Решение № 207 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2009 г.

Решение № 207 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 08.12.2009 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 233 от 17.07.2009 г. по гр. д. № 309/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 271 от 22.04.2009 г., постановено по гр. д. № 2075/2008 г. на Районен съд гр. Х., с което е отхвърлен предявеният от Т. Г. П. от гр. Х. иск с пр. осн. чл. 200 КТ за сумата от 1800 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени от професионално заболяване "В" I - II степен / ангиодистонен синдром/, изразяващи се в изразходвани средства за закупуване на лекарства за периода от 01.04.2007 г. до 30.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2007 г. до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на "Х" АД. Касационното обжалване е допуснато по жалба на Т. Г. П. от гр. Х. по въпросите дали професионално заболяване може да бъде установено с протокол на диагностична комисия от 20.09.1994 г., за потвърждаване на професионално заболяване, акт за трудова злополука, съставен от ответното дружество, заключение на съдебно - медицинска експертиза изготвена по делото като касаторката не е преосвидетелствана в срока по чл. 55, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността и дали съдебните решения по дела водени между същите страни, на същото правно основания се ползват със сила на пресъдено нещо досежно факта за наличие на професионално заболяване. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. . В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен като се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба "Х" А., гр. Х. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е неоснователен, доколкото ищцата - касатор в настоящото производство, не е установила че за исковия период 01.04.2007 г. - 0.09.2008 г. е страдала от професионално заболяване - същата не е била освидетелствана от ТЕЛК и не са и били признати нито група инвалидност, нито процент намалена трудоспособност. Посочва, че с оглед действащите понастоящем Наредба за медицинската експертиза на работоспособността и Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните заболявания единствения оправомощен орган, който може да се произнася за наличието на професионално заболяване е ТЕЛК или НЕЛК, чиито решения са стабилни административни актове и се ползват с доказателствена сила в гражданското съдопроизводство. С оглед на това въззивният съд е застанал на становище, че наличието на професионално заболяване може да се установява само с решение на тези две комисии като всички други доказателствени средства в тази насока, в това число и съдебно медицинска експертиза са недопустими. За да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 КТ според съда е необходимо не само да бъде установен професионалния характер на заболяването но и то да е довело до временна или трайна нетрудоспособност / инвалидност/ като сегашната редакция на чл. 200 КТ изисква тази инвалидност да е над 50%. Въззивният съд е приел, също така че ищцата не може да се позовава на сила на пресъдено нещо /СПН/, досежно факта на професионалното заболяване, доколкото между страните има влезли в сила решения, с които й е присъдено обезщетение по чл. 200 КТ за претърпени вреди от същото професионално заболяване. Прието е, че СПН по тези решения обхваща съществуването на правото към деня на приключване на устните състезания, като за всеки следващ период от време, за който се претендира обезщетение, ищцата следва да установява елементите на състава на чл. 200 КТ - професионално заболяване установено с решение на ТЕЛК / или НЕЛК/ и причинена в резултат на него нетрудоспособност. Тези съображения не могат да бъдат споделени. В случая професионалния характер на заболяването на касаторката - ищца е установено при действието на Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания /обн. Д. В. бр. 5 от 18.01.1985 г./ с решение диагностичната комисия, взето със протокол № 176/20.09.1994 г. Решението е безсрочно. В него е посочено, че в резултат на заболяването ищцата е била временно нетрудоспособна. Не се спори по делото, че след решението на ДК, предприятието, в което ищцата е работила е издало акт за професионално заболяване № 6 от 30.09.1994 г. От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че през исковия период и към настоящия момент ищцата страда от вибрационна болест I -II стадий /с ангиодистоничен синдром/, което е с професионален характер, заболяването има хроничен характер и се налага да се лекува системно. Разходите за лекарства за исковия период от 01.04.2007 г. до 30.04.2008 г., според вещото лице - лекар, възлизат на сумата 919,43 лв. Не се спори по делото, че с влезли в сила решения между същите страни по иск предявен на същото основание съдът е приел наличието на професионално заболяване, както и на останалите условия за присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ и е присъдил такова за предишни периоди. При тези данни предявеният иск с пр. осн. чл. 200, ал. 1 КТ е основателен в размер на сумата от 919,43 лв. и в този размер следва да бъде уважен. Неправилно съдилищата са приели, че ищцата не е установила по предвидения ред наличие на професионално заболяване. Професионално заболяване е правопораждащия факт от който за работникът или служителят възниква правото да търси от работодателя обезщетение за претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от заболяването. С оглед на това същото следва да бъде установено по реда предвиден в действащия към момента на неговото възникване ред. В настоящия случай професионалния характер на заболяването е установено съобразно реда предвиден в чл. 9 от действащата към момента на неговото установяване Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания /обн. Д. в. бр. 5/18.01.1985 г. в сила до 05.07.2001 г. / и от оторозирания съгласно чл. 9 от тази наредба орган - Диагностична комисия. С оглед на това изводът на въззивният съд, че касаторката - ищца е следвало да установи професионалния характер на заболяването по реда предвиден в действащите към настоящия момент Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /приета с ПМС № 99/31.05.2005 г., обн. в Д. В. бр. 47/07.06.2005 г., в сила от 01.12.2005 г./ и Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, е незаконосъобразен. Неправилно е и изразеното становище, че професионалният характер на заболяването не е установен и доколкото ищцата не се е преосвидетелства по реда, установен от действащата към настоящия момент нормативна уредба /с решение на ТЕЛК или НЕЛК/. Както се посочи, представеното решение на ДК е безсрочно. Същевременно действащата към настоящия момент нормативна уредба не предвижда задължение в тези заварени случаи, да се извършва преосвидетелствуване. С оглед на това следва да се приеме, че касаторката ищца е установила в процеса професионалния характер на заболяването. Видно от решението на ДК същото е довело до временна нетрудоспособност, а предвид изслушаната съдебно медицинска експертиза в резултат на заболяването касаторката търпи вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, които съгл. чл. 200 КТ следва да бъдат обезщетени. Същевременно изводите на въззивният съд, че влезлите в сила предишни решения по искове с пр. осн. чл. 200 КТ, с които е признат професионалния характер на заболяването и са присъдени обезщетения за претърпени вреди за предишни периоди не се ползват със сила на пресъдено нещо досежно професионалния характер на заболяването, не могат да бъдат споделени. Както се посочи решението на ДК за неговото установяване, е безсрочно. С оглед на това, факта на професионално заболяване не следва да бъде установяван във всяко производство, в което се претендират вреди за последващ период. Следва да се установява само факта, че има вреди, които са в пряка и непосредствена последица от заболяването и какъв е техния размер. Последното в случая е установено с приетата по делото съдебно- медицинска експертиза. По този начин този въпрос е бил решен с влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 624/2007 г. на Хасковския районен съд като с оглед разпоредбата на чл. 291, т. 1 ГПК, следва да се посочи, че това разрешение е правилно. Съобразно горното изложение на повдигнатите с определението по допустимост на касационното обжалване въпроси следва да се отговори положително. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която въззивният съд е оставил в сила отхвърлителното решение на първата инстанция до размер на 919,43 лв. и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което до този размер предявеният иск следва да бъде уважен. В останала част, решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.