Решение № 270 от 13.7.2023 г. на ВКС по дело № 20238002200486/2023 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Х. Т. чрез защитника му – адв. Д, за възобновяване на НОХД № 144//2020 г. по описа на Районен съд – Първомай и за отмяна на постановената присъда № 260000/14.01.2021 г. и решение № 81/09.08.2021 г., постановено по ВНОХД №1342/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В искането са изложени доводи за наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че осъденият не е участвал в наказателния процес и е екстрадиран от държава, която не е членка на Европейския съюз - Великобритания, поради което делото следва да бъде възобновено и изпратено за ново разглеждане на РС - Първомай, за да се осигури правото на лично участие в процеса на осъдения Д. Т.. Отправено е искане присъдата на Районен съд – Първомай и решението на Окръжен съд – Пловдив да бъдат отменени. В съдебно заседание защитникът на осъдения Д. Т., адв. Д., поддържа искането за възобновяване и счита, че следва да бъде уважено, тъй като осъденият Д. Т. е задочно осъден и не е взел участие в съдебната фаза на процеса. Изтъква, че при развилото се екстрадиционно производство пред съд в Обединеното кралство Великобритания има налични изявления и гаранции от българската държава за това, че наказателното производство ще бъде възобновено. Подчертава, че искането за възобновяване се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК. Счита, че с оглед изложението на издателя в Европейската заповед за арест, в която е посочено, че лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово участие, следва да се направи извод, че на осъденото лице са дадени гаранции, че делото ще бъде възобновено. Моли наказателното производство да бъде възобновено. Осъденият Д. Т. в лична защита поддържа искането за възобновяване и казаното от неговия защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 5 НПК. Изтъква, че предаването на осъдения е въз основа на Европейска заповед за арест, в която не се съдържа безусловна гаранция, че производството по делото ще бъде възобновено. Сочи, че това, което е отразено в Заповедта за арест е, че е налице една правна възможност, от която осъденото лице може да се възползва. Предлага искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият Д. Т. делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното. Искането за възобновяване с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, защото е направено от процесуално легитимиран субект и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 03.02.2023 г. когато е постъпил в местата за лишаване от свобода на територията на Република България, а искането за възобновяване е входирано в РС – Първомай на 27.04.2023 година. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 260000 от 14.01.2021 г. по н.о.х.д. № 144/ 2020 г., РС Първомай е признал подсъдимия Д. Х. Т., роден на /дата/в /населено място/, област /област/, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, общ строителен работник във /държава/, с адрес: /населено място/, област /област/, улица /улица №/, живущ в /населено място/, област /област/, улица /улица №/, за ВИНОВЕН в това, че на 12.05.2020 година в /населено място/, област /област/, управлява моторно превозно средство - лек автомобил /марка/ с ДК № /рег. №/ (негова собственост) - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 10 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410" с № АК.8М - 0097, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на петстотин лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „В" от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал от определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимят Д. Х. Т. е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 12.05.2020 година до 13.05.2020 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 343г във връзка с чл. 3436, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК първоинстанционният съд е ЛИШИЛ подсъдимия Д. Х. Т. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ МЕСЕЦА. На основание чл. 68, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е привел в изпълнение от определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 886/2016 година на Окръжен съд Пловдив наказанието лишаване от свобода в размер на две години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил да се търпи при първоначален ОБЩ режим ОТДЕЛНО И ИЗЦЯЛО от наказанието по НОХД № 144 / 2020 година на Районен съд - Първомай. Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му адв. Б.. С решение № 81/09.08.2021 г. по ВНОХД № 1342/2021 г. на ОС – Пловдив, 5 –ти състав първоинстанционната присъда е била потвърдена. Присъдата е влязла в сила на 09.08.2021 година. Процесуалното развитие на делото е следното. С постановление от 13.05.2020 г. по ДП № 103/2020 г. по описа на РУ на МВР – гр. Първомай Д. Х. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК в присъствието на защитник. На същата дата, отново в присъствието на защитник, е бил разпитан, дал е обяснения, като се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявил е, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването. Същото изявление е направил и неговия защитник. На 04.06.2020 г. материалите по разследването са били предявени на обв. Д. Х. Т. и неговия защитник, като е направено изявление, че няма да сочат нови доказателства и, че нямат искания, бележки и възражения. В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за разпит обв. Д. Х. Т. е посочил адрес за призоваване гр. Първомай, обл. /област/, ул. /улица №/. Определена му е мярка за неотклонение „подписка” и Д. Т. изрично е предупреден, че се задължава да не нарушава взетата мярка за неотклонение, че не следва да променя местоживеенето си, и че следва да се явява при призоваване от органите на досъдебното производство и съда. Нито в постановленията за привличане в качеството на обвиняем, нито в протокола за разпит е отразено изявление на осъдения, че има евентуално намерение да напусне пределите на Р.България. След приключване на разследването в Районен съд – Първомай е внесен обвинителен акт срещу Д. Х. Т. за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, като обстоятелствата, описани в сезиращия съда документ, не се различават от посочените в постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Образувано е НОХД № № 144/2020 г. и разпоредителното заседание по делото е насрочено за 16.07.2020 г. от 11, 30 часа. За това съдебно заседание подсъдимият Д. Т. не е бил редовно призован, тъй като не е намерен на посочения от него адрес. Защитникът му – адв. Б. е заявил пред съда, че подсъдимият спешно е заминал за Великобритания и ще се върне на 20.09.2020 година. Помолил е делото да бъде отложено, тъй като подсъдимият желае да участва в процеса. Съдът е отложил разглеждането на делото за 24.09.2020 г. от 9, 30 ч. и на адв. Б. са били връчени за подс. Д. Т. разпореждане от 18.06.2020 г. и обвинителния акт от 12.06.2020 година. В разпоредително заседание на 24.09.2020 г. подс. Д. Х. Т. се е явил лично и със защитника си – адв. Б.. Бил е даден ход на разпоредително заседание. Подс. Д. Т. е заявил, че не е получил разпореждането от 18.06.2020 г. и обвинителния акт от 12.06.2020 година. Съдът е разпоредил посочените документи да бъдат връчени лично на подсъдимия и те са му били връчени в съдебното заседание. За да се гарантира правото на лична защита на подс. Д. Т. разглеждането на делото е било отложено за 12.11.2020 година от 9, 30 часа. За съдебното заседание на 12.11.2020 г. подсъдимият не се е явил, редовно уведомен и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Защитникът му адв. Б. отново е заявил, че подс. Д. Т. е заминал за /държава/. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК и е дал ход на разпоредително заседание. Делото е било отложено за 14.01.2021 г. от 13, 00 часа. За това съдебно заседание е било разпоредено принудително довеждане на подсъдимия, но той не е бил доведен, тъй като не е бил намерен на посочения от него адрес, а е заминал за чужбина. Така делото е било разгледано без участието на подс. Д. Т.. Била е постановена присъда № 260000/14.01.2020 г., /описана по-горе/, с която подс. Д. Х. Т. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от подс. Д. Т. чрез защитника му адв. Б.. Пред Окръжен съд – Пловдив е било образувано ВНОХД № 1342/2021 година. За съдебното заседание на 13.07.2021 г. пред въззивния съд подс. Д. Т., редовно призован чрез защитника си, а и неговия защитник – адв. Б., редовно уведомен, не са се явили, като не са посочили уважителни причини за неявяването си. Делото е разгледано в тяхно отсъствие и е постановено решение № 81/09.2021 г. по ВНОХД № 1342/21 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена. Както на досъдебната фаза на процеса, така и пред първата съдебна инстанция Д. Т. е бил представляван от адв. Б.. При така установената фактология Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Осъденият е участвал лично и със защитник в досъдебната фаза на наказателния процес, като собственоръчно е подписал постановленията за привличане в това процесуално качество, а непосредствено след това е бил и разпитан, като е дал обяснения в присъствието на защитник. След приключване на разследването материалите по делото са били предявени лично на обвиняемия и негови защитник. По този начин осъденият е бил информиран за фактическите и правните параметри на обвинението, а съпоставката на последното постановление за привличане с обвинителния акт показва, че тези параметри не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес. Ето защо не може да се приеме, че осъденият Д. Т. не е бил информиран за наличието на наказателно производство и за повдигнато обвинение по него. След внасяне на обвинителния акт в съда осъденият е участвал и в разпоредително заседание, като са му били връчени лично разпореждане от 18.06.2020 г. и обвинителния акт от 12.06.2020 година. След това осъденият Д. Т. не се е явил без уважителни причини в следващото съдебно заседание. Установено е, че е заминал за /държава/ и не е изпълнил и задължението си да уведоми ръководно-решаващия орган за новото си местопребиваване. По този начин Д. Т. е демонстрирал ясно и недвусмислено своя отказ от правото си на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия. Основание за възобновяване на наказателното производство не дава и издадената Заповед за арест № Р- 1139/2021 г. от 26.10.2022 година. Действително в същата е посочено, че при връчване на решението осъденият ще бъде изрично уведомен за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, но само по себе си това не е достатъчно да предизвика претендираните от защитата процесуални последици. В случая българските съдебни власти в качеството им на органи на издаващата държава са поели единствено ангажимент за информиране на осъдения, че е налице възможност за атакуване на съдебния акт, постановен в негово отсъствие, каквато се явява процедурата по чл. 423 от НПК, но не и задължение за безусловно възобновяване на наказателното производство. В същото време отсъстват доказателства, че предаването на осъдения е поставено в зависимост от гаранции за повторно разглеждане на делото, изискани от изпълняващата и дадени от издаващата държава. Така неоснователни се явяват доводите на защитата, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК, поради предоставени гаранции от изпълняващата държава за възобновяване на производството по делото. Трябва да се отбележи, че в конкретния случай осъденият Д. Т. е бил предаден на българските власти в изпълнение на Заповед за арест, което определя и приложимата правна рамка относно предоставянето на гаранции в рамките на производство по изпълнение на Заповед за арест. Нужно е да се подчертае, че след напускането на ЕС от страна на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия на 30.12.2020 г. е подписано Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от една страна и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от друга страна, публикувано в Официалния вестник на ЕС на 31.12.2020 г. В чл. 629 от това споразумение се сочи, че периода на действие на същото е след 31.12.2020 г., т. е. действа и понастоящем. Издадената Заповед за арест съответства по обхват, форма и съдържание на Заповедта за арест, очертана в посоченото по-горе споразумение. Съгласно чл. 109 от Споразумението, без да се засяга прилагането им в отношенията между държавите и трети държави, настоящият дял от датата на влизане в сила на Споразумението, заменя съответните разпоредби на Европейската конвенция за екстрадиция, приета в Париж на 13.12.1957 г в отношенията между Обединеното кралство, от една страна и държавите членки, от друга. В чл. 84 от Споразумението са посочени гаранции, които следва да бъдат дадени от издаващата държава в определени случаи. Настоящият казус обаче не е свързан с хипотезите, очертани в чл. 84 от Споразумението. Така предаването на осъденото лице в изпълнение на издадената от българската държава Заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода не съдържа условия за възобновяване на наказателното производство, по което е постановена влязлата в сила присъда, която е основанието за налагане на наказанието лишаване от свобода за изпълнението на което е постановено предаването на осъденото лице. С оглед изложеното, се налага извода, че съдебното производство, по което е постановена влязлата в сила присъда е проведено без участието на осъдения Д. Т., поради действията му по напускане на посочения адрес за призоваване, както и на територията на страната. Тези действия обективират отказ от правото му на лично участие в съдебното производство, поради което за съда не възниква задължение да възобнови делото. В разпоредбата на чл. 423 ал. 1, изр. 2 от НПК изрично е посочено, че искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.247в, ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. Тази законова норма кореспондира с правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б. „а”, „с” и „d” от същата разпоредба. Предвид изложените фактически и правни съображения, депозираното от осъдения Д. Х. Т. чрез защитника му – адв. Д. искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение