Решение № 3280 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2016 г.

Решение № 3280 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Саби-4" ООД със седалище в гр. А., подадена чрез пълномощник, против решение № 428/25.01.2016 г. по адм. д. № 8246/2015 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 124/8.05.2015 г. на председателя на Патентното ведомство. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е уважил доказателственото му искане за разпит на свидетели. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО във вр. с чл. 12, ал. 6 ЗМГО към марки, чиято регистрация предхожда датата на влизане в сила на актуалната редакциия на нормата. Според касатора искането за заличаване на търговска марка на някое от основанията по чл. 12 ЗМГО предпоставя изследване изискванията на основанията на закона към датата на подаване на искането. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на гласни доказателства или, алтернативно, спорът да бъде решен по същество. Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Сигнал 2" ООД, представляван от пълномощник, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е изложил релевантната за спора фактическа обстановка. Установил е, че производството пред административния орган е образувано по искане на "Саби-4" ООД от 30.06.2014 г. за заличаване на марка рег. № 64495, "АМБЕЛИНО/AMBELINО", словна, за стоки от класове 29, 30 и 31, с притежател "Сигнал 2" ООД. Искателят се мотивирал, че е използвал нерегистрирана марка АМБЕЛИНО за стоки от клас 29, 30 и услуги от клас 43 МКСУ, т. е. идентични и сходни със стоките от регистрираната марка, в периода преди регистрацията. Не е спорно по делото, че марката "АМБЕЛИНО/AMBELINO" е заявена от "Сигнал 2" ООД на 19.06.2006 г. и е регистрирана на 10.04.2008 г. Не е спорно, че "Саби-4 " ООД е подало заявление за регистрация на словна търговска марка "АМБЕЛИНО/AMBELINO" на 26.01.2014 г. и комбинирана - на 25.01.2014 г., за стоки от класове 5, 29 и 30 МКСУ и за услуги от класове 37 и 43 МКСУ. Съставът на Отдела по спорове е изразил становище за неоснователност на искането за заличаване на регистрираната търговска марка по съображения, че за периода 2002 г. - 2004 г. заявителят не е доказал по безспорен начин релевантното обстоятелство за действително използване на спорната марка за идентични или сходни стоки и услуги. С атакуваното пред първоинстанционния съд решение № 124 от 8.05.2015 г. председателят на Патентното ведомство е отхвърлил искането на "Саби-4" ООД за заличаване на регистрацията на марка рег. № 64495 "АМБЕЛИНО/ AMBELINO". Приел е, че не са изпълнени предпоставките на чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 6 ЗМГО. Обосновал е извод, че заявителят не е доказал по несъмнен начин употребата на оспорената марка преди регистрацията. Първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата на "Саби-4 " ООД, е приел, че решението на председателя на Патентното ведомство е издадено в рамките на неговата компетентност и при спазване на процесуалните правила. Заключил е, че е в съответствие с материалноправните разпоредби, но е допълнил изложените от органа съображения. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ЗМГО, влязла в сила на 10.03.2011 г. Приел е, че по силата на препращащата норма на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО регистрирана марка се заличава, когато е изпълнено някое от основанията по чл. 12 ЗМГО. Право да искат такова заличаване имат лицата по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО, предвид чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗМГО. Тъй като процесната марка е регистрирана през 2008 г., към този момент е била приложима разпоредбата на чл. 12 ЗМГО в редакцията от 2006 г. В заключение първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 12, ал. 6 ЗМГО има материалноправен характер и е неприложима като основание към датата на регистрация на спорната марка. Най-близката хипотеза до твърденията на заявителя е нормата на чл. 12, ал. 3 ЗМГО в приложимата редакция (ДВ, бр. 73/2006 г.). Но нито в хода на административното производство, нито пред съда дружеството е ангажирало допустими и убедителни доказателства, че към 10.04.2008 г. - датата на регистрацията на словната марка рег. № 64495 "АМБЕЛИНО/ AMBELINO", е подало заявка за регистрация или процесният знак е бил широко използван и известен на територията на страната. Съдът е споделил анализа на доказателствата, направен от административния орган. Достигнал е до обоснован правен извод, че са недоказани релевантните факти и обстоятелства, сочещи на извод, че марката е регистрирана в нарушение на чл. 12 ЗМГО, в приложимата редакция. Решението е правилно. Безспорно е, че процесната марка е регистрирана на 10.04.2008 г. по подадено от "Сигнал 2" ООД заявление от 2006 г. Към датата на извършената регистрация е приложима разпоредбата на чл. 12 ЗМГО в редакцията, ДВ, бр. 73/2006 г. Към тази дата не е съществувала твърдяната от заявителя материалната предпоставка на закона за заличаване на регистрираната марка по силата на препращащата норма на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО. Материалноправните предпоставки се преценяват към момента на издаването на акта за регистрацията на търговската марка. Основанията за заличаване на регистрацията са посочени в чл. 26 ЗМГО, с препращане към основанията по чл. 12 съгласно чл. ал. 3, т. 1 на чл. 26 ЗМГО. Към момента на регистрацията на търговската марка "АМБЕЛИНО/ AMBELINO" като пречка за нейното регистриране, респ. основание за нейното заличаване, е предвидена сходна хипотеза в ал. 3 на чл. 12 ЗМГО (ред. ДВ, бр. 73/2006 г.). Неоснователно е касационното възражение, че първоинстанционният съд, тълкувайки приложимото право, на практика е ограничил кръга на лицата, които могат да противопоставят свои твърдяни права на основания, предвидени в закона преди влизане в сила на измененията на ЗМГО от 10.03.2011 г. Безспорно е, че дружеството нито е подавало опозиция, нито има недопустима опозиция срещу регистрираната марка по реда на чл. 38б, ал. 1 ЗМГО, тъй като този ред е въведен с изменението на ЗМГО, ДВ, бр. 19/2010 г. Но и в старата редакция на специалния закон е предвидена възможност на притежателя на нерегистрирана марка да противопостави свои права на незаконосъобразна регистрация на тази марка от друго лице - чл. 26, ал. 3 ЗМГО (ред. ДВ, бр. 43/2005 г.). От представените по делото и обсъдени както от административния орган, така и от съда доказателствата - фактури, не може да се направи заключение за участие в търговския оборот и стопанския живот на стоки и услуги от регистрираните класове на процесната търговска марка, така, както е регистрирана. Видно от приложените заверени копия на фактури, същите са издадени от дружеството-жалбоподател преди датата на заявката за регистрация от "Сигнал 2" ООД. Но в тях са вписвани видове сладкарски изделия, в някои фактури има вписвани продукти като "амбелинки". Търговската марка обаче трябва да е използвана точно така, както е регистрирана, за да се противопостави на извършената регистрация. Жалбоподателят е трябвало да докаже, че използва нерегистрираното наименование АМБЕЛИНО в съответствие с основната си функция, която е да гарантира идентичността на произхода или стоките, за които тя е регистрирана, че е създаден и запазен пазар за тези стоки. Когато се преценява дали използването на марката е истинско, трябва да се имат предвид всички факти и обстоятелства от значение за определяне реалната търговската експлоатация на марката. Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на производствените правила, изразяващи се в недопускане до разпит на поискани от дружеството свидетели. Съдът събира доказателства, които са допустими и относими към предмета на спора. Жалбоподателят е поискал събиране на гласни доказателства за обстоятелства, които се доказват с надлежни писмени доказателства - брошури, фактури, разписки, опаковки и др. п. Предвид изложеното, като е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил подадената от "Саби - 4 " ООД жалба, Административинят съд С.-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направените искания за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Патентното ведомство на Р. Б. разноски в размер на 500 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на "Сигнал 2" ООД касаторът дължи разноски в размер на 1000 лв. съгласно приложен списък и доказателства за реализирането на тези съдебни разходи. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на съдебните разноски. Размерът е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и със съдържанието на изложеното от процесуалния представител на ответника подробно и аргументирано становище, изразено в писмен вид. Този размер е само двукратно по-висок от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. и съдът счита, че не е прекомерно завишен, предвид и поставените въпроси за разрешаване в конкретния казус. Воден от горното, Върховният административен съд