Решение № 17504 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2013 г.

Решение № 17504 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 38/30.05.2013 г. по административно дело № 71/2013 г. Административен съд - Видин е отменил заповед № 2727/24.08.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин, потвърдена с решение 82/19.09.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Видин. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - необоснованост. Ответникът по касация Владимир Райчев Попов от гр. Видин оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка е установена правилно от Видинския административен съд. С процесната заповед от 24.08.2012 г., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин е спрял получаваната от Владимир Райчев Попов месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), считано от 1.06.2012 г., защото лицето не се е явило да положи 14 дни общественополезен труд за месец юни 2012 г. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение от 19.09.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Попов срещу същата заповед е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обосновани изводи, че при издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения във връзка с процедурата по уведомяване на адресата за задължението му по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, същата е постановена при липса на мотиви (фактически основания за издаването й) и е материално незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав споделя изцяло тези изводи. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Според втората алинея на същия чл. 12, тези лица полагат общественополезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. В императивната норма на ал. 5 от чл. 12 на ППЗСП е уредено, че при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок от два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. Неявяването на лицето за участие в програма за полагане на такъв труд през месец юни 2012 г., не може да се тълкува като отказ, понеже то не е било надлежно уведомено за това му задължение от общинската администрация. Не му е връчвано писмено уведомление, че трябва да се яви на 1.06.2012 г. за отработване на 14 дни съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, няма и отбелязване от длъжностно лице кога е бил търсен на адреса си за извършване на връчването, нито кой го е търсил. След като Владимир Райчев Попов не е бил уведомен къде и кога трябва да се яви и положи изискуемия труд, материално незаконосъобразно е спряна отпуснатата му месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП поради неосъществяване на предпоставката по чл. 12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, обуславяща спиране на отпусната му помощ за двумесечен срок. Извън горното, както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, в заповедта не са изложени фактическите основания за издаването й, които не могат да бъдат извлечени и от приложената административна преписка. Позоваването в тази връзка в касационната жалба на мотивите в предходната заповед № 2727/10.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин е несъстоятелно, защото тя е отменена с влязло в сила решение № 54/13.08.2012 г. от директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Видин и преписката е върната на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин за издаване на нова заповед. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебното решение и законосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,