Решение № 4311 от 9.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби, подадени от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Бургас, чрез адв. Вичева и Министерство на туризма ,чрез министъра, представляван от адв. Георгиева срещу решение 1224/30.07.2021 г., постановено по адм. дело 212/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване законосъобразността на процесната заповед на началника на СГКК-Бургас, със законните последици. Ответникът Държавата, чрез министъра на земеделието, храните и горите, в писмен отговор по касационните жалба, оспорва тяхната основателност и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Ответникът областен управител на Област Бургас, в писмени възражения, заявява становище за неоснователност на касационните жалби и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Ответникът "Санта Марина" АД не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Държавата, чрез министъра на земеделието, храните и горите заповед 18-12412/17.12.2020г., издадена от началника на СГКК Бургас, с която на основание чл.53б, ал.1, ал.2 и ал.5, т.1 във връзка с чл.51, ал.1, т.3 и §1, т.9 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед РД 18-60/04.10.2007г. на изп. директор на АГКК, с промяна границите на имоти с идентификатори 67800.34.19, 67800.34.40, 67800.34.64, 67800.34.65 и 67800.34.54 и нанасяне на нови обекти имоти с идентификатори 67800.34.72, 67800.34.73, 67800.34.74 и 67800.34.75 в съответствие със специализираната карта на морски плаж Созопол запад. За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че производството пред СГКК е инициирано със заявление вх. 01-5039950 от 28.10.2020г. , подадено от министъра на туризма по реда на чл.6, ал.10 от ЗУЧК, за изменение на КККР за морски плаж Созопол- запад за поземлен имот с идентификатор 67800.36.54 /плажна ивица/, с нанасяне на границите въз основа на приетата специализирана карта и регистри с Протокол 5 от 04.12.2012г. на Комисията по чл.18 от Наредба 1 от 16.09.2008г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 от ЗУЧК. В административното производство са уведомени заинтересованите страни МРРБ, Областният управител на област Бургас, ЮИДП ДП - Сливен, ТП ДГС - Бургас и Санта МаринаАД, определени според обхвата на засегнатите имоти по скицата - проект за изменението, което е проведено в процедура за отстраняване на явна фактическа грешка по чл.51, ал.1 ,т.3 във връзка с чл.53б, ал.4 от ЗКИР. Проекта е съгласуван с Областна дирекция Земеделие- Бургас и не са установени подлежащи на обезщетение засегнати имоти на трети лица. Обсъдени са представените по делото актове за държавна собственост и вписванията в КР на засегнатите имоти, като е прието, че по отношение на жалбоподателя е налице изискуемата активна процесуална легитимация, тъй като министерството на земеделието, храните и горите е надлежно вписано в КР за имоти с идентификатори 67800.34.19, , 67800.34.64, 67800.34.65, което му придава качеството на заинтересована страна по §1, т.13 от ДР на ЗКИР. Възприети са изцяло и констатациите на приетата по делото без оспорване съдебно техническа експертиза, която сочи, че извършването на геодезическо заснемане на процесните обекти на практика означава да се извърши ревизия на специализираната карта, в която границите са определени по външни белези от специалисти - биолози. Експерта констатира, че приложената скица - проект следва изцяло измерванията по координати на специализираната карта към датата на нейното одобряване , а извършените малки корекции в границите са в рамките на допуска, съобразено с наличното благоустрояване на места и наличните естествени обекти. Вещото лице е установило, че първоначално с КВС морския бряг е определен като ПИ 000011- скали, като през 2007г. при изработване и одобряване на КККР на гр.Созопол този имот е разделен на три / имоти с идентификатори 67800.36.40 , 67800.36.14 - скали и 67800.36.54 - плажове/, а впоследствие е допуснато изменение за имот с идентификатор 67800.36.41 с нанасяне на два имота / идентификатори 67800.36.64 и 67800.36.65 и частично приобщаване в границите им на части от имоти с идентификатори 67800.36.40 и 67800.36.14 . При така очертаните граници на имотите е приета специализираната карта на морския плаж, по която е допуснато процесното изменение на КККР. Незаконосъобразността на процесната заповед е мотивирана с пороци във формата и процедурата. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл.51, ал.2 във връзка с чл.54, ал.4 от ЗКИР и в предвидената писмена форма, но е немотивирана с оглед изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК , а института за отстраняване на явна фактическа грешка, въобще не кореспондира на установените факти и заявеното от министъра на туризма изменение на КККР. Позовавайки се на дефиницията за явна фактическа грешка, залегнала в нормата на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, административният съд е приел, че в случая не е налице тази хипотеза, тъй като има разминаване в собствеността на засегнатите имоти частна и публична изключителна държавна собственост, и не е променено по надлежния ред предназначението им / горска територия - крайбрежна плажна ивица/. Прието е, че с процесното изменение на КККР се променя и вида на собствеността в нарушение на чл.6, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ - липсва решение на Министерския съвет и актуване на имотите като изключителна /публична/ държавна собственост. Допълнителни мотиви за неприложимост на хипотезата на чл.51, ал.1, т. 3 ЗКИР са наведени с оглед хронологията на събитията по одобряване на КККР през 2007г. и приемане на специализираната карта едва през 2012г. и липсата на такова основание /явна фактическа грешка/ за изменение на КККР в закона към 2012г., когато е приета специализираната карта на морския плаж Созопол-запад / приета с Протокол 5 от 04.12.2012г. на Комисията по чл.18 от Наредба 1 от 16.09.2008г. за СПСКР/. Изложени са мотиви, че относимата хипотеза към заявеното изменение на КККР е тази по чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР - поддържане на КККР в актуално състояние на база данни, настъпили след влизане в сила на КККР. Прието е в тази връзка, че е обективно невъзможно при одобряването на действащата КККР през 2007г. да е била допусната явна фактическа грешка относно границите на имотите, при положение, че специализираната карта е изработена 5 години по-късно. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормите на т.1 и т.3, ал.1 ,чл. 51 и §1, т.9 от ЗКИР във връзка с изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е по делото обстоятелството, че административното производство за изменение на действащата КККР е започнало по подадено от министъра на туризма по реда на чл.6, ал.10 от ЗУЧК заявление , което се основава на приетата с Протокол 5 от 04.12.2012г. на Комисията по чл.18 от Наредба 1 от 16.09.2008г. специализирана карта за морски плаж Созопол- запад, сочеща на различни от нанесените в кадастъра граници на имот с идентификатор 67800.36.54 /плажна ивица/. Нормата на чл.6 от ЗУЧТ е специална и урежда определянето на границите на обектите, визирани в ал.4 и ал.5, между които са и морските плажове, чрез преки геодезически измервания и изработване на специализирани карти, които след приемането им се отразяват в КККР по заявление на визираният в ал.10 орган - министъра на туризма. Актуването на съответните площи от попадащите в границите на морски плаж имоти като изключителна държавна собственост, обратно на приетото от административния съд, не предхожда изменението на КККР, а е последващо действие от изменението, за което ал.11, чл.6 ЗУЧК изрично оправомощава министъра на регионалното развитие и благоустройството. По силата на законовата делегация на ал.7 на чл.6 ЗУЧК е приета Наредба 1 от 16.09.2008г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 ЗУЧК, изменена през 2020г. /ДВ,бр.64/2020г./,с въведен §27 от ПЗР, който визира, че първото обновяване на специализираните карти и регистри, приети в периода 2011г. 2016г. се извършва в срок от пет години от влизане в сила на тази наредба, т.е. считано от 18.07.2020г. Следователно специализираната карта, която е основание за процесното изменение на КККР е актуална и съставлява годно основание за изменение на КККР, обратно на доводите на ответниците. Разпоредбата на чл.6, ал.10 ЗУЧК препраща за изменението на КККР , инициирано от министъра на туризма след приемане на специализирана карта и регистър на морски плаж към гл.6 от ЗКИР. По този ред, съгласно чл.51, ал.1 ЗКИР се изменя действащата КККР на три основания т.1, т.2 и т.3, които са самостоятелни и несъвместими помежду си, тъй като почиват на различна фактология, провежда се различна процедура и приключват с различни по вид административни актове. В обжалваното решение е допуснато смесване на основанията по т.2 и т.3, като съдът е квалифицирал процесната заповед като такава с правно основание по чл.54 ЗКИР, т.е. за изменение на кадастъра в хипотезата на непълнота и грешка, каквато нито се твърди по делото, нито е приета от административният орган като приложима. От друга страна, административният съд е изложил мотиви за несъответност на правното основание по чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР към изяснената фактическа обстановка по делото , като е приел, че в случая е налице основание за изменение на КККР по т.1, ал.1, чл.51 ЗКИР, т.е. поради изменение в данните на обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на КККР. Такова изменение в данните , обаче, не е налице в случая, тъй като границите на морския плаж в специализираната карта не съставляват изменение, а отразяването им в актуално състояние, каквото е следвало да бъде и отразяването в действащата КККР. Безспорно е установено по делото, вкл. от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че първоначалната КККР, одобрена 2007г., не отразява заснети на място граници, а тези по КВС, описани от вещото лице. Следователно, в случая е налице именно хипотезата на чл.51, ал.1, т.3 във връзка с §1, т.9, предл. второ от ДР на ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата очертава две самостоятелни хипотези, като в случая е приложима втората, тъй като се касае за неурбанизирана територия с установено по специализираната карта несъответствие на съществуващите на място граници на морския плаж с тези по КВС, инкорпорирани в действащата КККР. Следователно процесната заповед е издадена на съответно правно основание и се явява законосъобразна, тъй като вещото лице установява съвпадение между новонанесените граници с тези по специализираната карта на морския плаж Созопол-запад. Ирелевантни в настоящето производство са доводите за промяна предназначението на приобщените към морския плаж части от имотите горска територия и тези за вида собственост частна или публична държавна, тъй като кадастъра има констативно действие, но не и конститутивно такова. Освен това, както беше визирано по-горе, актуването на имотите в новите граници се явява последващо действие на изменението на КККР. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл.222, ал.1 АПК постановено друго ,с което се отхвърли жалбата на министъра на земеделието, храните и горите срещу заповед 18-12412/17.12.2020г., издадена от началника на СГКК Бургас, като неоснователна. Предвид изхода на делото и надлежно заявените претенции за разноски , на основание чл.143, ал.3 и ал.4 АПК ,Министерство на земеделието, храните и горите дължи реално направените от СГКК и Министерство на туризма в производството разноски, както следва: на СГКК - Бургас 970лв, на Министерство на туризма 1080лв, по приложен списък по чл.80 ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение