Решение № 6810 от 22.6.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение22.06.2023 г.докладчик Явор Колев

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 15 от 23.01.2023г., постановено по адм. дело 323/2022г. по описа на Административен съд Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кюстендил, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Образувано е по касационна жалба на В. Ников, чрез адв. Йовчев, срещу Решение 15 от 23.01.2023г., постановено по адм. дело 323/2022г. по описа на Административен съд Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-09-76 от 22.07.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Ников срещу разпореждане [номер] от 11.05.2022г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Кюстендил оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на Ников, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че не следва да се зачита при преценка правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст времето от 6 г., 4 м. и 12 дни, положен при работодателя СП Благоустройство и комунално стопанство Кюстендил в периода 14.03.1986г. 26.07.1992г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, довели до неизясняване на релевантните за спора факти. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи приложението на т.26 от от­ме­не­ния, но приложим Правилник за категоризиране труда при пенсиониране /ПКТП/, следва да се посочи, че в разпоредбата на т.26 от същия е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и трудът на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, като е необходимо да се отбележи, че това е редакцията и след изменението и с ДВ бр.58/1990г., когато съществено е бил разширен кръга на включените в нея строително монтажни работници. От страна на органа са приложени към преписката три писма, касаещи други случаи, на работници в обхвата на т.26 и т.66и ПКТП, заети в предприятията БКС, съществували в миналото, като посредством установената практика, Ръководител ТП на НОИ Кюстендил е формирал и крайния си извод, че трудът на Ников, положен през спорния период на длъжностите каналджия и зидаро-мазач не може да се отнесе по записите на тези точки, тъй като основната дейност на предприятията БКС е била свързана с поддръжката, ремонта, стопанисването и други комунални дейности на тези стопански субекти по времето на социализма. Сочи, че трудът на Ников може да се зачете по т.26 само, ако той е работил в обособено звено, отчитащо се в отрасъл Строителство на собствена стопанска сметка, което е извършвало целогодишно строително-монтажни работи, каквито данни не са били събрани за СП БКС Кюстендил. Или важните аргументи на пенсионния орган, за да не зачете този труд от втора категория са, че основната дейност на предприятията "БКС" е поддръжка, ремонт и стопанисване, а не ново строителство, реконструкция и модернизация, както и че посочените в чл. 66и ПКТП (отм.) лица ползват правата по този текст при условие, че положеният от тях труд е в обособени групи/звена, предприятия и организации, извън отрасъл "Строителство", които са били обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплащало им се е по разценките за строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация. Настоящият касационен състав намира, формираните от съда изводи, с които е възприел безкритично изводите на ответника, а и на пенсионния орган, за необосновани. На първо място в актовете и указанията, давани през годините и касаещи приложението на отменения ПКТП(част от които, са представени в административната преписка по инициатива на пенсионния орган) се съдържат от една страна примерни списъци на най-често срещаните строително-монтажни професии и специалности, като под записа на т.26(Сборниците материали по приложението на ПКТП, 1991г. и 2000г.) е посочено, че такива са и каналджия и зидаро-мазач, а освен това е отбелязано, че по записа на тази точка не се ползват работещите в предприятията БКС, с изключение на отделите, отчитащи се в отрасъл Строителство. От друга страна с новелата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и "инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". Предвидените в разпоредбата изисквания за пенсиониране за мъжете са 25 години трудов стаж в съответния дейност и отрасъл, и възраст 57 години. Не е предвидено изрично изискване трудът да е полаган непосредствено в строителството, за разлика от т.26. Разпоредбата на т.26 от Правилника се намира в раздел втори, при който изискванията за пенсиониране за мъжете са трудов стаж 20 години и възраст 57 години. Или изискванията по двете разпоредби не са напълно идентични. С оглед тези отправни точки е следвало и пенсионният орган, а и съда, да положат усилия да се изяснят очевидно необходимите за преценката факти, касаещи дейността и отчитането на БКС Кюстендил за посочения период, тъй като твърдението на Ников е било, че това е ставало именно в отрасъл строителство, а дейността, която той е извършвал в този период е била свързана и с ново строителство, в каквато насока са били макар и оскъдните показания на разпитаните в о.с.з. на 29.11.2022г. свидетели Божилов и Шеовски. Същевременно и въпреки положителния отговор на ОСА- Невестино за наличие на приети за спорния период разплащателни ведомости за този осигурител, същите не са били анализирани, заедно с представените от този архив на НОИ две заповеди, касаещи Ников в периода 1986г., в които са посочени и шифри на заеманите длъжности по ТУ-ЕТМ(ЩУ-ЕЩТ), от което също може да бъде извлечена информация. В тази връзка с допустими доказателствени средства(напр. назначена от съда експертиза) би могло да се изследва структурата, отрасловата принадлежност и конкретната дейност в периода 1986-1992 години на осигурителя, за който са налице предадени разплащателни ведомости, за де се отговори на въпроса налице ли е изключението, посочено по-горе в цитираните указания, а и установено при подобни случаи в съдебната практика (напр. Решение 5681 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. 10778/2016 г., VI отд. или Решение 14273 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. 9373/2019 г., VI отд.). Или следва да се приеме, че пенсионният орган, а и ответникът по касация, в нарушение на чл.35 АПК не са изяснили обстоятелствата от значение за случая и не са изпълнили задълженията си по чл. 36, ал. 1 АПК да съберат служебно всички доказателства относими към конкретния случай. В първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, обезпечаващи правилността на решението. Настоящата инстанция счита, че правните доводи на Административен съд Кюстендил са изградени при неизяснена фактическа обстановка, като не са били установени точното място(звено) и характерът, при които жалбоподателят ежедневно е полагал своя труд, което е довело до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. В процесния случай са били налице основания по чл. 171, ал. 2 АПК за назначаване на съдебно икономическа експертиза, на която да се възложи проверка на намиращата се в осигурителния архив документация, вкл. и представената, с оглед на установяване на обстоятелства относно факти, касаещи дейността и отчитането на БКС Кюстендил за посочения период, както и мястото(звеното) и характерът на дейността, осъществявана от Ников. Делото е останало неизяснено от фактическа, поради което се препятства възможността за ефективна проверка на законосъобразността на оспорените актове на пенсионния орган. Предвид установената в чл.220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени от съда след решаване на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение