Решение № 1907 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2019 г.

Решение № 1907 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Мавродиев, чрез процесуален представител адв. Пейчев, против решение № 721 от 1.11.2019 г., постановено по адм. дело № 211/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 312 з - 299 от 31.01.2019 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик за наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че нарушението не е установено по безспорен начин, съдът не е отчел че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и същата е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като както ДНО, така и съдът не са изложили мотиви, относно обстоятелствата визирани в цитираната разпоредба. По подробно развити доводи в касационната жалба, писмено становище по делото и в съдебно заседание, се иска отмяна на оспореното решение, както и на заповедта за наложено дисциплинарно наказание. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Пазарджик, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е цитираната заповед, издадена от директора на "ОДМВР" - Пазарджик, с която на Т. Мавродиев за извършено нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". След извършена проверка за законосъобразност на оспорената заповед, първонистанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и са спазени сроковете по чл. 195 от същия закон. Съдът е описал подробно в решението си установената в проведеното дисциплинарно производство фактическа обстановка, която е приел за установена по делото от всички събрани писмени и гласни доказателства. Изключил е от доказателственият матерал по делото показанията на разпитаният свидетел Карамехмедов с мотиви, че същите противоречат на всички останали приети по делото доказателства и на останалите разпитани по делото свидетели. От приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Узунов и Казаков, съдът е приел за безспорно извършеното нарушение, като в мотивите си съдът е отхвърлил като неоснователни всички възражения на касатора за допуснати нарушения от ДНО при издаване на заповедта, както и за липсата на извършено нарушение на цитираните разпоредби на чл. 15 и чл. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Приел е, че с действията си бутане дърпане и неправомерно използване на физическа сила спрямо св. Китанов на публично място, което става достояние на други хора, Мавродиев е уронил престижа на ОДМВР - Пазарджик и институцията МВР, което се е отразило негативно на авторитета на полицейските служители в обществото. Освен изложеното, съдът е приел, че служителят е бил с униформа, със служебен автомобил и се е отклонил от мястото, където е следвало да изпълнява задълженията си, поради което тези действия са неприемливи за полицейски служител, които би следвало да и пример за обществото. Всички тези факти, според съдът посочени в заповедта, обуславят вмененото на служителя нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и т. 15 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изложил е мотиви, че при издаване на заповедта ДНО е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на наказанието и се е съобразил именно с посочените в заповедта обстоятелства и въпреки, че служителят е с много добри показатели от работата си в МВР, то за конкретното дисциплинарно нарушение, единственото предвидено наказание е "уволнение". Нарушението вменено на касатора и описано в оспорената пред административният съд заповед е за това, че на 16.12.2018 г. в интервала от 19. 40 до 19. 45 часа, младши инспектор Мавродиев по време на работна смяна, съгласно график с рег. № 367 р -19439–7.12.2018 г., в съвместен наряд с младши инспектор Т. Узунов, вместо да изпълняват служебните си задължения на установъчен пункт II - 84 на изхода на гр. Пазарджик срещу сервиз "Вианор", със служебен автомобил Киа "Сийд" с рег. [рег. номер на МПС], отива на бензиностанция "Гърбев", находяща се в гр. Велинград, кв. "Лъджене", с цел разрешаване на личен проблем на Мавродиев с лицето И. Китанов, работещ на бензиностанцията. Младши инспектор Мавродиев на публично място, в униформено облекло допуска конфликта да ескалира и извършва действия на саморазправа и физически съприкосновения, изразяващи се в сблъсъци, хващания за дрехи, дърпания и бутания с И. Китанов. Тези действия на служителя са квалифицирани от ДНО като нарушения на чл. 15 и чл. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно. Настоящата съдебна инстанция намира за неправилни изводите на съда за наличието на материалноправните предпоставки, приложими в разглеждания казус за допуснато дисциплинарно нарушение. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР предполага нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Във връзка с правната квалификация на дисциплинарното поведение на служителя, обсъдено от дисциплинарно - разследващия орган с представените обобщени справки, то е квалифицирано от ДНО в акта, издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 като неспазване на правилата на Етичния кодекс (т. 15 и т. 19), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 - деяния, несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на службата. На първо място следва да бъде отбелязано, че в мотивите на оспорената заповед са описани две групи нарушения, първото от които е неизпълнение на служебните задължения, чрез отклоняване от мястото, където служителят е следвало да ги изпълнява, което би могло да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, 2 или 3 от ЗМВР и второто описано в заповедта нарушение е за това, че с цел разрешаване на личен проблем Мавродиев на публично място, в униформено облекло допуска конфликта да ескалира и извършва действия на саморазправа и физически съприкосновения, изразяващи се в сблъсъци, хващания за дрехи, дърпания и бутания с И. Китанов. Тези действия на служителя са квалифицирани от ДНО като нарушения на чл. 15 и чл. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, покриващи състава на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство, наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, както и на основанието за налагане на наказанието, което задължение произтича от чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Няма спор по делото, че неизпълнението на служебните задължения по време на работна смяна, в отклонение на разпореждане за разстановка на силите и средствата на територията на РУ - Велинград е нарушение на служебната дисциплина и служебна дейност, която се осъществява не по морални норми, а по силата на посоченото разпореждане. Съгласно ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, т. 2 е незаконосъобразно квалифицирането на подобно деяние като нарушение на етични правила за поведение. В случая служителят не е наказан с предвиденото наказание за допуснатото нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а за второто описано в заповедта нарушение на т. 15 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Настоящата касационна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт са нарушени разпоредбите на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. На първо място, въпреки събраните от ДРО доказателства при извършената проверка и изведените заключения за извършени две отделни нарушения от служителя Мавродиев, а именно: нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, и неизпълнение на служебни задължения; 2. нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при налагане на дисциплинарното наказание органът не е определил наказание за всяко от посочените нарушения, съответно не е определил едно общо наказание съгласно нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, за да упражни правомощията си по т. 1 и т. 2 на ал. 3 от цитираната разпоредба, както и не е изложил мотиви за определяне на по - тежкото предвидено наказание дисциплинарно уволнение, предвид това, че за санкционирането на описаните нарушения са предвидени различни по вид наказания. На следващо място ДНО не е изложил в оспорената заповед, каквито и да са мотиви, относно установените факти и обстоятелства в хода на дисциплинарното разследване, касателно вмененото нарушение, цялостното поведение на служителя, включително дадените обяснения от други лица, от които мотиви да е видно защо административния аргон е възприел служителя да бъде наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, а не с по - леко дисциплинарно наказание, предвид правомощията му по чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. При обсъждане на фактическите елементи на състава на приложената правна норма, ДНО не е извършил какъвто и да е анализ на извършеното деяние и настъпилите вредни последици, които са елемент от състава, което не е отчетено от първоинстанционният съд. При издаване на заповедта не са установени цялостно фактическите обстоятелства, на база на които са изградени правните изводи относно дисциплинарното нарушение и направената правна квалификация. Въз основа на материалите от дисциплинарното производство, включително обосновката от обобщените справки, дисциплинарно - наказващият орган е направил извод за дисциплинарно нарушение, свързано с неспазване на правилата на Етичния кодекс. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, не са конкретизирани, както и крайното заключение, че с поведението си служителят е уронил престижа на службата. Изброяването на текстове от Етичния кодекс и възпроизвеждане на съдържанието им не е направено в контекста на действието на лицето. Настояща съдебна инстанция приема, че разследването от дисциплинарно - разследващият орган е проведено едностранчиво, като не са изяснени фактите в пълнота, поради което изведените изводи не могат да бъдат приети. Нито в обобщената справка, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са взети предвид и обсъдени обясненията на служителя, както и на обясненията дадени от преките очевидци и непосредствени свидетели на описаното в заповедта като нарушение св. Узунов и Карамехмедов, разпитани и в съдебно заседание. Дадените обяснения от свидетеля Китанов и изнесените от него данни в подадените жалби срещу служителя Мавродиев са възприети безкритично от ДНО, а в последствие й от съда, като не са преценени в съвкупност с обясненията на други лица, включително и служители на МВР, сред тях и пряк ръководител на служителя. ДНО е дал вяра единствено на обясненията на св. Китанов, като не е взел предвид неговата заинтересованост от изхода на воденото дисциплинарно производство, предвид възникналия конфликт със служителя на МВР, многобройните му жалби срещу него и целта да му навреди. В случая освен, че се е позовал на непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведено дисциплинарно разследване, ДНО е приел като нарушение на служебната дисциплина - нарушение на ЕК - т. 15 и т. 19. В заповедта обаче не са посочени конкретните нарушения, които е извършил служителят, а само декларативно са изписани нормите на ЕК, като се твърди, че Мавродиев е нарушил именно: т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията си, които възнамерява да предприеме и т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. В случая не са посочени конкретните действия на служителя, които обуславят сочените нарушения на етичните правила и норми в посочените точки, т. е действията му не се обхващат от цитираните разпоредби. При наличието на противоречиви данни в хода на проведеното дисциплинарно производство, относно поведението на служителя, ДНО е следвало да извърши допълнителни действия и да събере доказателства, относно реализирането на дисциплинарната му отговорност. На следващо място при издаването на заповедта за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Съгласно тази разпоредба при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарно наказващият орган е наложил най- тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", без да е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, както и липсват и съответните изводи в заповедта. Въпреки, че в заповедта е посочено от ДНО, че е взел предвид цялостното поведение на служителя по време на службата, не е взета предвид и обсъдена представената кадрова справка, видно от която Мавродиев е служител в системата на МВР от 2005 г., като към настоящият момент е получавал само награди и похвали, именно от директора на ОД на МВР и няма наложени дисциплинарни наказания, ДНО не е изложил мотиви в оспорената заповед за налагане на най - тежката възможна санкция на служителя. При така установените нарушения от страна на административния орган не може да се приеме, че касатора правилно е бил санкциониран с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и съответно че служебното му правоотношение правилно е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1 от ЗМВР. Макар да споделя частично доводите на касатора за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения от страна на първонистанционният съд, настоящата инстанция ги намира за несъществени и такива касаещи обосноваността на решението, поради което и предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна не са налага връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед на изложеното, обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед се отмени. С оглед изхода на спора, следва да се осъди ОД на МВР - Пазарджик да заплати на Т. Мавродиев направените по делото разноски в размер на 1880 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатени държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,