Решение № 201 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2009 г.

Решение № 201 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10989/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 863 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 1299/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Стоян Николов Тонков, от гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 166/05.06.2008 г. на директора на Районно управление "социално осигуряване" - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 4906244426 от 22.02.2008 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Стоян Николов Тонков по § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да отмени актовете на пенсионните органи, първоинстанционният съд е приел, че същите са издадени в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото е установено, че Тонков е поискал да му бъде отпусната ЛПОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към датата на заявлението е имал възраст 58 години, 06 месеца и 03 дни и осигурителен стаж от втора категория 17 години, 01 месец и 18 дни и от трета категория 17 години, 11 месеца и 09 дни. Превърнат към трета категория труд осигурителният стаж е равен на 39 години, 04 месеца и 09 дни. Страните спорят за труда, положен на длъжност "бояджия на метални изделия" в Окръжно пътно управление (ОПУ) - гр. Пловдив за периода 05.07.1982 г. - 23.07.1986 г., зачетен от пенсионните органи по данни на осигурителя от трета категория. Процесната длъжност не е включена в списъка на длъжностите и професиите в системата на Главно управление пътища, които са ползвали права по ПКТП (отм.) за втора категория труд. Приетата по делото съдебно - икономическа експертиза не установява полагания труд за процесния период да е бил по тежест и вредност идентичен с този по професиите изброени в т. 66и, т. 66г, т. 53, т. 53б, т. 26, т. 15 от ПКТП (отм.). По данни на осигурителя, положеният за времето от 05.07.1982 г. - 23.07.1986 г. осигурителен стаж не е в сектор строителство и естеството на работата на заеманата длъжност не включва използването на органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове. За това време лицето не е осигурявано за втора категория труд. Кредитирането от първоинстанционния съд на приобщените по делото свидетелски показания досежно характера и условията на труд е неправилно. Същите не установяват конкретни факти, върху които да се изгради представата за вредностите на извършваната от Тонков работа. Ниската степен на достоверност ги прави негодни доказателствени средства в настоящия процес и като ги е ценил административният съд е постановил своето решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При така изяснените обстоятелства осигурителният стаж за периода от 05.07.1982 г. до 23.07.1986 г. неправилно е зачетен от първоинстанционния съд от втора категория вместо от трета. Законосъобразно пенсионните органи са постановили отказ за отпускане на ЛПОСВ, тъй като не е изпълнено условието сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта да е не по-малко от 100 и по този начин не налице едно от кумулативно изискуемите основания по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а проведеното от Стоян Николов Тонков оспорване на решение № 166/05.06.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4906244426 от 22.02.2008 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ отхвърлено. Искането на касатора за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. За да е налично заявеното право е необходимо установяването на извършени разходи. Касае се за обективна и невиновна отговорност, която обхваща само направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което заявеното по тази разпоредба искане е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение