016 г. и да поддържа постоянно такъв брой птици, съгласно капацитета на обекта постоянно. Това задължение явно не е спазено, а посоченият от първоинстанционния съд по-късен момент не е релевантен. Отделно от това, необосновано съдът е приел, че неизпълнението на поетото договорно задължение се дължи на обстоятелства извън волята на бенефициера. Както се посочи по-горе, приложимата нормативна уредба допуска неизпълнение на договорни задължения само поради форсмажорни обстоятелства, както са описани в допълнителното правило на Наредбата, между които изтъкваните от бенефициера обстоятелства - епидемия от птичи грип във Франция и настъпила смъртност при транспортирането и отглеждането на птиците по неизяснени причини, очевидно не са. Липсват изобщо твърдения бенефициерът да е уведомил административния орган за наличието на такива обстоятелства, които ще му попречат да изпълни договорните си задължения. В преписката единственото уведомяване е със заявлението от 19.12.2015 г., описано по-горе, във връзка с подписването на анекса, с който се създава новата т. 4. ЗЗ от Договора.

Основателно в касационната жалба се поддържа и че не е доказана никаква връзка между установеното обявяване на такава епидемия в югозападна Франция в началото на 2016 г. и изпълнението на договорните задължения на жалбоподателя. Вярно, че в приложения и одобрен бизнес-план дружеството е посочило име на френска фирма, от която възнамерява да доставя патици, но липсват каквито и да е доказателства за търговски отношения с тази фирма. Нещо повече, по делото има доказателства за трайни търговски отношения с производители на патици на територията на страната.

Настоящият състав на касационната инстанция, обратно на приетото от първоинстанционния съд, не намира да са представени достатъчно убедителни доказателства, за настъпила смърт при транспортиране и отглеждане на патетата, която да е станала причина за неизпълнение на договорните задължения.

Основателно в касационната жалба се твърди, че по ЗВМД - чл. 132, т. 5, при смърт на животни в обект като процесния, собственикът е длъжен незабавно писмено да уведоми за това ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия. Не е спорно, че такива уведомявания не са извършвани. Представен е договор между бенефициера и фирма "Ависпал" ООД с предмет събиране, транспортиране, съхранение и термично обезвреждане на странични животински продукти/СЖП/ категория1 и категория 2 съгласно Регламент № 1069/2009 г., доказателства за закупуване и транспортиране на живи патета от посочената фирма, а в същото време и констативни протоколи и потвърдителни бележки за констатиране на транспортна смъртност на значителен брой птици и получаване на СЖП, издадени от същата фирма. Прави впечатление липсата на удостоверяване на от ветеринарен лекар на смърт на по-голямата част от птиците, за които се твърди, че са закупени и/или заселени в процесния обект. Впрочем, животновъден обект от процесния вид, задължително е следвало да бъде обслужван от ветеринарен лекар. Данни за реално такова обслужване липсват. Представен е само един трудов договор на един назначен работник, за който се твърди, че е работил в обекта.

Транспортирането и отглеждането на животни е детайлно регламентирана дейност. Съгласно чл. 51 и чл. 51а от Закона за ветеринарно-медицинската дейност/ЗВМД/, всички животни подлежат на задължителна идентификация; официалната идентификация на животните се извършва от собствениците им или от упълномощени от тях ветеринарни лекари, ветеринарни техници или развъдни организации по чл. 8 от Закона за животновъдството в максималните срокове съгласно чл. 4а от Регламент (ЕО) № 1760/2000, чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 21/2004 и чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/262 и в сроковете съгласно наредбата по чл. 51, ал. 9. Никаква идентификация на закупените птици, в случая, не се твърди да е извършвана.

За превозването на животни е необходим лиценз на транспортната фирма /чл. 163 от ЗВМД/, а транспортирането става със специално оборудвани транспортни средства/чл. 161 ЗВМД/. Законът има изисквания и за водачите на такива транспортни средства. В случая, такива доказателства не са представени, нито е твърдяно да съществуват.

Според обясненията на вещото лице по приетата съдебно-ветеринарна експертиза в съдебното заседание на 24.10.2017 г., Амбулаторният дневник за отглеждането на птиците не е подписан от ветеринарен лекар, което е било задължително и е попълнен некоректно; липсват доказателства за редовно вземане на проби от фуража и водата за пиене. Пак според тези обяснения, за първата година от изпълнението на бизнес-плана са отгледани едва 1 000 патета, при капацитет на обекта 5 800 бр. Вещото лице е подчертало трудностите да направи изчисления, защото във фактурите за закупуване на патета са посочени бройки, а при предаването на умрелите птици количеството им е посочено в килограми. Тези обяснения са останали изобщо встрани от вниманието на решаващия съд, който е приел, че от първоначалното заключение на същата експертиза следва, че е възможно изпълнението на бизнес-плана, при положение, че пълният капацитет на обекта е постигнат на 8.05.2016 г. Внимателният прочит на това заключение разкрива изцяло хипотетичния му характер. Вещото лице е посочило, че "В конкретния случай, забавянето от около 40 дни от заложената в бизнес плана дата е обстоятелство, което е възможно да бъде компенсирано с адекватни мерки в процеса на отглеждане-хранене, хранителни добавки и пр." Дали обаче бенефициерът е взел такива мерки е изцяло недоказано в първоинстанционния процес. В тази връзка, следва да се подчертае, че направеният от съда фактически извод противоречи и на логиката, защото ако пълният капацитет на обекта е достигнат на 8.05.2016 г. и това закъснение е следвало да се компенсира с извънредни мерки /вземането на които не е доказано/, няма обяснение как се е изпълнило въпросното компенсиране щом през м. 11.2016 г., когато е издаден акт за спиране на експлоатацията на обекта, безспорно в обекта няма животни /стр. 334 от делото на АССГ, стр. втора от мотивите на Решение № 220 от 16.03.2017 г. на АССО/. Тук е мястото да се отбележи, че всички изчисления, които вещото лице е направило за достигане на пълния капацитет на обекта са извършени единствено на базата на броя на закупени патета по фактури, издадени от същата фирма, която ги е транспортирала при почти 100 % смъртност и после е ангажирана да извозва умрелите птици, като единствено тя е удостоверявала всички тези факти. Отразяването на фактурите за покупките в отчетните регистри на страните по доставката, установено от счетоводната експертиза, няма отношение към реалната доставка на патета в процесния обект.

В пряка връзка с полагането от страна на бенефициера на дължимата грижа за изпълнение на договорните му задължения и функционирането на обекта по предназначение са и обстоятелствата, свързани с условията за отглеждане на патетата. При проверката на място, станала причина за издаване на акта, е установено, че през м. 04.2016 г. процесният обект не е присъединен към електро-разпределителната мрежа. В приетата съдебно-техническа експертиза е посочено, че въпреки това, наличието на агрегат и система за отопление с пелети прави възможно поддържането на необходимата температура за отглеждане на еднодневни патета върху бетонов под. От установяването на тази възможност не следва автоматично, че тя е използвана, а доказателства за това също не са събирани. Няма данни и как единственият назначен работник на обекта е изпълнявал всички задължения, свързани с отглеждането на патетата.

Необосновано съдът е приел за опровергани констатациите на административния акт и за довършването на СМР в обекта, преди въвеждането му в експлоатация. От представеното удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация не се установява изцяло изграждане на вертикална планировка, наличие на асфалтова настилка, бетонови плочи и градински бордюри, изпълнена външна топлоизолация на всички сгради. Довършването на всички договорени строителни работи не се доказва само с представения договор за строителство и анекси към него.

Констатации за обратното са направени въз основа на проверката на място, документират с описания по-горе контролен лист, извършена след издаването на удостоверението. Процесуалните представители на самия жалбоподател /в съдебното заседание на 6.06.2017 г./ са застъпили логичната теза, че заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза не е годен доказателствен източник за състоянието на процесния обект към миналия момент на извършване на проверката, последвала окончателното плащане по договора. В този смисъл са и отговорите на експерта в същото съдебно заседание.

Предвид всичко изложено, необосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал изпълнение на договорните и законовите си задължения, конкретизирани в мотивите на оспорения АУПДВ. Тези фактически изводи са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и първоинстанционното решение не е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, то подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на дружеството против АУПДВ следва да се отхвърли като неоснователна.

На касационния жалбоподател следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 717 лв., съгласно представения в първата инстанция списък. За касационната инстанция разноски не се присъждат поради липса на процесуално представителство за касатора.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение