Решение № 393 от 16.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1242/2013 г.

Решение № 393 от 16.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1242/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по изготвени саморъчно от осъдените К. Е. С. и А. С. С. искания /озаглавени жалби/, за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 43 от 5.02.2013 г., постановена по НОХ дело № 128/2013 г. на Пловдивския районен съд. От осъдените основанията за възобновяване не са конкретизирани, като се поддържат идентични оплаквания, свеждащи се до това, че първоинстанционният съд е разгледал делото без присъствието на основен свидетел, а именно пострадалата от едното деяние А. М. и това е довело до осъждането им без доказателства в тази част на обвинението, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. С тях по същество се релевира основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Двамата искат влязлата в сила присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъдат оправдани по обвинението за противозаконното отнемане на вещите от свидетелката. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначените си защитници поддържат исканията си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 43 от 5.02.2013 г., постановена по НОХ дело № 128/2013 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимите К. И. С. и А. С. С. за виновни в това, че на 8.09.2012 г. в гр. Пл., в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнели чужди движими вещи на обща стойност 280 лв. от владението на А. М. М. и чрез използване на техническо средство отнели от владението на А. Й. Д., Б. М. Г. и М. Вели Д. три велосипеди на стойност по 35 лв., без съгласието им и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, чл. 26, ал. 1, чл. 29 и чл. 54 от НК ги е осъдил както следва: К. С. на четири години лишаване от свобода, а А. С. на три години и четири месеца лишаване от свобода, които да изтърпят в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. С въззивно решение № 125 от 7.05.2013 г., постановено по ВНОХ дело № 364/2013 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Исканията са процесуално допустими, защото са направени в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледани по същество са неоснователни. Оплакването за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, което се поддържа като единствено от двамата осъдени, е неоснователно. Доводът им, че съдът е нарушил правата им при изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като без доказателства ги е осъдил по част от обвинението, не се подкрепя от данните по делото. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, довели до ограничаване на правото им да бъдат признати за виновни и осъдени само ако обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. След образуване на делото, по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК съдията докладчик в първоинстанционния съд е преценил, че са налице основания за разглеждането му по глава 27-ма от НПК. Насрочил го е в открито съдебно заседание за предварително изслушване на страните, за което е призовал подсъдимите, защитниците им и пострадалите. Съдът е изслушал становищата на подсъдимите, защитниците им и прокурора относно реда за разглеждане на делото. По собствена воля и в пълно съзнание за последиците от изявленията си и след като им е разяснено, че събраните доказателства в досъдебното производство и направените самопризнания за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинението и са изразили съгласие да не се събират други доказателства за тези факти. Това им процесуално поведение е съобразено със специалните законови разпоредби, а самопризнанията им не са формални и изолирани от останалия доказателствен материал. Подкрепен от данните, съдържащи се в досъдебното производство е изводът, че за признатите от тях в съдебното следствие факти относно времето и начина на проникване в избеното помещение на пострадалата А. М. и отнемането на нейните вещи, както са индивидуализирани от обвинението по вид и стойност, са събрани от разследващия орган при условията и по реда на НПК достатъчно годни доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите А. М. и Г. М., в протоколите за разпознаване и стоково оценителната експертиза, които прокурорът е посочил в обвинителния акт. Двамата са избрали процесуален ред за решаване на делото, при който законов способ за попълването му с доказателства е приобщаването на събраните такива в досъдебното производство, без да е необходимо съдът отново лично да ги събира, поради което е незаконосъобразно оплакването, че са нарушени правата им като не е разпитана в съдебното следствие пострадалата. Сами са се отказали от правото си в открито съдебно заседание в рамките на състезателен процес да участват при събирането на доказателствата подкрепящи признанията им, както и да поискат събирането на други доказателства в подкрепа на невинността им и не могат да черпят права от процесуалното си поведение, упреквайки съда за липса на процесуална активност и отклонение от принципа за непосредственост. При този процесуален ред за разглеждане на делото, съдът не е длъжен да събира и оправдателни доказателства, да ги обсъжда и да мотивира решение по чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, както и да изследва процесуалното поведение на подсъдимите в досъдебното производство и мотивите им за взетото решение. Необходимо и достатъчно е да констатира, че изявленията им за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК не са неправомерни мотивирани и съответстват на действителната им воля, а процесуалният ред за събиране на доказателствата в досъдебното производство в подкрепа на признатите от тях факти, не е опорочен. Предпочетения от осъдените процесуален ред за разглеждане на делото, довел до смекчаване на наказателното им положение, чрез индивидуализация на наказанията при условията на чл. 58а от НК прави неоснователно оплакването им, че първоинстанционният съд се отклонил от принципа за непосредственост и е разгледал делото без присъствието на "ключовия свидетел А. М., която щяла да установи тяхната невинност", а това нарушение е довело до осъждането им в отклонение с изискването по чл. 116 от НПК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Пловдивския районен съд не е допуснато поддържаното от осъдените нарушение, което е основание за възобновяване на наказателното дело и направеното в този смисъл искане като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл