Решение № 3496 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2008 г.

Решение № 3496 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 869 от 1.08.2008 г., постановено по адм. д. № 1275/07 г. Пловдивският административен съд, III-отд., седми състав, е отхвърлил жалбата на Стоян Тодоров Димитров от с. Марково, обл. Пловдив, против РА № 1604786 от 31.01.2007 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 300/28.03.2007 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 418 765, 50лв. и лихви за забава 197 335, 58 лв. за 2002 г. и в размер на 115 585, 90лв. и лихви за забава в размер на 39 644, 15 лв. за 2003 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 15 766, 62 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационната жалба от Стоян Тодоров Димитров от с. Марково, обл. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да върне делото на административния орган за ново произнасяне след приключване на досъдебното наказателно производство. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Стоян Тодоров Димитров от с. Марково, обл. Пловдив, против РА № 1604786 от 31.01.2007 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 300/28.03.2007год. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 418 765, 50лв. и лихви за забава 197 335, 58 лв. за 2002 г. и в размер на 115 585, 90 лв. и лихви за забава в размер на 39 644, 15 лв. за 2003 г. Съдът е описал подробно фактическата обстановка, установена по време на ревизията, обстоятелствата, които са обосновали извода на ревизиращия орган за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, редът за определяне на данъчната основа и определения размер на задължения. Посочено е още, че предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствената тежест за опровергаване на констатациите на РА е на данъчно-задълженото лице и че въпреки дадената му възможност жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства. На база на това е направен извод за законосъобразност на издадения ревизионен акт и за неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Първото основно оплакване, развито в касационната жалба, е за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че по време на съдебното производство жалбоподателят не е бил представляван от адвокат и по този начин е ограничено правото му за защита. Оплакването е неоснователно. Предвид изложеното в жалбата може да бъде направен изводът, че тя вероятно е писана от лице с юридическо образование, занимаващо се в областта на наказателното право, но за съжаление част от институтите на наказателния процес не намират приложение в съдебното производство по административни дела. Разпоредбата на чл. 24, т. 3 от Закона за правната помощ не допуска правна помощ по данъчни дела по ДОПК, поради което участието на жалбоподателя без адвокат не може да бъде разглеждано като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита. Още повече, че жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец и предвид установените обороти от дейността му, поддържането на подобно оплакване е меко казано несериозно. Второто основно оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон и по специално на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В тази насока се развиват доводи, че неправилно административният съд не е съобразил причините, поради които липсват документите на търговеца, както и че предвид установената фактическа обстановка съдът е следвало да отмени ревизионния акт и да върне преписката на данъчния орган за извършване на нова ревизия. Оплакването е неоснователно. В хода на ревизията е установено, че липсват документи на ревизираното лице, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, което покрива хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, което е основание за провеждане на ревизия при особени случаи. Както правилно е отбелязано в мотивите на съдебното решение, липсата на документи е обективен факт, като причините за това са извън плоскостта на правната норма. Що се касае за твърдението на жалбоподателя, че е налице висящо наказателно производство, то следва да бъде посочено, че от представеното в съдебно заседание удостоверение № 1962/06 от 19.02.2009 г. на Районна прокуратура-гр. Пловдив се установява само, че има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК за получено без правно основание движимо имущество на ЕТ "Викомплекс - Стоян Димитров" - гр. Пловдив през 2003 г., като от него не става ясно какво общо има между това престъпление и липсата на документация на ревизираното лице. Искане за спиране на производството по административната преписка е правено на осн. чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК и административният орган е счел същото за неоснователно, като както правилно е посочил административния съд, тази негова преценка не подлежи на самостоятелен контрол. Преценена на плоскостта на проверка на законосъобразността на обжалвания РА следва да бъде посочено, че въпросното досъдебно производство е неотносимо към спора и направените на база на него оплаквания са неоснователни. Отделно от това, предвид на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 и 3 от ДОПК, за решаващия съд не съществува процесуална възможност за отмяна на ревизионния акт и връщането му на административния орган за извършване на нова ревизия. Неоснователно е и трето оплакване в жалбата, свързано с това, че съдът е развил съждения, че в тежест на жалбоподателя е да оборва констатациите на ревизионния акт. Както бе посочено и по-горе, подобно оплакване показва незнание на принципите на данъчния процес, тъй като разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК определя, че в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Нормата е процесуална и има императивен характер, което означава, че съдът е длъжен да я спазва, такава каквато е, поради което оплакването за разместване на доказателствената тежест е неоснователно. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 15766, 62 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,