Решение № 210 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2016 г.

Решение № 210 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7772/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. срещу решение № 962/19.05.2016 г., постановено по адм. д. 1064/2016 г. по описа на Административен съд-Б. (АС-Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - полицейски орган, разузнавач при П. Р. управление на МВР-Б., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 962/019.05.2016 г., постановено по адм. д. 1064/2016 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. против Заповед рег. № 431зз-247/19.05.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от разузнавач при Първо районно управление - Б.. А. съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Б. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за това, че задържаното лице е съпричастно към извършена кражба в магазин в гр. Б., ул. М. Г.". Заповедта е издадена в 11,20 часа на 19.05.2016 г. и още на същия ден 16.30 часа е проведено открито съдебно заседание по адм. д. 1064/2016 г., образувано по оспорването й. В този смисъл е неоснователно оплакването, че съдът е проявил пристрастност и нарушил равенството на страните като не е разпоредил довеждане на задържаното лице в съда, с каквото правомощие административният съдия не разполага. В откритото съдебно заседание е присъствал процесуален представител на задържаното лице (адв. Каров), с което правото му на защита е било осигурено. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително и докладна записка от К. С. относно извършени оперативно издирвателни мероприятие по ДП № 4313М-468/2016 г., според която Д. Д. и друго лице са съпричастни към извършена кражба от магазин за булчински рокли на ул. "М. Г.". Първоинстанционният съд е провел изключително подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление - кражба от Д. Д. на 19.05.2016 г. В оспорената заповед е формулирано като основание извършването на проверка именно наличието на подозрение (задържаното лице е посочено като заподозрян), защото тези данни са първоначални и в последствие въз основа на тях би предстояло образувано наказателно производство. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АС-Б.. О. правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни да заподозрян Д. Д. в съпричастност с извършеното престъпление - сведения от трето лице (независимо, че неговата самоличност не е разкрита). Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба с доводи какви процесуални действия е следвало да предприемат полицейските органи при установяване на данни за извършено престъпление и неговия извършител. Производството по НПК е с различен предмет, а настоящият казус е по повод наложена принудителна административна мярка и при нейното оспорване са спазени правилата на АПК В конкретния случай задържането е извършено при наличие на данни за възможно участие в конкретно престъпление, което подлежи на допълнително разследване по наказателноправен ред. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че задържането е извършено в деня на кражба и в същия ден задържаното лице е изправено пред съд, който е разгледал неговата жалба срещу заповедта за задържането му. Следователно при преценката на наличието на данни относно извършеното престъпление съдът е разполагал със същата информация, която до този момент е била на разположение и на полицейския орган при издаването на заповедта за задържане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че задържането е извършено само на голословно твърдение на издателя на заповедта. Действително докладната записка е изготвена от същия полицейски орган, но информацията в нея е придобита по описан в нея начин, който не е забранен от закона и не е оспорена по съответния процесуален ред при приемането й в открито съдебно заседание на 19.05.2016 г. като писмено доказателство по делото. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.